Залежите от смисъл в България са изчерпани

- Господин Маричков, вие бяхте едно от лицата на прехода от социализъм към демокрация. Какво се случи през тези 23 г. от големите митинги през 1989 г. до сега? - Няма смисъл да обяснявам на талибаните, че не бива да си убиват жените с камъни. Тъжно ми е по различни причини. Бедността на хората е отчайваща. Не сме Афганистан, нито Етиопия. Сигурно 2/3 от държавите по света са по-бедни от нас. Но ние сме в Европа. И сме най-бедните. Това е страшното. - Очаквахте ли така изведнъж хората да се вдигнат на протести и с един замах да свалят правителството? - Протестите избухнаха по две причини. Едната е отчайващата бедност на хората. Но другата е тоталната несправедливост. Правителството освен за финансова стабилност трябваше да мисли и за това как да осигури възможност на хората да живеят, а не да се прави, че не забелязва как голяма част от тях са обречени на мизерия. Трябваше да има стратегия как да се контролират монополите, а и как да се премахнат макар това вече да е много трудно. Защото те са много повече от производителите на ток и на топлоенергия. Всички са навързани като свински черва. И това е една от основните причини нищо в тази държава да не може да се развърже и да тръгне към добро. Все очакваме някой Месия да дойде и да ни оправи. - Не е ли това наша национална черта? Все да чакаме някой да дойде да ни оправи... - Има и други народи, които чакат и разчитат на някакъв Месия. Има и такива, които налучкват кого да изберат да ги управлява. Ние определено не сме от вторите. Народът не е длъжен и не може да разбира от всичко. Но е угнетително как така никога нямаме нужния усет правилно да определяме кой да ни управлява. След 50 г. комунизъм под руски ботуш се превърнахме в стадо. За това си мисля, че причината за всичко, което ни се случва е в следствие на тези 50 години. За да има прошка, трябва да има и покаяние. А досега комунистите никога не са поискали прошка и не са се покаяли. През 1989 г. имаше кауза и надежда. Сега няма нищо. Изчерпаха се залежите от смисъл в България. Кой ще плати за проваления живот на тези хора?! - Ами хората, които бяха родени веднага след 1989 г. - с техния живот какво стана? - Най-страшното се е случило с родените доста преди 1989 г. Знаете какво пише в Библията. Мойсей е водил хората 40 г през пустинята, за да умре и последния роден в робство.А сега в държавата картинката е следната, като изключим протестиращите – от едната страна едни, които стоят и чакат Месията, а от другата е мафията. Голяма част от младите просто избягаха. - Като вашия син? - Той не избяга, а се ожени в Италия. Но да - аз го съветвам да не се връща в България. - Защо? Нали тази страна има нужда от млади и талантливи хора, които да я дърпат напред? - При кого да се върне синът ми? При Волен Сидеров или при Цецка Цачева... Моля ви се, нека бъдем сериозни. - Ами тогава, кой ще ни оправи? - Ето пак – кой ще ни оправи?! Не знам. Кой казва, че като се махнат едните, другите ще бъдат по-добри. Аз не мисля така и за съжаление още не виждам светлина в края на тунела. Засега не чувам някой да предлага рецепта как да се излекува нашата болест. По скоро чувам гласове колко лошо нещо било демокрацията и капитализма. Но у нас няма нито истинска демокрация нито добре работеща икономика, тоест истински капитализам. - Пее ли ви се, господин Маричков? - Винаги ми се пее. Така се успокоявам. (смее се) В момента правя нов албум. За свое удоволствие. Песните стават много хубави. - Най-големите шедьоври на изкуството се раждат в трудни времена и в страдания... - Да, така е. Проблемите стимулират изкуството. Повече идеи се раждат. Навремето, обаче, главните „спонсори” на изкуството са били аристокрацията и църквата и то наистина се е развивало във възходяща посока. Сега, за съжаление ситуацията е съвсем различна. Сбъдна се мечтата на Ленин – „изкуство за народа”. И тази мечта се реализира първо в САЩ. У нас това „изкуство” е чалгата. Но най-тъжното е, когато същата тази чалга вече не е само кофти музика, а се превръща в манталитет.