ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Зловеща прогноза за развитието на продоволствената криза направи заместник-министърът на земеделието Тодор Джиков. Според него, не е невъзможно да настъпи момент, в който да ядем само хляб.
Как и защо това би могло да се случи и как от земеделска страна България се превърна във вносител на храни? И защо въпреки природните дадености и европейските субсидии не можем да си произведем достатъчно храна?
"В това ни се състои трагедията. Ппарите бяха изхарчени, не бяха инвестирани правилно, нямаше контрол през годините. Не се изгради процес да се следи тези пари какво произвеждат. Липсваше анализ на това къде отиват тия пари. Огромен процент от субсидиите се концентрираха в малък брой стопанства. Изхарчихме 20 милиарда и внасяме 60% от плодовете и зеленчуците", заяви Тодор Джиков пред БНР.
"Продължавамхе да си затваряме очите години наред за това, че се инвестират пари, а влизайки в магазините, българските плодове и зеленчуци, млечни произведения, не стават повече. Ако например заради разрастване на конфликта в Украйна прекъсне логистиката в Европа, след месец и половина ще ядем само хляб, няма да имаме месо, мляко, плодове и зеленчуци", направи равносметка Джиков.
Като друг проблем Джиков очерта намаляването на работната ръка и обезлюдяването на регионите.
"Не можем да възстановим сектор плодове и зеленчуци, мляко, тревопасно животновъдство и месо, защото вече няма работници. Трябва да докараме работници по някакъв начин. Да, ние може да внасяме плодове и зеленчуци, но ще обезлюдим териториите. Една държава е държава тогава, когато има население. Когато има обезлюдени села, планини, това е територия", добави заместник-министърът.
Той обясни, че българските производители нямат адекватен достъп до пазари. Затова ще се създадат 6 регионални държавни тържища със сериозен държавен контрол, включително лаборатории и "там ще има ред на търговията".
Според него "държавата трябва да направи кооперирането атрактивно". "1990-а година завари България в много стройна организация на пласиране на цялата произведена храна. Имахме "Булгарплод", с неговите поделения по общини и области, имахме "Родопа", имахме "Сердика". Във всяко населено място имаше пункт за изкупуване на мляко, имаше пунктове за изкупуване на плодове и зеленчуци", припомни министърът.
