ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
„Няма държава, щом и арменският поп се оплаква!”, каза бившият лидер на „Подкрепа” д-р Тренчев преди да зареже синдиката: „Просто повече не желая да се занимавам със синдикална дейност, защото в тая държава нямам никакъв шанс. В България е възприет терминът „да се оплачеш на арменския поп”. Преди време един човек от Министерския съвет ми връчи преписка за мнение, защото арменският поп се е оплакал в уважаемата комисия по дискриминацията. Мотивът му – защо се осигурявал на 360 лв., а нашите попове – на 560 лв. Следователно, след като последната инстанция – арменският поп, се оплаква, мисля, че тази държава не отговаря на дефиницията за държава.”
Далеч преди да се появи институцията с крайно неблагозвучната дума омбудсман, българите са имали своя обществен посредник или народен защитник. Това е бил християнският свещеник, завинаги обезсмъртен с насърчаването: „Оплачи се на арменския поп!”. А истината е, че въпросният поп е събирателен образ на много арменски духовници, които по време на турското робство безкористно са помагали на стотици българи. Дори и на заточеници в Диарбекир. Дори Христо Ботев в своя вестник „Знаме” публично благодари на тамошния арменски владика „за добрите му християнски дела”.Прословутият израз "Иди се оплачи на арменския поп" днес обикновено се тълкува като "Няма кой да ти помогне, забрави, тая работа няма да стане." Но арменският поп е помагал. Сега българите го замениха със Страсбург.
Боян МИЛЕВ, Пловдив
