Зам.шефката на Софийския градски съд пред ПИК: Механизмът за избор на магистрати се нуждае от спешна промяна!
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Богдана Желявска е зам.-председател на Софийския градски съд и председател на Българска съдийска асоциация, която е важен и авторитетен фактор в магистратските среди.
Агенция ПИК потърси г-жа Желявска, за да разбере мнението й за най-актуалните проблеми в съдебната система.
Интервю на Ивайло Крачунов
- Съдия Желявска, защо асоциацията, която ръководите до момента не беше взела становище относно кандидатурите и избора на главен съдебен инспектор? Не смятате ли, че това е изключително важен въпрос?
- Разбира се. На практика от една година процедурата по избор на Главен инспектор е блокирана и той не се избира. А всъщност каква е причината? Причината се корени в механизма на този избор, който механизъм на практика е неработещ. Процедурата се бави, боксува и не позволява да се вземе решение.
-Защо се получи така?
- Знаете, че Главният инспектор ръководи Инспектората към Висшия съдебен съвет. Неговите правомощия, както и на всички инспектори, са изброени в Закона за съдебната власт, той присъства на заседанията на ВСС, дава мотивирани становища и поддържа внесени предложения за образуване на дисциплинарно производство и има други законови правомощия. Отново да уточним - институцията, която той ръководи е ИВСС. Именно тук виждаме нарушението на законовия баланс - Главният инспектор, за разлика и от Председателите на двете Върховни съдилища, и от Главния прокурор, се избира от Народното събрание и то с квалифицирано мнозинство -две трети от народните представители, като само народните представители могат да номинират кандидати. Касае се за един изцяло политически избор, Като явно при законодателното решение за избор на Главен инспектор идеята е била да не могат съдиите и прокурорите сами да си избират онзи, който ще ги контролира. Този механизъм за избор, обаче, при сегашните условия създава дисбаланс и води до забавяне и боксуване на процедурата и до юридическия и фактически абсурд вече толкова време да не се избира Главен инспектор и да няма кой да ръководи Инспектората. Знаете, че ние съдиите сме деполитизирани, така ни казва ЗСВ и Конституцията, и не можем да се намесваме тук и да правим номинации, които на практика са само политически. И говорейки за нуждата да се измени ЗСВ и предстоящите промени - ето една наложителна промяна, за да имаме механизми за избор и контрол, които да работят. Бихме искали да се даде законовата възможност на професионалните организации да номинират кандидат, за да могат да бъдат предлагани кандидати от магистратските среди, познати сред нас и със своя професионализъм и със своя морал. Разбира се, ако бъдем поканени, искаме и сега да се включим в обсъждането на кандидатурите за Главен инспектор.
- Говорите за дисбаланс на Закона за съдебната власт и необходимост от промени. Къде другаде виждате такава необходимост?
- Друг момент, който отново ни отвежда към дисбалансирания ЗСВ - изборът на административните ръководители и техните правомощия. От една страна, факт са все по-високите изисквания към административните ръководители, а от друга - на практика те са лишени от инструменти, с които да влияят на ръководените от тях звена. Кандидатите за административни ръководители на всички нива преминават през една изключително тежка процедура на избор, подложени са на широко обществено обсъждане, представят подробни концепции, които също биват широко обсъждани и понякога съдържат важни и полезни идеи, но на практика не могат да бъдат реализирани без правомощия. А нашият законодател ги е лишил от такива с обяснението, че така ще се избегне субективизмът и ще се осигури максимална прозрачност. Нашето твърдо виждане е, че за да може да функционира системата, трябва да бъде дадена възможност на административните ръководители да си вършат работата /разговорно казано/ и да реализират идеите си за управление. Давам пример - при сега действащата уредба ако един съдия не си приключва делата, не си пише актовете, гражданите чакат, забатачва работата си, както се казва, какво става? Знаете ли какво може да направи неговият административен ръководител? На практика почти нищо. Трябва да сезира съответните органи - Инспекторат, ВСС, а той самият е с вързани ръце. Наказват съдията, той обжалва, спират да му разпределят дела, другите колеги се натоварват допълнително, работата отново не върви. И се задава въпросът кой персонално носи отговорност за работата на един съдия? Отговорете си. Тук отново виждаме дисбаланс на закона и смятаме, че са необходими промени и да се работи за разширяване правомощията на административните ръководители.
- А по отношение на конкретната работа на магистратите?
- Ние сме професионална организация и за нас като магистрати много важна е възможността за професионална реализация. Защото говорим за издигане авторитета на Съдебната система и повишаване доверието на обществото в нея. А за това са необходими независими, авторитетни, знаещи магистрати, които вършат работата си качествено на всички нива в системата. Някога съществуваше механизъм административните ръководители да предлагат за повишаване в по-горен съд, защото добре познаваха работата на отделния магистрат.
- Да, но този механизъм бише отречен. Защо?
- Отрече се отново с мотива за повече прозрачност, липса на субективизъм и равнопоставеност. Въвеждани бяха през годините, с този мотив, различни видове конкурси за повишаване и преместване в системата, които накрая доведоха до спорен резултат. Като доказателство мога да Ви посоча многократно увеличеният брой частни жалби по приложението на процесуалния закон, който на практика не трябва да поражда противоречия по всяко дело. Защото най-важното за една съдебна система, освен бързината, която е спорна и в много европейски държави, е предвидимостта на съдебните актове, а именно тя у нас липсва. До такава липса на бързина и предвидимост ни доведоха конкурсите в различните им формати. Дори и при последната редакция на провеждане на конкурс за повишаване и преместване чрез събеседване, колегите са подложени на изцяло неравнопоставен избор, изпитвани са при пълно неведение за механизма на самото събеседване, за начина на оценяване, между всички нас се говори, че резултатите се нагласяват даже и със стотни. А накрая дори и тези, които са успели да се класират, не могат да встъпят и да заработят, защото конкурсите се обжалват и обжалването отнема много време. Свободните места продължават да са свободни и как се попълват те? Чрез командироване, което понякога трае с години. Истината е, че докато този механизъм за кариерно израстване действа, системата няма да може да работи. Да не говорим как се чувстват всички колеги. Всеки от нас е чувал изказвания на магистрати, които са се явявали на конкурси, че повече никога няма да се подложат на това унижение.
- Как според вас това може да се промени?
- Тук е и мястото да кажа, че колеги от Софийски районен съд са подготвили предложения, които ние сме публикували на официалния ни сайт judges.bg и в тях кариерното израстване на магистратите е обусловено основно от атестацията им, която съдържа цялостната оценка за тяхната работа. Трябва да споменем и предложенията на ВСС, изпратени като становище към подготвяните изменения в Закона за съдебната власт за премахване на конкурсите при преместване в еднакви по степен първоинстанционни съдилища, например в районни съдилища в различни градове. Смятаме, че това становище на ВСС е път в правилната насока. За нас този въпрос е много важен и се нуждае от специално внимание и належащи законодателни изменения и заявяваме готовност за участие с наши идеи, ако бъдем поканени. Защото за да дадем възможност на Съдебната система да си възвърне доверието на обществото, трябва да направим така, че тя да може да работи, а това ще стане, само ако на магистратите се предоставят такива условия за работа, обучения и професионална реализация, каквито са предвидени за останалите професии.
