ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Започна прибирането на реколтата от слънчоглед у нас. В Югоизточна България част от земеделските производители вече са прибрали маслодайната култура, докато други все още не са започнали жътвата.
В Бургаско кампанията стартира със закъснение заради сушата през лятото. Земеделците очакват средни добиви от около 200-250 кг от декар, което е значително под потенциала на културата, предаде Нова телевизия.
Според председателя на Съюза на зърнопроизводителите в Бургаско Александър Сотиров валежите до юни са създали добри условия за развитието на слънчогледа, но последвалата продължителна суша е ограничила добивите.
Слънчоглед се отглежда основно в общините Карнобат, Айтос, Средец и Руен. Производителите очакват резултатите да са по-добри от миналогодишните, но не се надяват на високи добиви.
"Добиви около 300-350 кг трудно ще бъдат достигнати. Около 200-250 кг мисля, че може да бъде средният добив тази година“, коментира Сотиров.
Земеделци, които вече са приключили с жътвата, потвърждават прогнозите. Един от производителите съобщава за около 200 кг от декар, като посочва липсата на поливни системи като основна причина за ниския резултат.
Освен сушата, сериозен проблем за производителите остават и ниските изкупни цени. В момента те са около 470-480 евро за тон – ниво, което според бранша не се е променило съществено през последните години.
В същото време разходите за производство са нараснали значително, особено за горива и торове. По думите на Сотиров само за последната година те са се увеличили с около 30-40%, докато приходите от продажбата на слънчоглед остават приблизително на същото ниво.
Производителите посочват и вноса от други държави като фактор, който оказва допълнителен натиск върху родното земеделие. По данни на Областната дирекция „Земеделие“ в Бургас за последните 10 години земеделските стопанства в региона са намалели с около 30%.
За да могат останалите производители да продължат да работят, те настояват за по-сериозна държавна подкрепа и промени в законодателството. Сред основните им искания са приемането на Закон за браншовите организации и Закон за поземлените отношения. Според земеделците липсата на ясна регулация затруднява и инвестициите в напояване – проблем, който става все по-сериозен при продължителни периоди на суша.
