ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Представянето на книгата "Дипломатът в расо" на доцент д-р Христо Темелски бе част от програмата, с която днес започват честванията на 175-годишнината от рождението и 100-годишнината от блажената кончина на Екзарх Йосиф І.
На събитието присъства и партриарх Неофит, както и синодални митрополити. Екзарх Йосиф I Български със светско име Лазар Йовчев е български екзарх от 24 април 1877 до 20 юни 1915 година. Бил е Ловчански митрополит, ръководил е и Видинската епархия. Екзархът, който някои наричат един от строителите на съвременна България, определя своята мисия като дълг да обедини цялото българско население.
Той е църковно-народен водач в един от най-тежките периоди от историята. Съвременниците на Екзарх Йосиф сами го наричат дипломатът в расо, защото той не само, че е глава на българската църква, но в османската столица той трябва да движи екзархийските дела, т.е. чрез високата порта, чрез различните консулства и посолства. Дори Австро-Унгарският посланик по негово време барон Каличе се среща с екзарха на разговор да си свери часовника по балканската политика, тъй като Екзарх Йосиф е в течение на всички неща, които стават в пределите на Османската империята, разказва авторът на "Дипломатът в Расо" Христо Темелски.
Според него Екзарх Йосиф I е бил един разумен дипломат. Всъщност Темелски се занимава с Екзарх Йосиф I в продължение на около 30 години. Навремето, когато започва работа в Църковно-историческия архивен институт, тогавашният директор на института проф. Тодор Събев му възлага задача да издаде Дневника на Екзарх Йосиф. Той е от 17 ръкописни тетрадки голям формат, след 1-годишно търсене, Темелски ги намира и дневникът е издаден през 1990 г. в том от 920 страници. След това прави втора книга "Екзарх Йосиф в спомени на съвременници". Така докато дневникът показва Екзарха от неговото вътрешно "аз", то спомените го показват и отстрани.
Това са 108 спомена от различни дейци от неговото време. "Именно повечето от тези съвременници в своите спомени говорят за босфорския дипломат или дипломата в расо. Защото седалището на българската екзархия след Освобождението на България остава в Цариград и именно Екзарх Йосиф там стои до края на 1913 г., след което премества седалището в София", каза Христо Темелски. Екзарх Йосиф има светско образование – завършил два факултета във Сорбоната – литературно-философския и правния.
По това време в турската столица дипломатическият език е бил френският и Екзарх Йосиф го владеел перфектно, бил е и юрист по образование и застава начело на екзархията в един изключително труден момент. Неговият избор през април 1877 когато е обявена Руско – турската освободителна война. След Освобождението и Берлинския конгрес, който разпокъсва България на части, екзархът преценява, че седалището на екзархията трябва да остане в Цариград, за да може от там той да бъде глава на българската църква – на всички българи, т.е. на свободни и на несвободни.
И по този начин в продължения на 38 години, той стои начело на българската църква в една изключително тежка обстановка, каза Христо Темелски. В Княжество България действа Св. Синод, но екзархът също е начело на църквата,защото според Търновската конституция независимо къде ще се намира седалището на екзархията, българската църква в княжеството ще се подчинява на екзархията. "По този начин Екзарх Йосиф действа да получи от високата порта берати (закони за назначение) за своите владици в македонските епархии. Открива училища, построява нова църква, желязната църква, построява болницата, започва да издава вестник", посочва Темелски.
Христо Темелски разказва за това, че екзархът е бил против революционното движение, а е за еволюционно действие, т.е. чрез просвета българите в Македония да бъдат подготвени за своето политическо освобождение. Затова понякога се стига до конфликти, така например Яне Сандански е бил изпратен да убие екзарха в Цариград, защото се противопоставя на революционното движение. "Но след като Яне Сандански се среща и разговаря с Екзарха той е пленен от него, от неговата приказка, от неговия ум, мисъл и т. н. и става негов приятел", казва историкът. Екзарх Йосиф умира в 1915 година. Като част от честванията предстои в събота да бъде открит и барелеф на екзарх Йосиф.
