Заради липсата на ателиета - в Регионалния исторически музей във Варна реставрират антики във фургони
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Реставраторите в Регионалния исторически музей във Варна работят в нечовешки условия, които са далеч от изискванията на Министерството на културата за вентилация, осветление и температура в ателиетата.
Специалистите в РИМ нямат такива от над 15 г. и са принудени да консервират откритите при археологически проучвания стотици артефакти от различни материали в два фургона с течащи покриви, по коридорите, в различни кабинети, а понякога и на открито. За това алармираха директорът на музея д-р Игор Лазаренко, завеждащият ателие “Реставрация“ Милен Маринов, началникът на отдел “Археология“ д-р Мария Манолова и гл. асистент в отдела д-р Васил Тенекеджиев.
Повод стана откритата преди дни учудващо добре запазена 400-килограмова мраморна статуя на 1800 г. на видния гражданин на Одесос Гай Марий Хермоген.
Сега тя е в двора на музея. Не бива да зимува навън, но няма къде да бъде консервирана и затова екипът търси пожарен вариант поне да я покрият с шатра. Същата е съдбата на намерения това лято на плаж край Варна древен саркофаг.
Археолозите отправиха призив към Община Варна и Общинския съвет да осигурят подходяща база за ателиета, които музеят ще оборудва с техника чрез проекти.
Внесли са предложение в съвета на РИМ да бъде предоставен етаж от сградата на бившата Стоматология, който отговаря за изискванията за реставрационни ателиета. Надяват се то да бъде одобрено.
“Ако тази криза продължи, ще дойде ден, в който да отписваме паметници от фонда, защото няма да можем да се грижим за тях“, каза д-р Манолова. Тя припомни, че РИМ-Варна е най-големият извънстоличен музей, догодина ще навърши 120 г. и в него се съхраняват близо 160 000 артефакта.
До 2008 г. реставрацията им се е извършвала в ателиета в двора на музея “Георги Велчев“. След това МК е прехвърлило обекта на Градската художествена галерия срещу ангажимент на общината да осигури друга база за реставраторите.
“През годините многократно сме искали той да се спази, но без резултат“, каза д-р Лазаренко. Имало предложения за стари сгради, без добро осветление, които РИМ няма бюджет да ремонтира, а една дори била без ток. Като резултат в музея са останали само двама реставратори, а нови не идват заради липсата на условия за работа.
“Нашите са такива, че все едно в една клиника на едно място да има очен кабинет и хирургия“, обобщи Милен Маринов.
