ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Тази промяна не само би гарантирала правото им да гледат всяка една лента в киноафиша, но дори има потенциала да увеличи и посещаемостта на родните заглавия, които до този момент не са излъчвани със субтитри.
Разпространението и финансирането на родното кино е друга голяма тема, засегната в предложенията за изменение на филмовия закон.Предвижда се да се увеличи субсидията за производствотото на български филми с до 10 млн. лв. на годишна база. В момента функциониращият модел на финансиране бе определен преди 12 години, като той предопределя произвеждането на предимно камерни филми с ниска постановъчна сложност, скромен декор и костюми, почти без специални ефекти и т.н. Това от своя страна ни поставя в неизгодна позиция в сектора на мужденародно ниво.
За това говори и статистиката за брой произведени филми. Тенденцията в ЕС, например, за периода от 2007 до 2016 г. е за драстично увеличение на броя произведени кинозаглавия, като те се променят от 1422 на 2123 в съответните години. У нас данните са с обратен знак. През 2007 г. са реализирани 10 филма, девет години по-късно броят им е едва 6. Парадоксално на това, интересът към българското кино от страна на публиката се увеличава, сочат данни на Националният филмов център. За последните години (от 2015 до 2019) броят на закупени билети за родни заглавия се е увеличил четири пъти, като сред най-гледаните продкции в този период попадат "Възвишение", "Привличане", "Бензин" и др.
Това обуславя и друга промяна – двойното увеличение на мястото на българското кино в залите за прожекции. Към момента времето, отделено за филми родно производство не може да бъде по-малко от 5 на сто от общото годишно време във всеки киносалон. С новите променти се предвижда процентът да се качи до 10 на сто. Не по-малко от 15% от показваните български филми пък ще следва да бъдат програмирани в най-посещаваните часови пояси.
Същевременно продуцентите, подкрепени от НФЦ, ще бъдат освободени от заплащането на таксата "виртуално копие". Тя се събира от киносалоните от 2009 - 2010 г. с цел да се компенсира част от инвестицията им за закупуване на дигитални киномашини. Идеята тогава е била дистрибуторите да съдействат за дигитализацията на киносалоните, като внасят около половината от разликата в цената между дигитално копие и копие на кинолента. Таксата се заплаща само за първата седмица на програмиране, като по-нататъшната програмация зависи от търговския успех на филма. Въпреки това в мотивите в законопроекта е изписано, че въпросните дигитални машини, закупени преди вече повече от десет години, са изплатени, а киното отдавна е преминало в изцяло дигитален формат, пише "Монитор".
