Засаждането на нови гори се смята за едно от основните "оръжия" в борбата с климатичните промени
Последвайте ни в Google News Showcase
Засаждането на нови гори се смята за едно от основните "оръжия" в борбата с климатичните промени, съобщава BBC, цитирани от „Профит” .
Ново изследване обаче стига до извода, че появата на нови горски масиви може да доведе и до други ефекти, сред които и увеличаване на количествата на валежите.
Учените смятат, че превръщането на обработваеми площи в горски масиви променя механизмите на изпарение на водата и образуването на облачната покривка. В резултат на това може да се очаква ръст на валежите със 7.6 процента в подветрената страна на горите, особено през летните месеци.
Изводите в проучването се базират на наблюдения на настоящите климатични модели, но авторите му все още не са сигурни за факторите, които ги причиняват. По всяка вероятност те са свързани с начина, по който гората си взаимодейства с атмосферата и облаците.
Много държави разчитат на засаждането на нови гори в опита си да намалят въглеродните емисии. Британският премиер Борис Джонсън заяви, че страната планира да засажда по 30 милиона нови дървета годишно до 2025 г.
Междувременно, климатичните експерти се опитват да изяснят всички възможни ефекти от тази дейност - както позитивните, така и негативните.
Засега изводите от проучванията сочат, че ако се постигне увеличение на горските масиви в Европа с 20 процента, локалните количества на валежите в някои региони ще се увеличат. Това важи в най-голяма степен за крайбрежните райони през зимата.
В същото време обаче появата на нови горски масиви води до промени в климатичните модели не само на мястото, където са засадени. Оказва се, че валежите нарастват и в подветрената страна на масивите и то най-вече през летните месеци.
"Една от най-големите заплахи, свързани с глобалното затопляне, е понижаването на количествата на валежите през лятото. В южните части на континента, по Средиземноморието, ефектите ще са най-драстични. Залесяването може да компенсира част от тях и да помогне за приспособяването към новите климатични особености" се посочва още в изследването на учените от Института за атмосферни и климатични науки в Цюрих, Швейцария.
В същото време обаче някои региони, например тези по атлантическото крайбрежие и Северна Европа, може би ще понесат негативни ефекти, тъй като там количествата на летните валежи, така или иначе, се увеличават през последните години. Със залесяването на повече райони в Европа, те ще трябва да се подготвят още по-добре за тези промени.
"Гората има много по-груб релеф от този на обработваемите площи. По тази причина тя предизвиква повече въздушни турбуленции, които "активират" дъждовните облаци", обясняват климатолозите.
Освен това водните изпарения от горите са значително повече, в сравнение с тези на земеделските земи. Това пък предизвиква увеличението на количествата на валежите в подветрените им страни - там, накъдето са насочени основните въздушни течения.
Това означава, че дърветата, засадени в дадена държава, могат да окажат влияние в съседните ѝ територии и че планирането на този процес трябва да е глобално, така че да се вземат предвид всички фактори и земята да се използва по възможно най-рационалния начин.
Освен това изводите от проучването показват, че засаждането на дървета не е "магическата пръчка", която ще реши автоматично проблемите, свързани с климатичните промени.
"Засаждането на нови дървета или възстановяването на загубени горски масиви никога няма да компенсира ръста на въглеродните емисии в атмосферата. На първо място, трябва да намалим тези емисии", смята проф. Вим тиери от Свободния университет в Брюксел.
По думите му, дори и тази мярка няма да е достатъчна за постигането на целите от Парижкото споразумение за климата, които залагат лимит на повишението на температурата с 1.5 градуса по Целзий спрямо прединдустриалната епоха. Според него човечеството трябва да намери начин да премахне въглеродния диоксид, който вече е натрупан в атмосферата.
