Защо е опасно Слави Трифонов да управлява България. Какви са аналогиите с Хитлер. Как поколението "Пайнер" ще му поднесе властта на тепсия
Последвайте ни в Google News Showcase
Защо е опасен възходът на Слави Трифонов и потенциалната му партия? С какво трансформацията на шоумена в политик застрашава нормалното функциониране на демокрацията, основателни ли са аналогиите с националсоциализма на Хитлер в Германия?
Няколко социологически агенции вече прогнозираха сериозен резултат за Трифонов при евентуалната му поява на избори. И това не е манипулация или екзотика, а факт, с който трябва да свикнем.
Три са факторите, допринесли за внезапната хегемония на телевизионния герой и именно те са предвестник за потенциалната фашизация на обществото след електоралната победа на Слави-Трифоновия проект. Залезът на традиционните партии, небивалият националистически подем и своеобразната „революция на масите“ като реакция на разпадащите се управленски елити.
Да, с горчивина трябва да признаем, че 25 години след началото на прехода демократичната система в България се порути. На власт са не партиите, а партокрацията и това маркира провалът на либералния модел. Либерализмът като идеология не предлага нищо съществено на българите - жертва на икономическата криза, социалните трансформации и културната дестабилизация. Напротив, народът до голяма степен припознава либерализма като източник на злото, ценностния разпад, финансовата нищета.
Традиционните партии са изоставили нормалната си електорална база – средната класа и имотното селско население, за да обслужват едрия капитал и олигархията.
Кризата „център-дясно“ кореспондира и с нетипична за историята ни деградация на „лявото“: нежелание на социалистите да скъсат с утопиите от миналото, обитаване на сантиментално-анахронични реалности, активиране на комунистическата символика поради липса на собствена идейна платформа… И в същото време – във външнополитически план, неприемливо за симпатизантите заиграване със западния евроатлантизъм. Изобщо еклектика, която трудно може да бъде припозната като „социалдемокрация в действие“.
Системните грешки на властовите формации и липсата на доверие към тях вероятно ще принудят бизнесът да финансира популярен националистически проект от профашистки тип като Слави-Трифоновия. Те ще нарекат това „инвестиция“, „добра застраховка“ и „инстинкт на предприемачеството“. Така го е нарекъл и Тисен, когато е финансирал нацистката партия на Хитлер.
Всъщност целта на Трифонов е не просто да дойде на власт. Той мечтае да промени обществото радикално. Концепцията е повече от конюнктурна – към политиката се приобщават „малките хора“, отритнатият от елитите „обикновен човек“. Това е всенароден революционен проект.
Какви обаче ще са обитателите на този проект, каква е типологията?
От една страна - декласирани социални елементи, жадуващи реванш, дълголетно потискани от партийната номенклатура, мутирала от червено в синьо, оцеляла при Царя и процъфтяваща с ГЕРБ.
От друга – поколението „Пайнер“. Телевизионните зомбита, закърмени с културата на „Биг брадър“, олинклузива, промоциите в „Лидъл“; клиентите на „Националната лотария“, които прекарват половината от деня си пред „Лафките“, за да търкат билетчета.
За тях евтинията е манталитет, не просто икономическа привилегия. Те са отучени да се трудят и се изхранват чрез далавери или дребна спекула. Ще ги разпознаете по ниския интелектуален праг, опростачването, принизения морал, шумно афиширания материализъм, конформизма. Това са жертвите на „образователната реформа“ в България след 1989 г., опитните зайчета на българското демократично малокултурие.
Феноменът „Слави Трифонов“ въплъщава стихията на колективния народен тарикатлък плюс малко силоващина и патриотарство за цвят. Иначе казано, триумф на волята на тълпата (по Хитлер) над правото за индивидуално самоопределение при либерализма.
Според Юнг Хитлер не притежава реална сила, а само тази, с която е одарен от масите. Той е шаман.
Трифонов също се мъчи да е шаман – влияе повече на подсъзнанието, отколкото на съзнанието, изпада в честа мелодрама, мегаломанства комично, борави с окултни практики (цикличните събеседвания със сценаристите - нещо като инициация, заговор на посветени; многохилядните концерти по стадионите, на които се пее националния химн; късането на портрети; проклятията по адрес на опоненти и институции)...
И все пак зад цялата поза прозира зле стаена омраза, близка до мизантропията. Издайническото месианско пламъче в очите не вещае добри дни за България. Исторически и народопсихологически, времето работи за Слави Трифонов. Оскотялото мнозинство ще му поднесе властта на тепсия в пореден пристъп на самозаблуда. Пак според Хитлер човек е устроен да вярва само на това, което му се иска - базисна истина в психологията на фашизма.
Твърде късно ли е да се стреснем?
