Последвайте ни в Google News Showcase
Мога да напиша такъв текст поради една проста причина – когато съм убеден в нещо, изобщо не се съобразявам с наложени стереотипи и не ми пука от това „какво мислят хората“.
Особено във време, в което мисленето се свежда до платени медийни услуги – от страна на „независими“ социолози и „анализатори“.
И до страх от стигматизиране, което пък води до безхарактерност и масов конформизъм.
Доставям си удоволствието да мисля със собствената си глава и публично да изразявам собственото си мнение. Лукс, недостъпен за повечето лица от телевизора.
Мисля, че Корнелия Нинова има една огромна заслуга към България и това е ключовото й лично участие в спирането на Истанбулската конвенция и предпазването на българските деца от тази сатанинска мерзост.
Корнелия поиска среща с мен зимата на 2018 година – помоли ме да й разкажа повече за текста на тази конвенция и да й споделя своето лично мнение. Вече бях написал няколко десетки текста по темата, личният ми Фейсбук се бе превърнал в една растяща по популярност медия.
В тази среща, в която тя изрично поиска да й говоря на „ти“ и след първоначалния ми отказ аз й казах следното:
- Ти трябва да спреш Истанбулската конвенция!
- Ще направя всичко по силите си – отвърна веднага тя, без никаква пауза или колебание.
Замисълът за приемането на тази мерзост, отричаща Божието творение и налагаща психически диагнози като нови „социални полове“ беше следният – „шарено“ гласуване „по съвест“ в българския парламент.
Какво значи това ли?
Значи един отвратителен театър, при който хора като Вежди Рашидов и Георги Марков в ГЕРБ откровено щяха да гласуват „против“. По-голямата част от групата обаче щеше да гласува „за“, понеже „от Европа така искат“, както обясняваха правосъдният министър Цецка Цачева и външният министър Екатерина Захариева.
ДПС щеше да гласува анблок „за“ – това е извън съмнение, логично е либералната им принадлежност в Брюксел да си иска своята цена, плюс достатъчно надеждната ми лична информация, получена отвътре.
Отдавна забравеният Марешки щеше да гласува „за“ – Цветан Цветанов си беше свършил работата.
И тук – на фона на растящата обществена съпротива, за която имам известен принос – тук идваше ролята на БСП, която според кукловодите на този процес трябваше да гласува „по съвест“.
Защо?
За да може да се имитира широк парламентарен консенсус, при който от всички партии и коалиции в Народното събрание – без Обединени патриоти – да се получат гласове „за“ Истанбулската конвенция.
Архипредателят на България Сергей Станишев, по това време председател на Партията на европейските социалисти /ПЕС/ беше подготвил няколко свои марионетки в парламентарната група на БСП да гласуват „за“.
Само че Корнелия Нинова не им позволи.
Корнелия Нинова задължи групата на БСП в парламента да приеме политическо решение, според което всеки депутат-социалист е длъжен да присъства и да гласува „против“, ако Истанбулската чума влезе в парламента.
Така БСП с председател Корнелия Нинова стана единствената лява партия в Европа, която реално, ефективно и категорично се е противопоставила на джендър-идеологията – тази идеологическа отрова за децата и за семействата; това убого и зловещо изобретение на либерал-екстремистката девиантност.
Има и още една такава партия – словашката левица начело с Роберт Фицо.
Знаем какво му направиха на Фицо – надупчиха го с куршуми.
Преди това го изключиха от Партията на европейските социалисти – пак заради съпротивата срещу джендър-идеологията, която апропо беше вдъхновена от историческия български успех.
Корнелия не са спрели вече седма година да я разстрелват с отровни думи.
Честно казано, изобщо не знам как е издържала досега.
Седма година я заплашват от Европа, че ако не кандиса пред джендъра и ще я изключат.
Корнелия обаче не кандисва. Поради което има моето дълбоко и твърде лично уважение.
Седма година тази упорита жена твърдо брани българското общество и българското семейство от тази духовна сярна киселина, разлагаща цели общности и осакатяваща хиляди деца при „смяна на пола“ – тази сатанинска гилотина на 21-и век.
Седем години - от началото на “истанбулската” битка - тя отказва да превърне БСП в джендър-свърталище на психо-диагнози.
Седем години настоява тази партия да бъде класически защитник на българските национални интереси и на интересите на трудещите се хора. Такава, каквато е призвана да бъде всяка лявоцентристка формация от социалдемократически тип.
Да се бори за работещите, а не за умопомрачените – които са обект на медицината, а не на политиката.
Корнелия лично допринесе за политическия феномен БСП да придобие идейната тежест на морално консервативна лява партия – истински феномен на фона на масовата левичарска джендър-изтрещялост в цяла Европа!
Ето това не могат да й го простят глобалистките соросоидни кукловоди в Брюксел и отвъд океана.
А местните крадци не могат да й простят, че БСП вече не е тяхната лична дойна крава – инструмент за кражби и продажби.
Потомствеността на добродетелите е похвално нещо, но когато става дума за потомствена клептомания – тогава не са добре нещата.
Истината е, че Корнелия Нинова постъпи мъжки за пореден път, като подаде оставка. Загубата на 72 хиляди гласа, или 17% от гласовете от предишните избори не е нещо, пред което един морален човек си затваря очите.
Тя има право да се кандидатира при прекия избор на следващ председател на БСП – и аз искрено се надявам не само да го направи, но и убедително да го спечели.
А времето да използва за искрена и честна равносметка – къде е сгрешила тя самата и какво може да поправи първо за доброто на себе си, второ – за доброто на своята партия и трето – за доброто на България.
Третото ме интересува твърде лично.
И заради това от сърце й пожелавам успех!
Александър Урумов, Фейсбук
