Защо на 9 май никой не говори за подвига на българския войник? Победените честват Деня на Европа, победителите - Деня на победата
Последвайте ни в Google News Showcase
Извинете, но днес не е Ден на Европа. Днес е Денят на победата над хитлерофашизма. И денят, в който трябва да почетем 35 000 убити на фронта български войници.
Защо на 9 май никой не говори за подвига на българския войник? Нима наистина нямаме на кого да отдадем почит? Официалната статистика сочи, че близо 35 000 българи загиват на фронта през заключителния етап от Втората световна война. Още толкова са ранени, превърнати в инвалиди завинаги. Сред тях и дядото на моята жена, чиито очи са поразени фатално по време на Дравската епопея.
Само в тази легендарна битка дават живота си 1614 войници от Първа българска армия, командвана от генерал Владимир Стойчев. Ранените са над 2500. Първа армия е на директно подчинение на Трети украински фронт на маршал Толбухин и извършва планини от геройства по бойните полета на Европа. Участва във Виенската, Дравската, Мурската и Балатонската операции и наброява внушителните 99 662 души.
Нашите помагат за освобождението на Сърбия, Унгария и Австрия, местните го помнят, съграждат паметници за героите ни.
Капитулацията на Германия увенчава и подвизите на българския войник, това е и негова победа.
Сега с конюнктурния и произлязъл сякаш от гузната съвест на либерализма "Ден на Европа" се мъчим за пренапишем историята, да се подмажем на американските и английските си господари.
Които впрочем варварски бомбардираха София, под руините бяха погребани над 4000 столичани.
А лидерът им Уинстън Чърчил подари България на салфетка на Йосиф Сталин.
Всъщност победените честват Деня на Европа. На тяхната Европа, либерастката антиутопия на Оруел.
Те не признават и не харесват изхода от Втората световна война. Те търсят реванш.
Победителите честват Деня на победата.
Това е положението.
