ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Президентът Радев се познава в сравнение. Този извод се наложи внезапно след мощните скандали, които заляха политическото пространство през изтеклата седмица.
Но не само заради тях, а и заради факта, че начело на държавата застана абсолютно непознат човек от една напълно затворена общност, от която към обществото не изтича нищо друго, освен официозна информация.
И въпреки това още с влизането си в политиката Радев се окичи с три въпросителни, които още не са получили отговор, но оставиха във всички привкуса, ако не на лъжа, то на някакво не съвсем мъжко поведение.
Първо хвърли оставка като шеф на ВВС, но след разговор с Борисов си я оттегли. После обаче отново я хвърли със заявката, че постъпката му е принципна и няма нищо общо с бъдещи политически амбиции от негова страна. Накрая се оказа, че амбициите му са точно политически и когато вече всички бяха убедени, че те са провокирани от Георги Първанов и внушени на Корнелия Нинова, заради което двете враждуващи партии дори стигнаха до обединение, той ритна кросното АБВ, без дори да каже на лидера й. Камо ли да обясни нещо на гражданите, искайки тяхното доверие да управлява държавата.
Междувременно се оказа, че е успял да вкара в заблуждение и двамата лидери на партиите, които го издигаха, за семейното си положение, за което им твърдял, че е напълно уредено. Толкова уредено, че след медийните разкрития в Агенция ПИК му се наложи по спешност да сключва брак с изгората си в някакво квартално гражданско на столицата, за да избегне скандала, че живее с подчинена.
Дотук добре, както казал онзи, който падал от 12-я етаж, докато минавал покрай 6-я. Обаче нататък нещата станаха още по-мъгляви по време на самата му кампания. Първата му среща беше с ветерани от някакви военни служби, които сметнаха за най-демократично да наругаят журналистите и да ги изгонят от залата пред величественото му мълчание в знак на съгласие. Не че на журналистите им пука за такива отечественофронтовски срещи, но те просто искаха да разберат какви са възгледите и позициите на този напълно непознат, но вече обрасъл със скандали човек.
Сетне дойде изборът му за държавен глава. Малцината непартийни опоненти на кандидатурата на Радев получаваха контрааргумента: "В сравнение с предишния, този е супер".
Да, в сравнение с Плевнелиев, който минаваше с танцова стъпка пред военните на парадите и се хилеше за щяло и нещяло по време на публичните си изяви, да не говорим за изявленията му в стил проскубан "ястреб" във външната и протестър във вътрешната политика, този поне изглеждаше с осанка и излъчваше недвусмислената мъжественост на военен.
Но за съжаление на Радев сравненията с неговите предшественици продължиха още с първата му изява в парламента по време на тронното му слово. Оказа се, че президентът на държавата не е съвсем наясно с конституцията. Иначе няма как да се обясни заканителната му фраза към подвикванията на депутатиите от залата: "Остава ви една седмица!".
Тъпо е най-мекото определение за подобна реплика от страна на човек, който поема функциите на обединител на нацията в една парламентарна република. Най-малкото защото президенти в нея много, осообено с тези декоративни функции, но Народното събрание решава, включително и ако някой реши да го импийчне.
Изби пълното неразбиране на Радев, че гражданите дължат уважение на тази институция не защото я има, а защото човекът в нея го заслужава. Сиреч, това, че някой е президент, още не означава, че трябва да го обичаме само заради факта, че е избран за такъв. Странно, че гледайки предшественика си, Радев не е проумял това и не си е дал сметка, че ако нямаше тякъв предшественик, изобщо нямаше да бъде избран.
И трето, лъсна необуздан нрав с неконтролируема злост.
От днешна гледна точка може да се твърди, че още тогава стана ясно, че Радев ще се зъби на всеки, който го напада, ще заплашва с разправа и мъст, ще говори от позиицията на овластен, заради което и непрогрешим и ще раздава справедливост от висотата на своя държавен Олимп. Грешка!
Държавният Олимп дори не е в отсрещната сграда, където се намира Министерския съвет, а на три-четири преки - в Народното събрание.
А оттам могат да огласяват вякакви подозрения и мнения за когото и да било, включително и да привикат президента на килимчето да дава обяснения за разни свои действия и позиции. Точно затова се нарича "парламент", тоест, място, на което се говори. И точно затова депутатите имат имунитет, впрочем функционален, за да могат да изразяват свободно мнението си.
И ако на Радев това му се струва война, вероятно е някаква професионална деформация, за да не кажем политическа неграмотност, само че навсякъде по света се нарича демократично разделение и контрол на властите.
И точно тази грешка на Радев се оказа фатална. Първо, защото разкри пълната му политическа некомпетентност.
Второ, защото се оказа, че сравняването му с когото и да било от неговите предшественици на политическия терен изобщо не е в негова полза, тъй като те са проявявали далеч по-голяма събразителност и самообладание, независимо кой ги напада - чужди или свои.
И трето, защото, обявявайки война на ГЕРБ, собственоръчно измести сравнителния анализ в полето на лидера ѝ и премиер Бойко Борисов. А той, както вече всички се убедиха, има перфектния инстинкт на опитен политически звяр.
Ударът на Радев беше замах в празното пространство. Той не улучи. И на това отгоре се разкри, давайки възможност на премиера да убедително спечели точка в схватката.
На истеричната и войнствена закана за война с ГЕРБ Борсов отговори разумно и спокойно - парламентът е за политически битки, а аз и президентът имаме важната задача да управляваме държавата в тежка международна обстановка и не можем да враждуваме, защото не би трябвало да имаме различна кауза от България. В отговор на което Радев затъна още повече в глупостта си, като се размънка: ама той, премиерът, подава ръка, обаче онези, лошите, в парламента безчинстват...
Кое точно е безчинството - че го изловиха в неправомерни действие в сделката с "Грипен"-ите? Вярно, в това има безчинство, каквото е нарушаването на решението на Народното събрание (това е и смисълът на тази дума), но то не е на депутатите, а негово и на екипа му в служебния кабинет. Трябва да е благодарен, че прокуратурата още не се е сезирала.
Или в това, че някой не харесва президента? В армията редникът трябва да се подчинява на генерала, да му мълчи и за нищо на света да е обяснява дали го харесва или не. Но в демократичната държава никой не е длъжен да харесва президента, камо ли да му мълчи и да не казва какво е отношението му към него. Особено ако този човек е представител на първата власт в държавата. Колкото до опита за дискредитация, в която обвиняват критиците на Радев, истината е, че той сам се е дискредитирал с действията си по закупуването на изтребителите, тъй че да се сърди на себе си.
И продължава бодро да се дискредитира на терена на външната политика, която е единственият му прерогатив в мирно време. И зловещо да се срива в сравнение с премиера, който е избрал да бъде международник в третиия си мандат, но преценявайки много вярно мащабите. Докато Борисов снове между южните съседи и Брюксел, Радев кани най-големия противник на сегашния американски президент Донал Тръмп - Бил Клинтън в България. Докато Борисов свиква четиристранна среща на балканските лидери на нашите съседки, Радев зове за сваляне на санкциите срещу Русия в раненатата от СССР Полша. Докато премиерът се среща с всички европейски лидери, Радев води твърде затворен външнополитически живот с представители на третия свят. Изобщо, сравнението и тук не е в негова полза.
Да оставим настрана махленския сюжет "Кумгейт" в сравненията между Радев и Борисов. Скъпата на сърцето дама на Радев е назначавана от него в любовния им период на втори щат армията, а сега води негласно пресцентъра му в президентството. И Радев едва ли би трябвало да има очи да порицава когото и да било на тази тема. Докато Борисов спокойно може да скастри дори собствените си депутати на принципа "по един роднина във властта", тъй като двете негови най-близки същества - сестра му и дъщеря му не се катерят по кариерните стълбички, откакто той е премиер.
На този фон направо е убийствено медийните защитници на Радев да пищят срещу нападките на политици към журналисти. А защо си мълчат за нападките на президента към една партия, като че ли и те никога не са чели конституцията? Уважаеми колеги, моля определете си - не може едното да е правилно, а другото неправилно. И не може да не съзнавате, че и двете са неправилни. Но това си остава на вашата съвест и обективност.
Както и саморазголването на Радев ще остане да виси на съвестта на онези, които градиха образа му на интелигентния, професионално подготвения, обучавания и израстналия в кариерата заради личните си качества.
Уви, всички сравнения наа видимостите, които му даваха преднина в началото, се изпариха само за 9 месеца при сравняването на същността. За 9 месеца се износва едно дете. Но 9 месеца не стигнаха на Радев да износи държавността в себе си. Жалко за поредните погубени надежди на хората, които заложиха на него. За съжаление, отново стигнаха до христоматийното положение по нашите геогафски ширини: искахме да стане по-добре, а то стана, както винаги.
