Защо Радко Янкулов се разплака в кабинета ми, след като намали хонорара на Силвия Великова
Последвайте ни в Google News Showcase
В една лятна привечер на 2015 г. Радослав Янкулов - светла му памет!, седна на диванчето в офиса ми и...се разплака.
WINBET – 3 начални бонуса + 3 подаръка за Спорт, Казино и Live Казино! (18+)
Притесних се, защото с Радко никога не сме били извънредно близки. Не съм очаквал да се разголи емоционално пред мен.
"Братко, не издържам, умирам...Ще ме убият тия зверове. Отнийде помощица няма за нищо, а те се гаврят, както си искат и ме кълнат по коридорите. И всичко започна, като реших да им свия хонорарите..."
По онова време Радко бе генерален директор на БНР и се опита да въведе строга финансова дисциплина. Започна със съкращаване на гигантското извънредно заплащане на "свещените крави" Силвия Великова, Ирина Недева и сие...Заплащане, което по думите му в някои месеци надвишаваше 6-7 хиляди лева.
Докато останалите в радиото вегетираха с по 500.
Веднага след като Радко - една истинска българска радиолегенда, дръзна да пипне парите на либералната секта, му спретнаха протести. Охулване в медиите на Прокопиев. Линч във фейсбук. Обичайната мантра "протеже на Пеевски". Докараха до го тежка сърдечна криза. Не искаше даже да стъпва на "Драган Цанков", където бе минал животът му.
Мина време, Радко си тръгна, сектата стана още по-всеядна и нахална, реши, че държавното радио й е бащиния.
"Отнийде помощица няма за нищо", терзаеше се Янкулов онази привечер в кабинета ми.
Имаше предвид, че "началството", ония "горе", правителството не го подкрепят в опитите му да разчисти авгиевите обори. Да въведе справедливост във възнагражденията, да резне статута на привилегированите, да потърси отговорност за източването на касата. Да се погрижи като съвестен стопанин за парите на данъкоплатците, в крайна сметка.
"Уж за са зад мен, но като опре ножът до кокала, като напише "Капитал", като писнат по фейсбуците си, и дават заден. Няма да ги пипаш, викат, виждаш как е. Имат връзки в посолствата, в Брюксел...", разправяше ми през сълзи Радко.
Светослав Костов днес е в неговата роля. Историята се повтаря като фарс.
И Костов заговори за лица, които получават по 5000, докато другите мизеруват. Заговори за едни 4 милиона дефицит, потънали в нечии джобове. Заговори за семейственост, за мъжа и девера на Силвия Великова, които вече и физически безчинстват из коридорите на "Драган Цанков", налагайки юмручно право.
Какво последва?
Подгониха го с всички хладни оръжия на инсинуацията. Етикираха го като цензор. Съсипаха му здравето. Премиерът даже го нарече "главанак", за да се хареса на мейнстрийма. Сега СЕМ безпрецедентно му постави ултиматум да даде оставка, въпреки че само преди три месеца застана зад програмата му.
Защото посмя да закачи "Великова" ООД, протежирано от премиера...
Знам как ще свърши всичко това. БНР е бастион на соросоидите в България от десетилетия, попада в тяхната квота. Там не се пипа. И нищо, че десетина човека са го обърнали на частно радио и че всъщност именно те налагат истинската цензура. За управляващите държавата в момента това явно не е проблем. По-важно е какво ще кажат "Репортери без граници", АЕЖ, Българския хелзинкски комитет, какво ще напишат в "Капитал", "Клуб Зет" или "Медиапул", каква декларация ще пуснат от "Демократична България".
Казвал съм го, ще се повторя - тъжно е, че ни управляват 3%, а още по-тъжно е, че това се случва и в журналистиката и се легендира като свобода на словото.
Няма общо със свободата на словото! Болшевизъм е, революционен диктат, погазване на всякакви норми, правилници и закони, на елементарната човешка и професионална хигиена.
Всеки един ръководител, какъвто е Светослав Костов, има право по вътрешно убеждение да размества ресорите на своите подчинени. Да налага корекции в програмата, в кадровия състав. И това не може да се превръща в обществен проблем, нито в повод за лов на вещици.
Защото иначе излиза, че Силвия Великова е пожизнен съдебен репортер на програма "Хоризонт"...
