ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
От сряда Русия официално участва в сирийския конфликт. Москва се опита да повтори тайната операция в Крим, но вече не за противопоставяне срещу „плановете на Запада“, а за съвместни действия, сподели пред в. „Ведомости“ политологът Сергей Караганов, декан на факултета за световна икономика и политика към Висшата школа по икономика.
Новият проект преследва както стратегическа, така и тактически цели. Стратегическата е да се излезе от изолацията и да се върне като ключов участник в световната политика. Тактическите цели са няколко. Кремъл се надява, че съвместната борба с „Ислямска държава“ (ИД) ще доведе до смекчаване на санкциите. Освен това Москва се стреми да засили позициите на Башар Асад, а също да демонстрира на своите избиратели нови успехи във външната политика. Старшият научен сътрудник на института ИМЕМО Владимир Евсеев смята, че ударите на руските ВВС срещу позиции на ИД ще бъдат по-ефективни, отколкото на другата коалиция. Бомбените и ракетните атаки трябва да помогнат за провеждането на наземни операции на сирийската армия и отрядите на съюзниците й. Целта на тези операции е да се завземе примерно половината от територията на страната и свикване на Женева-3, нови преговори с умерената опозиция. Непосредствена заплаха от повторението на Афганистан няма, Борис Макаренко от Центъра за политически технологии. Москва започва по съвсем друг начин отколкото преди 35 години и подчертава, че няма да участва в наземна операция. Въпреки това запазва се опасността от ескалация и въвличане в гражданска война в Сирия. Рядко някой е маркирал всички рискове преди началото на една война и в това отношение Русия не е сред щастливците. Не пораждат доверие и официалните уверения за „неучастие“ след Крим и Донбас. Вицепрезидентът на същия център Алексей Макаркин смята, че Асад и обкръжението му може да искат засилване на помощта с довода, че липсата й ще доведе до победа на „Ислямска държава“ или на прозападните противници на Дамаск. Не е изключено също руските самолети да станат инструмент в ръцете на Дамаск и главните удари да се нанасят не срещу ИД, а срещу умерените ислямисти, които са подкрепяни от Запада. Това крие опасност от ново изостряне на отношенията между Москва, Вашингтон и Брюксел. Освен това евентуални грешки при авиоударите могат да настроят срещу Русия значителна част от ислямския свят и да предизвикат недоволство сред мюсюлманите в самата Русия.
