На Стария континент се страхуват, че споразумението ще увеличи безработицата, ще вкара ГМО в продуктите, ще намали стандартите за храните и ще се отрази негативно на околната среда
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
След като през октомври 2015 г. беше подписано споразумение за Транстихоокеанско партньорство (TTP) изглеждаше, че аналогичното споразумение между САЩ и ЕС не е в паралелна вселена. Заедно с TPP споразумението Трансатлантическо търговско и инвестиционно партньорство (TTIP)трябваше да стане едно от основните външнополитически постижения на Барак Обама, докато е на президентския пост. Мегаспоразумението от ново поколение, което би обединило двата най-големи пазари в света би укрепило американското водачество в написването на правилата на играта в световната търговия.
Ако това се случи, САЩ ще се окажат в центъра на нова геоикономическа конструкция, а останалите държави ще бъдат принудени да търсят възможност да влязат в оглавяваните от Америка блокове. Именно поради това през 2013 г., когато започнаха преговорите за TTIP, Обама поръча тази задача на един от най-влиятелните и опитни хора от своя екип – Майкъл Фроман, назначен на поста търговски представител на САЩ. Завършването на преговорите по TTIP (а също така и ратифицирането на заседналия в Конгреса на САЩ TPP) до края на президентския мандат на Обама е един от най-важните приоритети на администрацията.
Въпреки това, както се видя след приключване на 14-тия кръг от преговорите, проведен в Брюксел в средата на юни, сега съдбата на мегасделката е още по-неясна, отколкото в началото на годината. Защо да се договори с близкия им Евросъюз на САЩ е по-сложно, отколкото с единадесетте азиатски държави? Фермерите срещу TTIP От самото начало на преговорите проектът предизвиква силно недоволство в Европа заради секретността на преговорите, до които от страна на ЕС бяха допуснати чиновници от националните правителства, евробюрократи и представители на най-големите корпорации. След като на 2 май 2016 г. холандският клон на „Грийнпийс“ публикува повече от двеста страници от предварителната версия на споразумението (14 от 30 глави), броят на протести срещу TTIP се увеличи драстично. Най-остро от политиците се изказа френският президент Франсоа Оланд, който каза, че страната му "никога няма да постави под въпрос своите основни принципи в областта на селското стопанство, културата и взаимния достъп до пазарите на обществени поръчки."
Обществената кампания Stop TTIP, обединяваща повече от 500 европейски организации, счита, че в случай на споразумение в Европа ще бъдат намалени стандартите за безопасност на храните и опазване на околната среда, ще се увеличи безработицата, ще има намаляване на заплатите и сферата на социалните услуги ще бъде приватизирана от големия бизнес. Активистите също са възмутени от ниската прозрачност на преговорите и плановете да се улесни достъпа до обществени поръчки в ЕС до американските компании. Най-активните противници на TTIP са европейските фермери и представителите на националните аграрни лобита. Препъникамъкът за тях е защитата на географските указания при селскостопанската продукция.
Особено чувствителен е този въпрос за производителите във Франция и Италия, които се опасяват, че пазарът на ЕС ще бъде запълнен с по-евтини продукти на американските конкуренти. През май 2016г. към този хор се присъедини към правителството на Гърция, заявявайки, че ще наложи вето на споразумението за TTIP ако под защита не попада сиренето "фета". След 13-я кръг от преговори броят на защитените географски указания в ЕС падна до 150, макар Европейската комисия първоначално да беше планирала, че под закрилата попадат 200 наименования.
Европейските фермери също така се безпокоят от положенията в бъдещото TTIP, засягащи санитарните и фитосанитарните мерки. САЩ се стрелят да установят „принципа на предпазливостта“, който се използва в качеството на основа за регулиране в ЕС, когато производителят носи тежестта на доказване на липсата на вреда за здравето от продуктите, а подробен анализ на продуктите се извършва преди разрешението да бъдат внасяни в Европа. В САЩ се използва "принципът на научна обосновка", при който стоките могат да бъдат внесени в страната, ако не се докаже фактът на възможно увреждане на човешкото здраве.
Съдейки по текста на слетите глави на TTIP, САЩ също така оказват натиск върху ЕС да позволи вноса в Европа на генетично модифицирани продукти и месо, отглеждани с използването на хормони и антибиотици. И най-накрая позициите на американските и европейските преговарящи се разминават по въпроса за експортните субсидии за производителите на селскостопанска продуекция. ЕС настоява да бъде установен на 180 дни максималният срок за погасяване на експортното кредитно финансиране. САЩ застават твърдо против и смятат, че „страната не трябва да въвежда или поддържа каквато и да е експортна субсидия за която и да е селскостопанска стока, предназначена за доставка на територията на друга страна“. Едрият бизнес срещу TTIP Селското стопанство е най-големият, но съвсем не единствен проблем между ЕС и САЩ на преговорите за TTIP.
Съдейки по материалите на „Грийнпийс“ и изтеклата информация в медиите, следващият по острота въпрос е достъпът до обществените поръчки. Американците не са съгласни да бъдат допуснати европейските компании на пазара на железопътни превози и градския транзитен трафик, до договори в областта на сигурността на въздухоплаването, както и до покупки за Федералното управление на авиационната администрация. Освен това европейците търсят по-широк достъп до обществени поръчки в редица американски щати, които не са включени в приложението към Споразумението на Световната търговска организация (СТО) за държавните поръчки, както и за осигуряване на поръчки на големи американски градове. Още един проблем е либерализирането на взаимния достъп до пазара на услугите. В ЕС достъпът на чуждестранни компании е ограничен до 250 вида услуги, включително такива сфери като комуникациите, образованието, транспорта и финансите. САЩ се опитват да убедят ЕС този списък значително да бъде съкратен, обещавайки в замяна да отстранят бариерите от своите пазарии да оставят само в девет сфери ограниченията за европейски компании (преди всичко финансите и здравеопазването).
Екипът на Майкъл Фроман посочи, че споразумението за търговия с Канада (CETA), ЕС е отишъл много по-далеч, отколкото е готов да отиде с американците при TTIP. Европейците обаче възразяват, казвайки, че канадците са направили редица насрещни отстъпки, на което, както изглежда, сега американците не са готови. Единственият пробив по време на юлския кръг от преговори беше направен в сферата на финансите, когато ЕС предложи включването на този сектор в дневния ред на преговорите. Подобни дискусии се водят и около телекомуникациите. В САЩ чужденци могат да са притежатели на не повече от 20% от акциите на телекомуникационните компании, но ЕС иска този праг да бъде вдигнат на 51%, за да могат европейските компании да откриват напълно принадлежащи им филиали в САЩ. Противоречия предизвиква и сферата на енергетиката. Една от отдавнашните идеи на Еврокомисията е регулирането на доставките на втечнен природен газ (ВПГ) от Съединените щати и по този начин да се намали зависимостта на Европа от "Газпром" – се сблъсква с правните пречки, които ограничават износа на втечнен природен газ от Източното крайбрежие на САЩ.
ЕС се надява да реши този проблем с помощта на TTIP: в аналитичен текст към главата по енергетиката чиновниците от Еврокомисията пишат, че ЕС и САЩ „трябва да се договорят за юридически обвързващи положения за отстраняване на всички съществуващи ограничения при износа на природен газ в търговията между тях“. Също така ЕС иска да получи недискриминиращ достъп до инфраструктурата на САЩ за транспорт на петрол и газ, като в замяна предостави на американските компании същите възможности в Европа. Някои изтекли в медиите информации позволяват да бъде направен изводът, че редица положения в главата за енергетика противоречат на политиката на ЕС за борба с климатичните промени и отстраняват стимулите за развитие на възобновяемите източници на електроенергия. Бюрократи против TTIP В американските предложения за споразумение има редица позиции, които директно засягат интересите на Еврокомисията и националните бюрокрации на страните от ЕС. Например САЩ настояват за това, и на двата бряга на Атлантика да бъдат внедрени американски механизми за оценка на регулиращото въздействие (Regulatory Impact Analysis, RIA), които значително увеличават разходите по приемането на нови закони, стандарти и технически регламенти.
В американския вариант RIA са придружавани от сложено математическо моделиране, което трябва да представи анализ на възможните издръжки и изгоди от въвеждането на нови норми в максимално обективен вид. Освен това САЩ насърчават специална процедура за уреждане на спорове между чуждестранния инвеститор и държавата (Investor-State Dispute Settlement, ISDS), която предвижда прякото участие на чуждестранни инвеститори в спора за международен арбитраж без посредничеството на държавата. ЕС настоява на правото на правителството да ограничи възможността инвеститорите да оспорват всякакви мерки, наложени от правителството в рамките на процеса на ISDS - същият принцип е установен в Споразумението за свободна търговия между ЕС и Канада. Brexit против TTIP Описаните противоречия са напълно типични за сложните търговски преговори – от такива обсъждания се състоеше и историята на успешно подписаното, но още нератифицирано Транстихоокеанско партньорство. Само че в случая с TTIтова лято се появиха и политически фактори, които силно намаляват вероятността от подписване на сделката.
Важен удар на проекта нанесе референдумът по въпроса за излизане на Великобритания от ЕС. Преди Brexit Дейвид Камерън се застъпваше в поддръжка на TTIP, само че много от членовете на новия кабинет на Тереза Мей са против проекта. Освен това преговорите за TTIP не могат ефективно да бъдат придвижени, докато не станат ясни условията за излизането на Великобритания от Евросъюза, а това може да отнеме няколко години. В зависимост от това ще запази ли страната достъпа си до общия пазар на ЕС и при какви условия, ще стане ясно ще има ли право Лондон и по-нататък да участва в преговорите по TTIP. TTIP има още двама важни политически критици – това са кандидатите за президент на САЩ на двете водещи партии Хилари Клинтън и Донълд Тръмп. Клинтън активно се бори за гласа на Бърни Сандърс, чиито привърженици са против неограничаваната с нищо свободна търговия.
На среща с избиратели в Мичиган тя заяви, че не подкрепя споразумение, което ще съкращава работните места в САЩ. Ставаше дума за Транстихоокеанското партньоство, само че изказването на Клинтън смело може да бъде разбирано и по отношение на Трансатлантическото, което е написано въз основа на същите принципи. Тръмп направи подобно изявление по време на изява в Детройт, наричайки TPP “катастрофа”. Макар Тръмп да е известен с това, че често променя мнението си, критиката към TPP и TTIP е един от устойчивите елементи на кампанията му. Имайки предвид тези обстоятелства, едва ли в близките години TTIP ще стане реалност. А ако при ратифицирането в Конгреса се провали и TPP, то най-амбициозната част от външнополитическия дневен ред на Барак Обама ще се превърне в неуспех.
