Защо Станишев страхува Корнелия Нинова - докато той гради кариера в БСП, тя обслужва приватизационните далавери на СДС
Последвайте ни в Google News Showcase
Лидерката на БСП Корнелия Нинова изпадна в пълна дезориентация в опитите си да удържи партийната си позиция до степен, в която дори изгуби мярка за приличие. Отказът на сегашното ръководство на столетницата и на самата нея да поздрави президента на ПЕС за преизбирането му на поста както своевременно и в лично качество, така и официално на последния пленум на Националния съвет не е просто махленско поведение и липса на възпитание от страна на червената председателка, а белег за много по-дълбок процес, в който тя иска да вкара партията.
WINBET – персонални бонуси всеки ден! (18+)
Нинова се опитва да превърне БСП в лидерска партия. И за целта се стреми да изтрие миналото ѝ. Доста трудна задача за над 130-годишна организация, дори ако реши са се съсредоточава само върху последните 30, защото те не просто твърде бурни, но и са свързани с доста ярки и биографично, и партийно и професионално личности. Нещо, което трудно може да се каже самата Нинова.
Та затова не поздравява и Станишев. Не заради прословутата Истанбулска конвенция, дори не заради сериозните сблъсъци, които има с него покрай този документ. А защото Станишев е европейска кота, с която тя неизбежно е съизмервана.
На кое стъпало е Ниинова в сравнение с по-младия от нея президент на ПЕС и то за трети мандат? Той не просто е започнал политическата си кариера от БСП, но засега е оглавявал партията най-дълго, бил е министър-председател, съставял е правителства на България и сега ръководи европейски процеси.
Къде е Нинова в тази схема? Общо взето, никъде. По времето, когато Станишев се подготвя за партийната си кариера в столетницата, тя обслужва приватизационните далавери на СДС. По времето, когато той поема към върха на партията, тя все още чука на вратата на "Позитано" 20, за да я приемат за член. По времето, в което той упрвлява държавата, тя е на движение при стари социалисти със сериозни позиции и в партията, и в бизнеса.
И това не важи само за Сергей Станишев. Важи и за предшественика на Нинова Михаил Миков, който като млад юрист и преподавател в СУ "Св. Климент Охридски" седна на депутатската банка и пое най-тежките битки на червената партия след разгрома ѝ през 1997 г.
Важи и за Георги Първанов, който оглави столетницата именно след краха ѝ през същата година в най-трудната и опозиционност, но буквално я измъкна за косата със спечелването на президентските избори през 2000 г., като след това дори безпрецедентно повтори мандат.
Сравнението ѝ с други ярки личности на БСП като Николай Добрев или Александър Лилов дори би било обидно за тях. Както и сравнението ѝ с най-яростно прокудения от премиерския пост лидер на БСП Жан Виденов, който, ако не друго, поне остана с репутацията на най-честния министър-председател и дали от обида, или от партийна доблест, след оттеглането си, повече не се появи в публичното пространство. За разлика от Нинова, която е забъркана в доста мътните приватизационни сделки около "Техноимпекс", че на това отгоре и заедно с мъжа си в друго дружество.
Заради сравнението само припомняме, че Виденов подаде оставка от премиерския и лидерския пост след подписката на 17-те социалисти, които критикуваха управлението му. На Нинова обаче и над 50 подписа на знакови социалисти са ѝ малко, за да се държи като доблестен човек, както се казва, дори от самоуважение.
Само че за какво да се самоуважава - заради това, че разчиства ръководствата на местните структури, за да си осигури подкрепата на национални форуми, каквато няма; заради това, че разпъди най-опитните и авторитетни депутати на левицата, заради това, че излъга, оскандали и пропъди хората, благодарение на чиито гласове стана лидер; зарад това, че измами по най-грозен начин бившия президент за кандидатурата на следващия; заради това, че натъпка централата на партията с бивши куки, които нямат нищо общо с БСП; заради това, че губи избори след избори и на парламентарен, и на частичен местен вот? Малко поводи за гордост има в тези неща. И много поводи за срам.
Нинова обаче няма друг начин да удържа лидерската си позиция, ако не заличи миналото на БСП. Само че миналото на една партия не са датите, а хората, които пишат тези дати. Единствената дата, която Нинова се опита да запишев плюс на столетницата, беше изборът на издигнатия от нея Румен Радев за президент. Но само 2 години, след като той стои начело на държавата, този плюс все по-дълбоко се врязва като минус не само за Радев, но и за Нинова и БСП.
Тъй че опитите на Нинова да превърне партията си в лидерска са обречени и това се вижда с просто око. Тя не може да стане Бойко Борисов, колкото и да иска да бъде премиер, защото ГЕРБ беше създадена от и около него. Тя не може да бъде Ахмед Доган, защото ДПС беше създадено от и коло него. Тя не може да изглежда като Валери Симеонов или Волен Сидеров, нито дори като Васелин Марешки, защото съответно и НФСБ, и "Атака", и "Воля" са тепни творения, на които те са идеолози и двигатели.
Нинова не може да ръководи дори социалистическата партия, макар и временно, защото тя просто не е социалист, както си личи от всичките ѝ позиции, включително и от нейната "Визия за България", в която това понятие дори не е споменато. Нинова е чуждо тяло за БСП и това го виждат и знаят всички - и съпратийците ѝ , и опонентите ѝ. Най-малкото, защото няма здравия инстинкт за съхранение на партията като Жан Виденов, който предпочете да я опази на доста висока цена за себе си.
И въпросът вече не е какво прави Нинова и какво ще направи Нинова. Това се вижда от пръв поглед - опитва се да превърне БСП в лидерска партия, не заради доброто на партията, а заради собственото си добруване, защото след този пост и това състояние на столетницата, до което я докара, я чака тежко политическо небитие.
Въпросът е дали самите социалисти ще проявят здрав инстинкт за самосъхранение на партията си или за две години тя е успяла да унищожи и него. Ако това е така, значи е сбъднала мечтата и на най-старата, и на най-новата десница - БСП просто да я няма.
Всъщност това е единственият критерий, по който Нинова няма терен за съизмерване. Само в БСП. В историята има. Нарича се Херострат.
Тъй че, докато Корнелия Нинова се окичва с печалната си слава, най-далновидно за социалистите да поемат към лозето на Габровски. Ако не са забравили, че прозрението на своя вожд и учител Карл Маркс, че историята се повтаря първо като трагедия, после като фарс.
