ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Напомняне. И потвърждаване на тенденцията - на последните парламентарни избори активността беше 39,41 процента. Днес Народното събрание на първо четене прие връщането на хартиената бюлетина, което е стъпка в правилната посока.
А защо трябваше да се върне тя?
Замяната на хартиената бюлетина с машини имаше един незаобиколим резултат - трайно понижи избирателната активност във всички видове избори, били те парламентарни, местни или национални.
А за една представителна демокрация няма по-голяма беда от това, защото по този начин нейните институции се лишават от представителност и легитимност. Какъв мандат за управление може да има партия, която е избрана от 10 процента от избирателите?
Нещо повече - ниската избирателна активност прави една демократична система и много по-податлива на влиянието на радикални и организирани малцинствени групи по интереси, които могат да "щурмуват" изборите и да получат мандат за управление едва с няколкостотин хиляди гласа. И да поведат страната в посока, която на най-значимата част от обществото да се вижда най-малкото като скандална. Колкото по-висока е избирателната активност, толкова по-малко става вероятността това да се случи.
Независимо дали ни харесва или не, хартиената бюлетина гарантира много по-високо гражданско участие в изборния процес и по-висока избирателна активност. За да не съм голословен ще добавя и тези данни:
1. В изборите за президент през ноември 2021 г. до урните отидоха едва 40 процента от избирателите (през 2016 г. активността беше 57,67 процента, през 2011 г. – 51,83 процента).
2. В изборите за народни представители през ноември 2021 г. активността беше 40 процента, в тези от юли 2021 г. – 41 процента. Активността по време на изборите от 4 април 2021 г. (когато се гласуваше с хартиена бюлетина) беше над 50 процента, на тези от 26 март 2017 г. – 54,07 процента.
3. При избора на кмет в Благоевград през юни 2021 г. активността беше под 28 процента (при 58 процента през 2019 г.), а при съвсем наскоро провелите се избори за кмет на Нова Загора активността отново не достигна 30 процента (в сравнение с 49,21 процента по време на местните избори през 2019 г.).
Казано по друг начин, няма национални или местни избори, които да са се провели в условията на всеобщото машинно гласуване, при които да не е отчетен изключително сериозен спад на избирателната активност и гражданското участие.
Ако избирателят показва, че иска да гласува с хартия, тази хартия следва да му бъде дадена от законодателната власт.
Димитър Стоянов, фейсбук
