Звездата на поредицата Снежина Петрова: "Четвърта власт" е неудобен сериал!
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Снежина Петрова е една от най-успелите български театрални и филмови актриси. Има роли в емблематични за родната сцена спектакли - „Три сестри“, „Живот х 3“, „Монолози за вагината“ и много други.
Не по-малко важна е ролята й и на преподавател, но това, което привлече вниманието към нея в последните месеци е ролята й на издателката Анита Инджова в поредицата на БНТ „Четвърта власт”. Как гледа на сериала и на героинята си в контекста на политическите събития в страната, доц. Петрова споделя ексклузивно за „Ретро” и ПИК.
- Г-жо Петрова, поздравления за ролята, която правите в „Четвърта власт”. На сцената сте от най-ярките звезди и театралната публика ви познава много добре. Покрай сериала обаче ви разпознава и по-широката тв аудитория. Това промени ли ежедневието ви?
- Не. Но промени интереса на журналистите към мен. Много по-често ме питат какво мисля за ситуацията в България, отколкото какво обичам да правя през свободното си време.
- На старта имаше много противоречиви оценки за сериала. След като минаха вече доста епизоди, вие как го оценявате?
- Съдбата на този сериал е много странна, защото действителността го конкурира с пълна сила. Аз не мога да го гледам извън контекста и в този смисъл смятам, че е уникален.
- Отговаря ли на очакванията на обществото да разкрие истинското задкулисие в медиите у нас, особено в контекста на случващото се в страната в последните месеци?
- Със сигурност казва повече, отколкото се очаква да каже един сериал в България и с това става неудобен.
- Ще има ли втори сезон на „Четвърта власт”?
- Отговорът на този въпрос ще даде отговори и на много други. Засега не знам.
- Кой e реалният прототип на героинята ви? Имаше коментари, че е издателката Галя Прокопиева? Познавате ли я лично и откъде почерпихте идеи как да изградите образа в сериала?
- Не познавам лично Галя Прокопиева и бях доста невежа по-отношение на възможни прототипи и медии. Просто не вярвах на медиите и не ме интересуваха. Но когато се ориентираш как се манипулират и за какво се употребяват медиите, разбираш, че може да четеш и между редовете. В сегашния момент медиите са наистина четвъртата власт, но не бива да допускаме да ни обсебват.
- Вие сте доцент, преподавател по актьорско майсторство и ръководите департамент „Театър” в Нов български университет. Студентите ви обичат, но как успявате да останете близо до тях като мислене и отношение?
- Когато се отнасяш към всеки човек като към уникален, достатъчно интересен, за да бъде обект на внимание, помагаш това наистина да се случи. Студентите, с които имам щастието да работя, извървяват дълъг път на себепреоткриване. Аз това правя за тях, показвам им какви са всъщност.
- Какви са във вашите очи младите хора днес?
- Противоречиви са впечатленията ми. Много са различни един от друг... свръхбудни или интертни, осъзнати като граждани на света и абсолютно консервативни, четящи и неграмотни... Но има едно общо – толерантни към различността. Колкото и невероятно да звучи, особено в този фашизиран момент, днешните млади могат да бъдат толерантни, стига някой да не им бърка в мозъците и да не ми плаща.
- Не са много преподавателите, които открито заявиха, че подкрепят студентските протести. Вие защо го направихте?
- Смятам, че това е най-важният изпит, което това поколение студенти, може да положи. Аз работя в НБУ и в Народен театър „Иван Вазов”. Никой не се е опитал да ми наложи цензура и не ми забрани да говоря това, което мисля. Разбрах, че не навсякъде е така, че се упражнява натиск и хората се плашат. Ако не подкрепя студентите, нямам бъдеще в тази страна.
- Наскоро в едно тв интервю изразихте мнение, че актьорите трябва да имат ясно заявени обществени и политически позиции, защото са обичани, разпознаваеми и могат и трябва да бъдат лица на гражданското общество. Правилно ли съм разбрала, че смятате, че актьорите и въобще популярните лица от изкуството трябва да влязат в политиката?
- Не, не съм имала това пред вид. Политиката компрометира всеки, за съжаление. Ние имаме трибуна, всеки театрален салон е едно малко народно събрание, важно е какво казваме от сцените. Да, хората плащат билет, за да чуят нещо по-весело или по-лесно разбираемо и това стана страшен капан за изкуството. Дано се освободим от него. Дано не бъдем зависими от билета!
- Вие как оценявате т.нар. преход и защо останахте в България?
- Преходът съвпадна с младостта ми. Останах тук, защото имах и продължавам да имам илюзии и мечти. Че от моите лични усилия, нещо зависи. Някои от тях се сбъднаха, защо да не се сбъднат и други?
Затова студентите са важни, те са в онази възраст на мечтите и това ги прави много силни.
- Тази година ви тръгна на камери като се започне от късометражния „Шшт... попей ми” и се стигне до „Четвърта власт”. Да ви очакваме ли в някой нов филм?
- Тази година имах много предложения за студентски проекти, на всички откликнах и се радвам, че младите кинаджии може би вече ходят на театър?! Снимах във филма на Георги Дюлгеров „Буферна зона” и на Костадин Бонев „Потъването на Созопол”. Много съм щастлива, че отново се срещнах с тях.
- И в театъра имате нов проект – „Всичко ни е наред”. Разкажете за него?
- За първи път ми се случва да работя текст, който е толкова за нас, за конкретния политически и социален феномен, към който се опитваме да се адаптираме – да станем европейци. Едно страшно и смешно огледало на перспективите ни. И естествено това изисква и нов естетически ресурс. Голямо предизвикателство!
- Заглавието е доста странно предвид ситуацията в страната. Какво се крие зад него?
- Истината.
- Какъв съвет ще дадете на съвременния млад човек, който иска да остане и да успее тук, в България?
- Да не прави компромиси! Да не съжалява за избора си и да вярва, че от неговите усилия много зависи бъдещето.
