"Здравейте, аз съм Наско" на юбилея на Радой, който се страхуваше не от министъра на културата, а от културата на министъра
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
След като вчепа висях пред БТА, за да попитам Киро кога ще си обира крушите, реших да релаксирам с глътка култура на юбилейния концерт „100 години Радой Ралин“ в Сатирата.
Само че кошмарите продължиха да ме преследват, когато съзрях нахилен сред публиката…здравейте, аз съм наско!
Да, да, същият шмъркалник от „Честит ви пееетък, щастлив ви уииикенд!“, който намига тарикатски като магураджия.
Седи си здравейте, аз съм наско сред публиката, сред именити актьори, композитори, поети и хич не му дреме. Даже се кокошини от важност. Че и кошница връчва накрая.
Точно на юбилея на Радой, комуто принадлежи великата фраза „Не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра“!
Сигурно се е мятал, милият, в гроба. И се е срамувал, че колегите му от тъй наречената интелигенция се ошумоляват, а някои даже се ръкуват и кокетничат с „министъра“.
Суетен, лесно приласкаем, обтекаем и конюнктурен е българският интелектуалец. Обича той да е в компанията на силните деня, това сякаш му дава криле – още от Бай Тошово време насам.
И понеже никога не съм се изживявал като интелектуалец, а предпочитам да ме мислят за простак, само и само да не спестявам истината, отново влязох в ролята на лошия.
Приклещих здравейте, аз съм наско във фоайето, докато се къпеше в светски шум и ласкателства от позастарели културтрегери с изфирясала слава.
- Г-н Наско, ти какво правиш тук, бе, момче, що още не си дал оставка, знаеш ли изобщо кой е Радой Ралин?
- Ааааа, приятна вечер, приятна вечер…- поразтрепери се министърчето и с балетна стъпка се отправи към изхода.
- И на теб приятна вечер, г-н наско, да се надяваме, че повече няма да те виждам в театъра. Особено около 24 май. Ако пак те видя, пак ще те подкарам. Прибирай се да си шмъркаш, бе, момче, кво си губиш времето по театрите - посъветвах го аз и се върнах обратно със съзнание за добре изпълнена мисия.
Но всъщност ме обзе тъга. Не заради гърчещия се от страх временно назначен държавен чиновник. А заради инертността и бездушието на творците наоколо, заради които такива като него са възможни.
Обидно е нищожество като здравейте, аз съм наско да бъде министър на културата и да предвожда интелигенцията по време на юбилейния концерт на Радой Ралин. Той олицетворява всичко, срещу което Радой се е борил.
