Зелената сделка парализира кабинета - правителството в позиция между "стъписан" и "ужасен", а влакът вече тръгна. България може да спечели само с Брюксел и Вашингтон едновременно (ГРАФИКИ)
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Бойко Борисов удари ръчната спирачка на две от големите инициативи на България през последните години – членството в ЕРМ2 и Зелената сделка. И докато за чакалнята на Еврозоната премиерът вероятно е прав, имайки предвид потенциалният хаос, който може да настъпи в държавата при провеждане на референдум, ситуацията със Зелената сделка е напълно различна и време за бавене, консенсуси и дебати няма.
България е гласувала в Съвета на Европа да бъде част от този европейски план и той е пуснат в ход – влакът ще тръгне с нас или без нас, въпросът е дали ще се влачим по релсите, вързани с въже на шията за него или ще се хвърлим на някой от вагоните в последния момент. А един вагон изглежда все още полупразен и особено примамлив – вашингтонският.
За момента българското правителство е заело позиция между „стъписан“ и „ужасен“ спрямо Зелената сделка. Приближаващият фалит на Марица Изток 2 и фантазиите на работодатели и синдикати да „прелеят“ по някакъв начин пари от американските централи към неефективния държавен мастодонт парализираха властите през последните месеци и ги подведоха да разглеждат напълно безперспективни решения.
Загубеното време е на път да ни се отрази пагубно в Брюксел – там западните държави са в надпревара за съставянето на новата многогодишна финансова рамка и интегрирането на Зелената сделка в нея. Бюджетната дупка след напускането на Великобритания засега не се оказва сериозен препъни камък, тъй като Франция, Италия и Германия изглежда залагат на банковите и паричните инструменти за масивното преструктуриране – а не толкова на директните бюджетни средства и грантове.
Много е вероятно и под предлог „борба с климата“, Европейската централна банка да прокара нов рунд банкови стимули, с които едновременно да влее гигантска ликвидност в кредитния пазар за зелени проекти и да стабилизира клатушкащите се френски, италиански, белгийски, испански и особено немски банки (вчера ЕЦБ открито разкритикува плановете на втората най-голяма немска банка Комерцбанк за стабилизиране – а първата Дойчебанк е още по-зле). Както се казва, с едно печатане на пари – два заека.
България и няколко държави от Източна Европа, обаче, изостават критично в тези процеси по две прости и свързани помежду си причини.
Първо, Източна Европа е пристрастена към грантови средства от бюджетните вноски на богатите западни държави и няма проектната готовност да работи с банкови и други финансови инструменти. С други думи, идеите и плановете на управляващите от тези страни гравитират основно около наливането на безплатни пари в губещи проекти, които про-форма да закърпят положението (“да се снишим, да отмине бурята, другари”). Условията, че при ниски и дори нулеви лихви тези средства ще трябва да бъдат връщани на банки и други международни финансови институции, срутват нашата къща от карти.
Второ, страхът от прекратяване на въглищното производство парализира цели политически партии и региони. Ключовите за управляващата партия ГЕРБ Пловдив и Стара Загора ще бъдат най-тежко засегнати от подобен процес, което внася смут сред политическите лица. Въглищната енергетика в региона издържа пряко около 20 000 души и непряко около 110 000 – все избиратели, за които „зелена сделка“ не означава нищо друго, освен решение на правителството да ги остави без работа. Паниката от подобен политически удар е вирус, обхванал политическите структури не само в България, а в цяла Източна Европа. Вместо източноевропейските политици (с малки изключения като Полша) да изложат ясни решения пред местните хора и да ги защитават, те остават объркани и пасивни пред огромната заплаха и на преден план излизат агресивни групи като радикални еко организации или западните политици с безцеремонното говорене срещу въглищната енергетика и индустрията.
Тези две неща се четат буквално в рамковата позиция на България относно предложението за регламент на европейския парламент и на съвета за създаване на Фонда за справедлив преход. България „мрънка“ за липсата на грантово финансиране и малките средства, които ще получи по този начин, отправя остри критики към подготвяните механизми за банкови гаранции и нисколихвени кредити от Европейската инвестиционна банка с подкрепа на Европейската централна банка, както и към невъзможността с грантовите средства да се изгражда и строи инфраструктура. Правителството ни дори е поместила озадачаващото изречение, че “при подобна рамка, не намираме подходящи решения за справяне с едни от основните предизвикателства пред страната ни, произтичащи от Зелената сделка, а именно гарантиране на стабилността на енергийната ни система и свързаната с това необходимост от мащабни инвестиции за енергийна трансформация.”
Все пак, страната ни правилно се е застъпила за включването на инфраструктурата за природен газ като допустимо финансиране, но за съжаление подобна позиция идва твърде късно и перспективите газът да бъде премахнато от изричните забрани не са обнадеждаващи.
На този фон, решението на Бойко Борисов да „отложи“ Зелената сделка паралелно с кандидатстването за Еврозоната е озадачаващо и по-скоро неправилно. Надеждата му, че ако събере на едно място управляващи, опозиция, президент, работодатели и синдикати ще се роди някакво магическо решение, което ще е хем популярно за пред народа, хем работещо зад Брюксел, е илюзия.
Или както беше казал някога един американски икономист - ако искаш нещо да не се случи, възложи го на държавна комисия. Така и тук – докато се събере сбирката за зелено национално спасение, докато се наговорят, докато се разкритикуват, докато се скарат, докато се сдобрят, западните страни в ЕС вече ще са постигнали консенсус в Европейския парламент за многогодишната финансова рамка и Зелената сделка ще е факт до декември 2020 г., поставящ пред фалит 40% от енергетиката ни до 5 година и още 30% до 15 години. И изобщо без да броим ефектите за индустрията...
Вместо да се прикрива зад родопско хоро с Корнелия Нинова, Румен Радев и Кирил Домусчиев, далеч по-далновидно е Бойко Борисов да използва същото време и да уплътни партньорството си с американското правителство чрез искане на пълен трансфер на най-новите енергийни технологии на САЩ към България като срещу това предложим изгодното европейско банково финансиране и подходящо стратегическо партньорство и инвестиционна среда, с които цената на електроенергията за българските потребители дори няма да се повиши (ВИЖ ОЩЕ ПО ТЕМАТА).
Наскоро държавният секретар Помпео обяви, че САЩ са готови да инвестират 1 милиард долара в Източна Европа за диверсифициране на енергийните доставки. Тази сума е недостатъчна дори само за България, но със сигурност изявлението може да се изтълкува като отваряне на сергията за договаряне – въпросът е кой ще се нареди пръв и покрай част от символичния милиард ще договори далеч по-ценните технологични облаги.
В краткосрочен план, американците могат да ни предоставят комбинирани газови и водородни мощности, които им позволиха да се превърнат в държавата с най-голямо намаление на въглеродни емисии през 2018-2019 г. и то задържайки 3% икономически растеж (при около 1.5% за ЕС) и увеличавайки разходите си за отбрана – американската армия е най-големият институционален замърсител на света с въглеродни емисии колкото Дания, Литва, Латвия и Естония... взети заедно.
Например, в богатия на газ щат Северна Каролина трансформацията на въглищната енергетика в модерна газова е намалило енергийните газови емисии с 36% само за последните 12 години. Трансфер на ноу-хау на американски технологии може да преобразува целия маришки басейн в ВЕИ-газово-водороден енергиен център за по-малко от 5 години. И имайки предвид, че газово-водородната генерация ще е балансираща за фотоволтаичното производство през деня, Борисов ще има хем реален шанс да договори дори частични грантови средства за преходния период, хем и ще осигури американски компромис за изграждането на Балкански поток – той ще захранва американските газови технологии на наша територия, а няма да е просто руски транзит.
В средносрочен план, американските технологии за комбинирана ядрена и водородна енергетика имат потенциал да заместят съществуващите ядрени генератори в АЕЦ Козлодуй, които по думите на премиера неизбежно ще бъдат затворени в идните 15-тина години. Новата технология в момента се внедрява в ядрени централи в Охайо, Минеаполис и Аризона и то в условията на далеч по-конкурентен от европейския свободен пазад зад Океана. Подобни ядрени централи ще придобият нови функции като балансиране на електроенергийната система и гъвкавост (ще могат да превключват от производство на ток, когато такъв е ненужен, към производство на водород), както и нов подход към складирането и разпределянето на енергия под формата на водород.
Търсенето на консенсус с хора, които-хал хабер си нямат от енергетика е загуба на време в момент, когато България няма време. Борисов е притиснат от липсата на проектна готовност в България за трансформация на енергетиката и индустрията ни, както и от устремът на Франция, Германия и Италия да си закрепят банковите сектори под предлог битка с климатичните промени. Устрем, който няма да бъде спрян от българското или нечие друго мрънкане – защото е устрем за оцеляване.
Бойко Борисов със сигурност ще срещне далеч по-голяма обществена подкрепа, ако опита да се превърне в първия премиер, който изтъргува безрезервното съдействие на България към САЩ срещу нещо реално и полезно, отколкото ако се опита да прехвърли отговорността по договарянето на Зелената сделка на някой друг.
