ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Тази година се навършват 130 години от едно важно събитие – раждането на един термин, който бележи важен кръг проблеми в обществения ни живот и националната ни психика. На 9 юли 1885 година в пловдивския вестник „Борба”, година I, бр. 7, излиза фейлетонът на Захари Стоянов „Зетьо-шуро-баджанакизъм”. През годините зетьовете са изпаднали и до нас терминът е достигнал като шуро-баджанащина. Разбира се и явлението е претърпяло някои съдържателни промени. В чистия си вид, така, както е описано при Захари, се среща вече рядко. Например имаше един период в развитието на партия Атака, когато действителността се доближи плътно до понятието на бай Захари. Тогава „партията на нервна почва” се управляваше от един роднинско-приятелски кръг, който по структурните си връзки много наподобяваше пловдивския аналог. Волен Сидеров - лидер, син му Митко - заместник, приятелят на Митко Чуколов - също заместник, приятелката на Митко, Деничка - депутат и ковчежник, приятелят на Сидеров от детските години (чак не вярвам, че тоя е имал детски години, изглежда, че се е родил възрастен!) Тодор Попов - координатор, жената на Попов - парламентарен секретар, бащата на жената на Сидеров, Георги Ибришимов - главен координатор... Тетка Капка - главен редактор (щото в семейството тогава само тя имаше «вишо»). И т.н. Но както каза Веждито тия дни, «Всички войни започват в леглото, винаги има жена там, и всички мирни договори – на масата, когато мъжете се напиват.“ Капка откри, че Деничка я замества в леглото и работата се обърка...
Всяко сравнение, както казваше др. Ленин, накуцва. А сравнението между семейство Сидерови и пловдивските консерватори, сред които блестят имената на Константин Величков, Иван Евстатиев Гешов, Михаил Маджаров, Иван Вазов, Стефан Бобчев и т.н. направо е сакато. Но явлението си е същото. То се среща и сред учените, и сред простите. То е част от нациналния ни манталитет.
„И така, да живей зетьо-шуро-баджанакизмът. Той ще да принесе спасителни плодове на страната.”
Но стига вече сме обикаляли „вокруг да около”. Да хванем бика за рогата. Става дума за развихрилия се сред така наречените реформатори назначенски ентусиазъм. Споменах ли ви, че съм решил да наричам реформаторите „така наречените” докато не направят една реална реформа? Щото, както обичаме да казваме, историята не борави с желания и намерения, а с реални резултати. А резултати йок. Или аз бързам, което е разбираемо, все пак 25 години чакам…
Тия дни Първанов иззлобя: „Вижте какво прави РБ! РБ е новото ДПС по отношение на преяждането с власт. Навсякъде, където се отвори местенце, кандидатът е на Реформаторите...”
Те пък едни местенца се отварят… Но по принцип е прав. Вероятно Гоце се подразни от думите на премиера, че госпожа Кунева дала много смислено предложение за шеф на ДАНС. Пък и Радан нали каза едни думи, дето не подхождат за партньори в управлението… Там, дето с оставката на Гоце от АБВ му паднало голямо гайле… Кунева ще види ДАНС когато си види ушите. Реформаторите ще продължат да се боричкат за второстепенни постове в управлението и ще си ронят крехкия обществен престиж.
Всичко почна от назначаването на приятелката на министър Лукарски Ива Йорданова за зам.-председател на Държавна агенция на българите в чужбина. Слава Богу, момата прояви обществена чувствителност и подаде оставка. Но, дето рекло Айшето, изненадано в гръб в автобуса, „не въпроса да го зваждаш, що го тургаш…” Лекето турено. А разликата от леке до пачавра е само количествена. И реформаторите май са решени да направят всичко възможно да я заличат.
Всъщност, една работа както тръгне, така и ще върви. Без да се предоверяваме на медиите, ще напомним, че според тях една от основните причини за трудното формиране на правителството беше именно прекомерните мераци на реформаторите за постове. Писа се тогава, че искали 8 министерства, нам колко си областни управители, хиляди шефски места в агенции и комисии… Но то е естествено. В РБ се включиха пет партии. Малки партии, бутикови. Но амбициите не се влияят от това. И най-малката партия у нас има амбициите на голяма партия. Като крайно реформаторите получиха повече, отколкото заслужаваха. Имат шест министри и вицепремиер. Златни им девет процента…
По онова време Радан пишеше из Фейсбук: „Целият български политически елит си е назначил владетел. Никой не се бори за доверието на българите, никой не се бори дори за власт. Борим се за доверието на Борисов и за подхвърлен от него къшей власт. Като ловни кучета около трапезата на господаря…”
Е, животът е кръгъл. Наложи се и Радан да се включи в глутницата. И стана като с кучето на Фомон от „Аз, Клавдий”, за което съм ви писал.
Червените пищят, че във военното предприятие “Терем” е сменен целият Борд на директорите и начело на холдинга е сложен лидерът на ДСБ-Петрич Стоил Янков.
ДСБ и Радан Кънев са участник и в актуалния назначенски скандал – Комисията за защита на потребителите. Божидар Лукарски, който се явява принципал, сложи за шеф Димитър Маргаритов Йотов, съпруг на шефката на кабинета на Кунева Мария Карабельова. А за членове назначи седесарите Константин Арабаджиев и Константин Райков. Без конкурс, въпреки клетвите на Кунева, че кадровият подбор вече ще става само с конкурси. Засега обаче става само без конкурси… И в нарушение на Закона за защита на потребителите, в който изрично е посочено, че председателят и членовете на КЗП не могат да заемат ръководна длъжност в политическа партия. Арабаджиев е член на НС на СДС, а Райков – на НИС на СДС.
Ген. Атанасов поиска обяснение от Кунева и Лукарски за тия назначения и това включи вентилатора… Защото, оказва се, генерал Наско не питал само от празно любопитство или от грижа за реномето на РБ. Обясни, че Радан имал предвид да назначи за член на КЗП съдружничката си от адвокатската кантора Елиза Николова. „За по-сериозен и експертен потенциал", иронизира Лукарски. Доколкото му ме е по силите, де... Обаче Божо, парен каша духа, преценил, че „при положение, че нейният съпруг е зам.-министър на енергетиката, щеше да има преяждане с власт и щяхме дадем прекалено много храна на опозицията…"
И затова назначи мъжа на шефката на кабинета на Кунева и видните седесари. Та да остане опозицията гладна…
Между другото, назначаването на съпруга на съдружничката на Радан за зам.-министър на енергетиката, казват, станало също с усилието на Радан Кънев. По някаква причина лидерът на ДСБ е взел това семейство здраво под крилото си.
Изобщо Радан и ДСБ се очертават като съществен консуматор на благата покрай трапезата. Голям тарикат излезе. Отказа да влезе в правителството, да поеме лична и партийна отговорност, предпочете задникът му да е до дувара. Но стане ли дума за благата на властта, не се церемони много. Радан няма как да не е наследил нещичко от партийния егоизъм от Костов…
Лукарски каза и още нещо, което подсказва, че отвъд видимата част има и друга: „Аз не правя забележки по отношение на назначенията в сектор „Сигурност", в МЗ, в МО…" От което, по силата на здравата логика, можем да заключим, че и там стават такива назначения.
Според Радан клеветата за преяждането с власт е тръгнала от Лютви Местан и затова е "библиотекарска опорна точка". Има такова нещо. И работата е малко присмяла се кука на криво дърво… Но все пак трябва да се има предвид, че преяждането е нещо относително… Едно е за несвикналия и подложен на дълго въздържание стомах на реформаторите, друго е за желязната храносмилателна система на ДПС, навикнала на хронично преяждане…
Всъщност, назначенията, с които се занимават медии и опозиция, нито са толкова много, нито са най-важните в държавата. И едва ли биха предизвикали такова внимание, ако се назначаваха експерти. Тоест, ако бяха на принципа човек за мястото. Но те са място за човек, за наш човек, партизанско-политически. Не че не сме обръгнали на политически назначения, но реформаторите дойдоха с други претенции, със заявка за друг морал, с обещание за реформи и цялостна промяна…
И другият проблем в този не особено успешен проект за комасация на дясната политическа нива е партийната ревност и завист. Почти всички скандални назначения станаха скандални със съучастието на „колеги” от Реформаторския блок. Което е признак на политическа и управленска незрялост.
Затова ще си позволя да им дам един съвет. Професор Минчо Семов, Бог да го прости, много обичаше да разказва една притча от турския фолклор. След преврата през 1907 г. младотурците отишли при Султана и поискали да им даде цялата власт. Той се съгласил, но поставил условие да дойдат на вечеря в двореца, за да прецени дали са готови да управляват. Отишли те, софрите отрупани с ястия, но като понечили да куснат, видели, че лъжиците и вилиците дълги по метър и двайсе. Както и да се мъчили, не могли залък да хапнат. Погледал ги Султанът, усмихнал се и плеснал с ръце да влязат старите везири. Седнали старите около софрата и почнали да се хранят. Гребне един с лъжицата и внимателно поднесе към устата на тоя срещу него. После онзи гребне и му върне жеста…
“Така се управлява държава – заключил накрая Султанът”.
Е, има и други начини за управление, но на мястото на което сме, с наследството, което имаме, с хората, с които разполагаме, този ми се вижда най-подходящ.
