ЗЛОВЕЩАТА ИЗМАМА В ЦАРИЧИНА! Алена разкри 715 лъжи за прочутата дупка, която вдигна Генщаба накрак
Последвайте ни в Google News Showcase
Топ астроложката Светлана Тилкова-Алена прави ретроспекция на безумното копаене от страна на военните на Царичината дупка. Текстът е публикуван в "Труд".
WINBET – забавление онлайн с над 2000 слот игри! (18+)
Ето какво пише тя. Телефонни измамници е първият образ в съзнанието ми, когато чуя Царичина. Нищо общо, освен едно – наивността. Наивността на пенсионерите, оставящи до кофата хилядарки днес, и двегодишното копане в Царичина преди 28 години в търсене ту на съкровище, ту на първия човек.
Хората, ненавършили 35-40 години, надали помнят еуфорията на народа веднага след 10 ноември 1989 г., вече свободен да чете книги за езотерика, окултизъм, общение с космически цивилизации, знания доскоро недостъпни. Тиражите бяха огромни. Вестник “Психо”, първопроходник по темата, излизаше в 200 000 тираж, имаше и допечатка. Гладът за мистика беше ненаситен. Контактьорите, екстрасенсите, ясновидците толкова се нароиха, че станаха повече от “ненадарените”. Военните, и те са хора… И се пръкна царичинската епопея, която вместо слава посрами участниците в нея.
Копането в Царичина започва на 6.12.1990 г. Работата приключва на 19 ноември 1992 година, точно 715 дни робски труд, без да бъде открито нищо и няма как да остана безучастна, след като днес, 28 години по-късно, за царичинското копане се заговори като за Съдбовен контакт с извънземна цивилизация. Дали е така? Мнозина от участниците вече не са сред живите, а фантазията е дорисувала фактите, някъде си ги е изрисувала и без да ги има.
Да си припомним съвсем сбито факти за двегодишното копане. Разказът е на полк. Цветко Кънев, участник от първия до последния ден на операция “Слънчев лъч”, в книгата му “Феноменът Царичина”, излязла в средата на 1993 година – достоверен източник, появил се половин година след запечатването на дупката.
Няколко дни след учредяването на Асоциация “Феномени” на 21 ноември 1990 година при Стамен Стаменов, тогава секретар на Асоциацията, отива Димитър Кекеменов, асансьорен техник, родом от Царичина, за да му разкаже нещо важно, за което решават да информират Военното министерство чрез полковник Цветко Кънев, заместник-началник на Военно-научния отдел на Генералния щаб, чийто възпитаник от Военновъздушното училище е Стаменов.
Организира се среща, на която присъстват Стаменов, Кекеменов, полк. Кънев, полк. проф. Делчо Наплатанов, началник на Военно-научния /ВН/ отдел на ГЩ, майор Серафимов от ВН отдел на ГЩ, екстрасенсът от Пловдив Димитър Сираков – безработен по това време и Дора Синева-Петрова радиестезист, работила в системата на Националната разузнавателна служба.
На срещата Кекеменов разказва, че в Царичина е закопано златното съкровище на цар Самуил, но както става ясно впоследствие, в информацията не се уточнява кой Самуил. На българския цар Самуил или на библейския. Кекеменов, който по-късно започва да се подписва Димитър Царичина и Димитър Цар /виж в-к “Психо” от 90-те/, знае къде се намира мястото, дори носи схема. Разказал също, че сънувал сън, в който е в стая с Вазов, Раковски, Левски и Ботев. Раковски сложил ръка на рамото му и казал: “Димитре, българино, поведи българите.”
За срещата и разговора е информиран и началник-щабът на БА ген.-полк. Радню Минчев. Легендата, схемата, сънят толкова впечатляват военните, че те решават да действат.
Решено е на 5 декември да се отиде до Царичина с вертолет и да се уточни мястото, но вали обилен сняг, тъй че след 14 часа с микробус тръгват шест човека, никой от които не е чувал за това село. Тръгват полк. Наплатанов, м-р Серафимов, Сираков, полк. Кънев и Марина Наплатанова – дъщеря на полк. Наплатанов.
Мястото е отбелязано, групата се връща в София и докладва на ген. Минчев. Прави се разчет и най-важното – казва полк. Кънев. “Специално внимание бе обърнато да направя протокол, след като открием съкровището, да опиша всичко в присъствието на участниците и представител на Военна прокуратура”.
На 6 декември всички са по местата си в почти безлюдното село Царичина – около 50-60 възрастни. Полевото ръководство на операцията за откриването на съкровището на цар Самуил е поето от ген. Динев.
Операцията започва под кодовото име “Кабел” и се предвижда да приключи за три дни. До 16 часа на 6 декември е изкопан ров, дълъг 14-15 м, с дълбочина 2.5 м, колко е широк, полк. Кънев не пише. Нищо не е открито. Спират, за да се консултират с екстрасенсите Наплатанова, Логинова, които са и контактьори, Сираков и Петрова.
“Този ден разбрахме, че сме подвластни на някого, че някой ни направлява”, казва полк. Кънев. Това ръководство се осъществява чрез Наплатанова и Логинова. Появява се и първата рисунка /без тълкуване/ от Логинова със съпровождащ текст: “Това е игра на шахмат. Това е опасна игра на шах, от която можете да излезете с мат. И така последният ход е най-важен. Той е вашият ход…” Текстът е на български.
На 7 декември, ден втори, изкопът е зарит. Започват да копаят нов на стотина метра от стария под ръководството на четиримата екстрасенси – Логинова, Сираков, Наплатанова и Петрова. В края на работния ден е второто заседание при началник-щаба, на което започва спор между “Кики”, “човека” на Наплатанова, и “Роро”, “човека” на Логинова, под чие ръководство да се работи. Наплатанова се разплаква. Баща й заявява категорично, че те се оттеглят, а операцията, вече преименувана, едва е започнала – “Операция “Слънчев лъч” или как бе открит пантеонът на човешкото начало на Земята” – 7.12.1990, пише полк. Кънев.
Първият етап е от 6.12.1990 г. до март 1991 г. Екипът работи под ръководството на “Роро” и Логинова. Етап на емоциите и пълното отдаване. “Всичко приемахме чистосърдечно и не си правехме труда да анализираме получаваната текстова информация”, казва Кънев.
На 8 декември, ден трети, копането продължава на ръка с вярата, че операцията е на приключване. Зимата е люта, а вратата до съкровището на царя уж е само на 30 см, но така и никога не е достигната.
Копането продължава. За съкровището на царя вече никой не говори. Друго се търси. Напрежението е огромно, а предстои според напътствието на “Роро” да се разбие “плоча за биологична защита”. Според контактьорската информация в плочата за биологична защита били вградени много опасни бактерии, които, ако не бъдат обезвредени в процеса на разрушаването, нищо добро не чакало Земята, тъй като се размножавали много бързо и за кратко време и щели да се разпространят в земната атмосфера.
Вместо да се уплашат и спрат – продължават. Всички работят с противогаз и защитно облекло, само полк. Кънев е без противогаз, но нищо лошо не се случва. И пак вярват, и пак копаят.
Междувременно започва тормоз по телепатичен път върху Марина Наплатанова, за което проф. Наплатанов обвинява Сираков и кръга около ген. Минчев в използване на психологически методи, за да й внушат, че е толкова грешна, че трябва да се самоубие. Марина рухва и според баща й “била заставена да се хвърли от десетия етаж на 8.2.1991 към 9.15 ч.” Полк. Наплатанов е убеден: “Дъщеря ми беше убита”.
Копането продължава на ръка и с ръчно взривяване до 1 март 1991 г., когато Логинова пита с кого говори. Отговорът е с Висшия разум. “Роро” е заменен от “Сорел”. Започват да се появяват въпроси, все пак още нищо не е открито, на които отговорът е “… Слушайте великия разум. Това е истината. “ И по-късно: “Спазвайте стриктно указанията на “Сорел” и “Висшия”, наставлява Сираков, който през април започнал да се напива и да създава неприятности. За полк. Кънев “той е психически болен човек”.
Датата е 6 декември 1990 - рано сутринта в Царичина пристигат военни и започват да копаят.
Датата е 6 декември 1990 – рано сутринта в Царичина пристигат военни и започват да копаят.
Копането продължава, скритото остава скрито. Несигурността и съмненията нарастват. Иска се посещение при леля Ванга, която ги приема на 16 или 17 юни към 13.00 ч. На първата среща заръката на Ванга е: “Военен човек там да не загива” и да отидат след две седмици, на 1 юли. Тогава при Ванга отиват ген. Динев, Елисавета и съпругът й Илия Логинов. На 2 юли всички слушат касетата със записа, а полк. Кънев пише: “Не бих се наел да го възпроизвеждам, защото няма да се получи нищо, но… Ванга беше казала, че когато стигнем 100 м… ще влезем в помещение, където ще намерим първия човек… Ама какъв човек? Това не е човек. Това е маймуна, жълта, космата и изсъхнала”.
Продължават да копаят, но защо не знаят. Легендите са различни: “Говореше се, че търсим първия човек, който е двуяйчен (един индивид, но и като мъж, и като жена). По-късно се говореше само за първия човешки индивид… назован Адам, Ариел, Авраам, Ной, Иисус. Е, да, но той е един… от тези петимата. Неудовлетворението ни беше явно. Последва нова информация, че тук търсим първия Вселенски човешки индивид. Бил съхранен тук. В друга информация се говореше, че той е тук замразен”, споделя полк. Кънев.
На 2 август 1991 г. обекта напуска Димитър Сираков, който иска от Логинова да признае, че не води точно, че в текстовете вписва и свои думи, в резултат на което се изменя съдържанието.
През ноември 1991 Логинова започва да получава писмени послания всекидневно. “Нищо от това, което пишеше, ние не разбирахме”, казва полк. Кънев.
На 21 ноември 1991 г. полк. Делчо Наплатанов, пуска жалба до министъра на отбраната Димитър Луджев и до Военния прокурор – ген. Лилко Йоцов, изпратена до премиера Филип Димитров и до Народното събрание. Реакция, видима за обществото, няма. Професорът говори за лептонно оръжие, което е експериментирано върху работещите в Царичина, а жалбата си допълва с три ръкописни страници с дата 12 юни 1992 г и саморъчният си подпис.
Ген -майор Стоян Андреев, съветник на президента Желев, е убеден, че спирането на операцията е грешка заради политическата конюнктура. Според него “тогавашният министър на отбраната и особено някои негови неграмотни помощници бяха против в Царичина да се търсят или намерят доказателства за това, че човешката цивилизация не е произлязла от маймуни, както Дарвин учи. А е преселение от други цивилизации… Вярваше се изцяло на екстрасенската Елисавета Логинова, която беше служител на Министерството на отбраната… Всичко, което извънземните й диктуваха, тя го записваше чрез някакви йероглифни символи, които не можеше да разчете”, казва Андреев. Кани на среща тогавашния посланик на Израел у нас Йофе, в резултат на което Логинова и петте тетрадки заминават за Израел през 1993 година. Така и остават неразчетени.
Първите критики започват през февруари 1992 г.
На 12 септември 1992 е сформирана експертна комисия към Министерството на обраната от 17 човека. На нея трябва да бъдат обсъдени резултатите от повече от 30 тетрадки служебни записки и още толкова лични.
На 4 ноември 1992 г. е издадена заповед на министъра на отбраната за консервиране на обекта. Всички са единодушни, че изкопните работи трябва да се прекратят.
На 19 ноември 1992 г. вечерта групата напуска Царичина. Полк. Кънев, основен участник от първия до последния ден на операцията “Слънчев лъч”, пише на стр. 128 от книгата си “Феноменът Царичина”. “В интерес на истината ще кажа, че за всеки отделен ден информацията по отношение на нас беше различна. Аз не мога да посоча два дни, в които подходът на нашите водещи да е еднакъв. Спомням си даже как изразих недоволството си от това в записките си от 330 ден от началото на операцията – 330 дни – триста и тридесет лъжи…”
Изкопаният на ръка от офицери и войници тунел, спускащ се хаотично в дълбочина, надвишаваща 70 метра и дължина повече от 160 метра, не води до никакви открития. Посоката на копането, давана от “Роро”, “Сорел”, “Щит”, самоопределящи се като Висш разум, а впоследствие наречени от Логинова Учители, е променяна повече от 30 пъти, което говори за липса на какъвто и да било разум.
Броят на починалите войници и офицери след приключване на разкопките от страх, от нелечими заболявания, от някакъв лечим здравословен проблем, превърнал се в нелечим, останали с психиатрични проблеми, завинаги ще остане тайна.
На 13 февруари 1995 г. тялото на 56-годишния полк. проф. Наплатанов е намерено под моста на кв. “Дружба”, София. Съдебната експертиза е категорична: “самоубийство”, но предсмъртно писмо не е намерено.
На 19 март 2001 година умира ген. Радню Минчев.
През октомври 2012 г. умира Димитър Сираков, пропил се, живеещ като клошар, лежал в психиатрия, бродещ из Димитровград, без да знае кой е и какъв е.
Дотук са фактите. Оттук и в бъдещето ще властват само измислиците, фантазиите, удобната забрава на неудобната истина, разкрасената лъжа, облечена в магична дреха и обвита със загадъчен ореол. След 28 години дойде времето на легендите, тъй много харесвани от късата памет, невежеството и УФО-тайнствата за подрастващи.
Ако контактът беше с висш разум, той щеше да прекъсне безусловно и завинаги в средата на юни 1991 г., когато се търси помощта на Ванга.
Ако контактът беше с висш разум, той щеше да прекъсне безусловно и завинаги в средата на юни 1991 г., когато се търси помощта на Ванга.
ИЗВОДИ
Що е висш разум?
Вселената е разделена на 24 нива на духовно и интелектуално развитие. По време на копаенето човечеството беше на 12-о ниво. Висшите разумни същества във Вселената, обитават живота над 16-о ниво. Безкрайно са надхвърлили като технологии нашето ниво и притежават морален кодекс, недопускащ гаврата над хората, копаещи в дупката две години. Тъй че екстрасенсите може да са контактували дори с вътрешния си глас, но не с висш разум.
Висшите разумни същества не лъжат, а както казва полк. Кънев – “330 дни /копаене/ – 330 лъжи /на Висшия разум?/”.
В петте подвързани, но изчезнали тетрадки, както казва зам.-министърът на отбраната тогава Никола Даскалов, “имаше най-различни картини, имитации на йероглифи, по някоя и друга арабска и римска цифра”. Висшите разумни същества, истинските, а не този “неизвестен източник на информация”, както го нарича полк. Кънев, могат да възпроизведат текст или думи, изречени години назад. Ако контактът беше с висш разум, той щеше да повтори същото на всичките 1000 страници. Но не е!
Ако контактът беше с висш разум, нямаше да пише неразбираеми от никого имитации на писменост, а в същото време ежедневните команди да се пишат на български, разбираемо и ясно.
Ако контактът беше с висш разум, той щеше да прекъсне безусловно и завинаги в средата на юни 1991 г., когато се търси помощта на Ванга. Да проверяваш казаното от наистина висш разум чрез земен пророк, дори това да е Ванга, е обида. Контактът обаче продължава…Нищо от митологизираните думи на Ванга не се случва, защото тя не е казала това, което ни се втълпява, че са нейни думи. Прослушайте в youtube записа от 2.13 минути с думите на Ванга. Ще прочетете текста, съмнявам се, че ще разберете думите на пророчицата. Ще гадаете за руския цар и за стари калугери. Ще прочетете “Защо толкова бързате, къде има стари пастори”, но за “жута маймуна” няма да прочетете. Касетката и записът много удобно са изчезнали.
Заслушайте се в интонацията на Ванга. Всички, които дълго време са били около нея, ще ви кажат, че й е досадно и бърза да се отърве от натрапниците. Ванга често говореше не пряко, а по заобиколен начин, когато не иска да отговори. Ето защо думите й “Защо толкова бързате” трябва да се тълкуват: “Няма да откриете нищо”. Записът е изчезнал, според мен, защото преведени думите на Ванга звучат така: “Ни маж, ни жена, пияни /жути/ маймуни сте! За какво ви е?” – това е моето тълкуване, не го натрапвам на никого.
Тогава с кого общуват контактьорите?
Общуват с души от Астралните нива, душите на починали хора. През първите 40 дни след смъртта Душата обитава нашия свят, който е зрим, но и незрим за нас. Ефирните хора са сред нас, но ние не ги виждаме. С тези Души общуват преобладаващото множество от контактьорите, които са милиони по целия свят и се възприемат за герои, но всъщност са жертви, защото животът на немалко от тях завършва преждевременно или след като са минали през психиатрично лечение.
Технология на контактьорството
Душите заради ефирната си свобода виждат мислите, мечтите, омразата на всяко човешко същество. Те отговорят вярно на всеки въпрос, чийто отговор е в главата на човека, дори на най-интимния, тайния и само той си го знае. Ето такива души са “ръководели” разкопките в Царичина. Затова съм категорична, че копането в Царичина е издевателство над хора под пагон, принудени да се подчиняват и несвободни да се откажат от тази контактьорска гавра с човешкото достойнство, интелект, здраве, живот, което днес, 28 години по-късно, ни се поднася като апотеоз на величавия, Съдбовен контакт между хората и “обединения галактически коларкториум, “Фори Щит”, каквото и да значи това. И за да се помни как екстрасенси са манипулирали български военни предлагам държавата да създаде музей “Царичина дупка”, както вече народът е назовал гальовно-вулгарно това творение на наивността и глупостта.
