ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Мамби, кобри, отровни гърмящи змии, смоци, питони, гущери и скорпиони. Така изглежда най-голямата изложба на отровни змии, организирана някога не само в България, но и в Югоизточна Европа.
Експозицията, която събира 44 вида влечуги в зала 4 НДК, иска да запознае посетителите по-отблизо с редките и отровни змии. "Тук хората могат да се докоснат до доста представители, които досега са виждали само в научнопопулярните филми. Една част от тях не ги харесват, но ако знаят повече за тях, това няма да е така. Освен отровни змии, в експозицията са включени и неотровни смоци, с които посетителите могат да се снимат.
Наред с това изложбата представя изключително рядко срещан отровен гущер", разказа Красимир Христов от Тракийското херпетологично дружество. Аризонският отровен гущер е един от двата отровни представители на този вид в световен мащаб. Той е сравнително едър. Тежи между 1 и 2 кг. и достига дължина от 0.6 м. Среща се в югозападните части на САЩ, както и в Мексико. Обитава сухите пустинни терени, обрасли с кактуси и трева. Отровата му е нискотоксична и не са регистрирани смъртни случаи.
Храни се основно с яйца на птици и влечуги, а женската снася от 2 до 12 яйца в размножителния период. Най-голямата змия в изложбата е 23-килограмова жълта анаконда, достигаща размер от 3.5 м. В един от аквариумите на експозицията пък се намира най-отровната и изключително рядка змия в света – континенталният тайпан, който живее в далечната Австралия. "Регистираните ухапвания от него са сравнително малко, но има няколко случая на успешно излекувани", поясни Красимир Христов.
Според него коя е най-красивата змия, е въпрос на гледна точка. Затова, ако попитаме различните посетители, ще получим и различни отговори. Интересно впечатление обаче прави невероятно красивият изумруден смок. Макар да не е отровен, изследователите го определят като агресивно, хапливо и капризно животно. За тези, които не познават добре света на змиите, ще бъде интересно да узнаят любопитни факти за размножаването им. Всички хора смятат, че боят между змиите е любовна игра, но всъщност това е турнир между мъжки екземпляри, които се съревновават за женската.
Иначе самото оплождане не е нещо впечатляващо. При него се получава дълга змия, влачеща се насам-натам. Тъй като са сравнително висши гръбначни влечуги, при змиите има вътрешно оплождане. Някои от тях раждат, а други снасят яйца. Любопитен факт е също така, че при размножаването на анакондите, женската събира около себе си 5-6 мъжки, които се омотават около нея. И всеки се опитва да се докопа. При жартиерния смок пък, в този период, около женската се струпват хиляди мъжки.
Този, които излизат последен от дупката си, се прави на женски и така всички се събират около него, за да го стоплят. Като цяло змиите са доста интересни и добре приспособени животни. Част от тях са отровни, а друга – не. В природната популация играят роля на регулатор на гризачите и затова не бива да се унищожават. Те не изискват много пространство, а отровните змии винаги се хващат за опашката. Може и да се увият около пръчка, достатъчно здрава, за да не счупи. За да се хване отровна змия, могат да се използват и херпетологични инструменти, но преди всичко са важни изискват усетът и уменията.
