Змийското кълбо "Калпакчиев - Лозан Панов - Христо Иванов". Съд за поръчки
Последвайте ни в Google News Showcase
През последните дни всички се питат кой е всъщност оскандаленият до края на живота си съдия Калин Калпакчиев, който пусна с 6 години и половина предсрочно австралийския убиец Джок Полфрийман от затвора.
WINBET – Ранно изплащане за брой голове за първи път в България! (18+)
Присъствието му начело на грантаджийския соросоиден Съюз на съдиите изобщо не го прави известен на широката общественост поради бутиковите занимания на тази съсловна организация, насочени изцяло към разправа с прокуратурата и обладяването на правосъдната систела от въпросните заинтересовани лица.
Но проследяването на професионалния път на Калин Калпакчиев от шуменския съд до Софийския апелативен съд показва здравата му обвързаност именно с грантаджийските метежници в българската правосъдна система, без чиято пряка и съзаклятническа подкрепа той до ден днешен щеше да си правораздава в подножието на паметника "1300 години България".
За неизвестни заслуги и по неизвестни причини и обвързаности Калпакчиев е изтеглен от Шумен в Софийския районен съд от тогавашния шеф на Софийски апелативен съд Евгений Стайков, където на последният му се налага да подаде оставка поради появили се твърде нелицеприятни твърдения за него.
Тук е мястото да отбележим, че след прекъсването на магистратската си кариера Стайков се завръща именно във Върховния касационен съд, като получава шумните адмирации на неговия председател Лозан Панов. Две години по-късно синът на Стайков - Марк, е съден, но след дълги съдебни врътки оправдан за отглеждане на наркотици и нападение на полицаи, дошли да го арестуват.
В зората на топлата връзка между Евгений Стайков и Лозан Панов обаче Стайков решава да продължи с подпомагането на кариерното развитие на протежето си от Шумен и се опитва с характерните за съдебната система подмолни игрички да го направи шеф на Софийски градски съд.
По това време председател на Софийски градски съд е Светлин Михайлов, който обаче се застъпва за Мариян Марков от същия съд. Сблъсъкът между Стайков и Михайлов довежда до това, че съдът оглавява трети претендент - Красимир Влахов, който в момента е член на Конституционния съд.
След тази кадрова вакханалия любопитен е фактът, че когато Калин Калпакчиев става член на Висшия съдебен съвет, уволнява бившия си конкурент Мариян Марков от Софийски градски съд, и то дисциплинарно, за няколко нерешени дела. Един вид, отмъщава си за несбъднатата мечта да оглави СГС.
Макар преди това в Софийския районен съд се сближава до съмишленичество с друга скандална съдийка - Мирослава Тодорова, която е уволнена за около 120 забавени дела, близо 60 от които престояват по 2-3 години без мотиви след постановени присъди, за което е и наказана с уволнение.
Калпакчиев става един от съоснователите и основен говорител на Съюза на съдиите, финансиран от забранената да същетвува в ЕС шпионска организация на ЦРУ - USAD, която след влизането на България в общността през 2007 г. се преименува на "Америка за България".
Така вече става ясно какви хора поемат днешния гласовит поборник за правосъдна реформа в лицето на Съюза на съдиите.
След препирнята за шефския пост в Софийски градски съд, благодарение на Евгений Стайков, Калпакчиев каца и в Софийския апелативен съд, оглавяван от Стайков преди скандалите, заради които му се налага да напусне.
А Софийският апелативен съд се оказва и катапулт за Калпакчиев към Висшия съдебен съвет по време на проваленото министерстване на сегашния приближен на скандалния съдия и вече лидер на "Да, България" Христо Иванов, с когото редовно си пият кафето.
Най-любопитната част от "кариерното израстване" на Калин Калпакчиев е именно по време на членството му във ВСС като шеф на тамошната кадрова комисия. По това време настава сакралният момент за избор на шеф на Върхавния касационен съд. Издигната е кандидатурата на Лозан Панов, а най-яростният поборник срещу нея е именно Калин Калпакчиев. Мотивът е, че Панов е олицетворение на порочното статукво и съдебната система съвсем ще зацикли с него начело на ВКС.
Т.н. Съюз на съдиите приглася като гръцки хор на тази позиция.
С Лозан Панов се случва странна катастрофа - всъщност странна само за незапознатите с пикантните подробности около нея, след която той отегля кандидатурата си.
По-нататъшните прояви на "мъжество, категоричност и постоянство" от негова страна приключват с повторното му кандидатиране, енергичните действия на бившият шеф на ВАС Георги Колев и...гласът на неговия най-гласовит отрицател Калин Калпакчиев в полза на Лозан Панов.
Какво се е случило между Калпакчиев и Лозан Панов, както и със самия Панов в този период можем само да гадаем, но само месеци след това представитлеят на "статуквото" Лозан Панов, вече като шеф на ВКС, рязко взема завоя към "реформаторството" в съдебната система и започва да се държи като политик в изгнание, теглейки кухи политически речи с повод и без повод.
Кой знае защо Калпакчиев пък става един от най-върлите му застъпници и като шеф на т.н. Съюз на съдиите остава такъв, докато след ВСС се връща в Софийския апелативен съд, където преди няколко дни освободи с 6,5 години предсрочно австралийския убиец на 21-годишния български студент по право Андрей Монов - Джок Полфийман.
Освободи го не въз основа на мненията на затворническата управа и прокуратурата, а стъпвайки на един хвърчащ лист от антибългарската организация Български Хелзинкски комитет, която два пъти го е награждавала като "Човек на годината". Негова "лауреатка", а също и членка на т.н. Съюз на съдиите, е и докладчикът по делото за предсрочно освобождаване на убиеца Весислава Иванова. Тя е писала и доклади на въпросния комитет за дейността му.
Т.е. змийското къбло от порочни връзки, застъпничества, гласувания и метаморфози плътно заплита в едно цяло действията и интригите на Евгений Стайков, Калин Калпакчиев, Лозан Панов и Христо Иванов, здраво обвързани с щедрото финансиране на бившата шпионска и днешна дявол знае каква фондация "Америка за България".
А всичките им възгласи против корупцията и за реформата на правосъдната система се оказват просто едно смокиново листо на срамотиите около тежките им зависимости и обвързаности с неприкрити антибългарски интереси.
При това положение чудно ли е, че именно Съюзът на съдиите и съдии от ВКС са се втурнали да бранят Калпакчиев и Иванова - гарван гарвану око не вади, особено в такива крещящо порочни случаи...
По ирония на съдбата в момента върнатото за преразглеждане дело на освободения от Калпакчиев убиец е в ръцене на Върховния касационен съд на Лозан Панов. А докато той се чуди как да прикрива въпросните срамотии, престъпникът може да напусне страната, ако се сдобие с лични документи.
Става прозрачно и неприлично ясно защо е цялата битка на тези скандални магистрати срещу прокуратурата и цялата съдебна власт - за да я овладеят и за затворят кръга на порочните си решения. Калин Калпакчиев решава делото на сина на баща, който е близък приятел на най-богатия човек в Австралия, а Лозан Панов преценява дали това решение е справедливо и законно...
