Последвайте ни в Google News Showcase
1. Св. свещеномъченик Антипа, епископ на Пергам Асийски (I-II век) - гонението срещу християните започнало още през първите години от живота на Църквата. Най-напред те били преследвани, мъчени и убивани от неповярвалите юдеи, след това от езическите тълпи, а от втората половина на първи век римската власт предприела организирано и всеобщо гонение. Много мъченици станали жертва на юдейския фанатизъм и на езическата жестокост.
WINBET – персонални бонуси всеки ден! (18+)
Един от тях е свещеномъченик Антипа, епископ на Пергамската църква. За него споменава св. евангелист Йоан Богослов в своята книга Откровение. През време на римския император Домициан апостолът бил заточен на остров Патмос. Там в тайнствено видение му се явил Син Божи и му открил достойнствата и недостатъците на седемте най-известни по онова време малоазийски църкви.
Жителите на Пергам обаче били фанатични почитатели на идолите и прекарвали живота си в крайно нечестие. Като наблюдавал живота им, човек наистина оставал с впечатлението, че "сред тях живее сатаната". Между тези хора благочестивият Антипа бил като фар в тъмна нощ и като роза между тръни. Не се смущавал той от злобата на езичниците, а добросъвестно и с усърдие изпълнявал задълженията си като пастир и проповедник. Той разкривал заблудите на идолопоклонниците и ги съветвал да се обърнат към истинския Бог. Убедителните му проповеди и личният му благочестив живот привлекли много езичници в лоното на Христовата църква. Езическите божества губели своите почитатели, поклонниците на идолите намалявали, все по-оскъдни ставали жертвите в капищата. Езичниците обвинявали Антипа за това.
През това време, с разрешение на император Домициан, областните управители в цялата империя предприели жестоко гонение срещу християните. Възползвани от този благоприятен случай, идолските жреци хванали Антипа, завели го при началника на града и го обвинявали, че той е станал причина да се разгневят боговете и да престанат да се грижат за града, в който вече не им се отдава подобаващата чест.
"Каквото и да ми говориш – казал Антипа на управителя – аз не съм толкова безразсъден, че след като съм доживял до старост и съм стигнал до края на земните си дни, сега да изоставя истинската вяра и да отстъпя от спасителната истина. Няма да измамиш моя ум, защото той е просветен от мъдростта на Божествените книги. Ако ние се не покаете и не престанете да почитате за богове вашите идоли и ако не повярвате в истинския Бог, ще загинете".
Обезумялата от ярост езическа тълпа не искала повече да слуша думите на благочестивия старец – епископ. Хванали го и го завлекли в езическото капище. Там имало идол: голям бик, изкован от мед. Нагорещили го до начервяване и хвърлили в него Антипа.
Като понасял спокойно и с твърдост страшните мъчения, Антипа се молел за враговете си и за целия свят. Постепенно телесните сили отслабвали и тихо издъхнал. Християните благоговейно погребали тялото на светия мъченик. Мощите му били запазени. Бог ги надарил с лечебна сила.
Светецът е покровител на зъболекарите в България, които отстояват правата както на съсловието, така и на пациентите и се стремят към по-добро развитие на денталната медицина в страната.
2. Днешната неделя е четвърта от Великия пост. Тя е посветена на преподобни Йоан Лествичник. Божият угодник преп. Йоан, живял през VІ век. По рождение бил сириец, а заради мястото, където прекарал благочестивия си живот - Синайския манастир, бил наречен Синаит.
Още шестнайсетгодишен младежът Йоан дошъл в Синайския манастир, където ръководител и наставник на преподобния станал авва Мартирий. Четири години по-късно Йоан бил постриган за монах и деветнайсет години пребъдвал в послушание на своя духовен старец. След смъртта му преп. Йоан избрал отшелническия живот, отдалечил се в едно пустинно място, наричано Тола, където прекарал четири десетилетия в безмълвие, пост, молитви и покайни сълзи. Надарен с проницателен ум, умъдрен от дълбокия духовен опит, той с любов поучавал всички, които идвали при него, ръководейки ги към спасение.
На 75-годишна възраст, след четирийсетгодишно подвижничество, преподобният бил избран за игумен на Синайската обител, която управлявал четири години до смъртта си (около 606 г.).
Именно през тези години по молба на игумена на Раитския манастир преподобният написал знаменитата "Лествица" (стълбица) - едно съвършено ръководство за духовно съвършенство. Като знаел за мъдростта и духовните дарования на преподобния, Раитският игумен от името на всички монаси от обителта го помолил да им даде писмени напътствия, "които могат да служат като непогрешимо ръководство за истинските Христови последователи и като стълба, утвърдена дори до небесните врата".
Преподобният бил монах-пустинножител и като такъв написал това свое съчинение предимно за монаси, но всеки, който желае да намери пътя към духовния живот, открива в него полезни съвети и наставления.
В тези свои поучения преп. Йоан Лествичник в дълбочина разкрива психологията и философията на молитвата, която той счита за най-високо стъпало в нравствения възход на човека, която стои дори начело на християнските добродетели. Молитвата, според неговите думи, е пребъдване и съединяване на човека с Бога.
