ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Междуфирмена задлъжнялост и фалити грозят зърнопроизводителите в Добруджа. Жътвата на слънчогледа още на старта си оправда песимистичните прогнози за изключително ниски добиви - до 50 на сто по-малко спрямо миналата година. Реколтата от царевица на много места в региона също ще бъде нулева. Пшеницата не може да компенсира тези загуби, заради спад в изкупната цена. А на фона на тази мрачна картина, банките повишиха изискванията си за кредитиране на сектора.
За четвърта поредна година сушата и високите температури в Добруджа нанесоха непоправими щети върху реколтата. Миналата година жънехме около 220 - 250 килограма. тази година от едно ожънато поле сме добили по 168 кг от декар. Царевицата не смея да кажа, защото още не сме влезли да я жънем. Но според мен добивът ще е някъде около 100 - 150 кг”, заяви Илия Илиев, председател на Областен съюз на земеделските кооперации „Добруджа”.
„Първите данни са общо взето това, което очаквахме - по-ниски добиви от 2024 година. Добруджа жъне официално по статистика 165 кг/дка към този момент”, подчерта Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите и член на УС на НАЗ.
При царевицата нещата са още по-трагични и на много места площите ще бъдат обявени за пропаднали. „Добруджанският съюз е доста голям - над 160 фирми има в него. Това, което се наблюдава в момента, общо взето обезсмисля сеитбите на царевица оттук насетне”, споделя Жекова.
Алтернативите не са много. „Добруджа ще пожълтее. Има масова сеитба на рапица в момента. Вдигнати са доста площите с рапица. Това, което говорим с колегите е, че масово ще наблегнат на есенници”, обясни тя.
„Ще заложим на рапицата. Даже в момента сме засели половината от предвидените площи. Но до момента нямаме никакви дъждове в нашия район. Имаме по два литра за пет месеца дъжд”, заяви Илиев.
Търговията и с най-масовото зърно пшеницата обаче е в застой. Добивите спрямо 2024 година са с 20% по-ниски.
Цените на торовете продължават да растат, семената са двойно по-скъпи, а препаратите за растителна защита са скочили с 35 на сто. И независимо, че в кооперацията в село Сенокос са ожънали по 700 кг от декар пшеница, сметките не излизат.
Голяма част от зърнопроизводителите не са покрили загубите от миналата година. И нито пшеницата, нито субсидията от 20 лева на декар могат да компенсират щетите. На фона на всичко това се очаква и спад на рентите, които на места ще са между 30 и 60 лева на декар, прогнозират специалистите.
