И Тошко Африкански - като Радев, иска да "подкарва" ПИК. За мен е чест!
Последвайте ни в Google News Showcase
Председателят на комисията по култура и медии към НС Тошко Йорданов (с извинение) споменал, че иска да дисциплинира разни сайтове и телевизии. Поименно е посочил само ПИК.
„Сайтът ПИК може да напише, че съм изял баба си. Аз няма кого да осъдя“, ожалил се председателят по време на публично заседание на комисията.
Благодаря на Йорданов - поредният висш държавник, който припознава медията ми като основен опонент на престъпната неосталинистка власт. За мен е чест. Това ще се овеществи във времето, убеден съм. Воюваш ли с мафийката на Четириглавата управляваща ламя, значи си от читавите.
Преди Тошко президентът Румен Радев се изрепчи, че „ако трябва да подкарваме някого, ще почнем от ПИК“.
Спокоен съм – значи добре си вършим работата. Хем разполагат с цялата медийна машина, с всички телевизии, с повечето сайтове, с цялата анонимна фабрика за фалшиви новини…Но явно не им стига, ПИК струва колкото всички, взети заедно.
Съветвам Тошко Йорданов – Африкански да не се безпокои. Едва ли ще напишем, че е изял баба си, защото неговата баба още не е слязла от клона. Няма как да бъде изядена.
После, и да го напишем, уважаемият председател знае много добре, че има кого да съди. Например фирмата издател, която е надлежно посочена в карето на сайта. Издателя, главния редактор. За разлика от сайтовете на съмишленика му Бабикян, за когото обаче не смее да отвори дума, понеже е от „правилните“, от котилото на президента.
Простащината на председателя на комисията по култура и медии не е изненадваща. Какво да очакваме от озлобен и комплексиран мъж, който напсува в ефир журналистката от „Афера“ Веселина Томова? И който искаше да реже на части журналиста от Нова телевизия Благой Цицелков?
Тошко Йорданов е шеф на българските медии и култура, а в същото време мрази и културата, и медиите, защото е несъстоял се журналист и писател. Вечният наемник и слуга, автор на чалга еднодневки и тъпи скечове в „Шоуто на Слави“. Синдромът на Салиери здравата го тресе. Той не иска да съди, той иска да „дисциплинира“, тоест да наказва неудобните. Да оглави едно своеобразно Министерство на истината, по примера на Оруел.
Показателно е, че умните и стойностни хора от обкръжението на Слави Трифонов, като Ивайло Вълчев и други сценаристи, се оттеглиха от партийния живот. Остана само Тошко Африкански. Смятам, че той ще е и последният член на „Има такъв народ“, ще изнесе труповете от сцената и ще спусне завесата.
Впрочем, обхвана ме небивал срам, докато четох стенограмата от въпросното заседание на комисията по култура и медии. Не заради ПИК, свикнал съм. Обхвана ме срам, защото директорите на Народния театър и Националната опера – достойни и именити творци, бяха дошли „на килимчето“ да се отчитат на Тошко. Да „свеждат до знанието му“ репертоара, бъдещите си планове, гастролите и турнетата…
На Тошко Африкански?! Чудесният актьор Мариус Донкин и проф. Пламен Карталов се отчитат на Тошко Африкански?! На мутрочалгата?
Защо, бе? Защо го допуснахме? Трябваше ли да паднем толкова ниско, толкова ли е девалвирало всичко? Защо цялата интелигенция си трае? Не се ли чувстват унизени, че шефове са им Тошко Африкански и „Здравейте, аз съм Наско“?
