Ива Екимова в разтърсваща изповед пред ПИК за любовта и изневерите, за мъката й по Дими и за фаталните връзки!
Страницата с Петрозар е затворена, мисля, че не ми беше верен, казва пиарката
Последвайте ни в Google News Showcase
- Ива, видяхме те преди дни като актриса, с малка роля в „Под прикритие”? Неочаквано се появи в ново амплоа?
WINBET – Ранно изплащане за брой голове за първи път в България! (18+)
- Да, а на всичкото отгоре, като всички големи звезди, играх себе си, аз не влизам в роля.
- Как се стигна до тази роля?
- Беше много смешно, Мая Бежанска ми се обади да бъда себе си в епизод от сериала и на мен ми се стори много готино да учавствам в него. Става въпрос за церемония по награждаване, а аз съм водила доста такива събития. Супер много се забавлявах. Подобно на събитията, които съм водила, защото вече съм свикнала от „Златната игла” и други различни церемонии по връчване на награди, никога не съм искала просто да чета един материал от сценария, винаги съм се опитвала да запомня основните неща и да интерпретирам върху тях. Най-смешното беше, че на последната „Златна игла” бях с Ники Сотиров и се шегувахме, че най-после мога да се похваля пред всичките си приятели, че съм била на една сцена с него. Била съм водеща и с Руслан Мъйнов. А в снимките за филма дори е по-лесно, защото там камерата винаги може да спре и дубълът да се повтори. Беше ми супер забавно. Екипът на "Под прикритие" е невероятен и много прекрасен.
Като водеща на "Златна игла"
- Случвало ли ти се е да си се представяш като актриса?
- Не ми се беше случвало да визуализирам себе си на малкия или на големия екран. Не съм сигурна, че ще мога да изиграя нещо друго освен Ива Екимова. Но и на 40 човек може да промени живота си.
- Смело си казваш годините, повечето хора не ги споменават...
-Така е. Навярно, защото повечето хора, които са на 40, излгеждат на 50.
- 40 е новото 20? Или?
- От мен да мине, аз ще му викам, че е новото 30. Но, ако застана пред машината на времето и трябва да кажа дали бих се върнала на 30, когато съм имала своите колебания, страхове, изнервеност, пред каквито и препятствия да се изправям – не, не бих. Харесва ми всичко, което ми е се е случило между 30 и 40, харесва ми всичко, което съм преживяла и колкото и трудно да е било, е трябвало да го преодолея и преживея, и това ми е дало сигурност, което е хумусът на моята увереност. Не бих си представила да се върна на 30. Сега знам, че каквото и да се случи, ще мине, и че животът е кръговрат – веднъж сме горе, веднъж сме долу. Колкото и да се притесняваш за нещо, ако то е извън твоята власт, нищо не можеш да направиш.
- Имаш ли усещането, че лошото е зад гърба ти?
- Зная за какво говориш, няма да крия от теб, че съм се срещала с врачки, нумеролози, астролози и т.н. Слава Богу, каквото и да са ми казвали, аз смятам и имам спокойствието, че лошото е зад гърба ми. Дори и да се случи, защото, случват се и такива неща, аз смятам, че това е урок, който дава възможност да си направи човек съответните изводи, и ако си достатъчно мъдър, наистина ще си направиш своите изводи.
- Твърди се, че си фатална жена...
- Коя жена не е фатална в днешно време. Категорично съм убедена, че както има фатални жени, така има и фатални мъже. Фатален в живота на един човек може да се окаже всеки. Дори и да съм фатална, нека е така – поне имам някаква роля. Ето това е роля.
ддд
- Какво става сега в живота на Ива Екимова? Много се шумя за разпада на връзката ти с Петрозар. Той сега се афишира с друга жена. Ти преживя ли го?
- Честно казано, мислила съм много и най-близките са ми казвали, че, за да преживееш нещо, трябва да минат толкова години, колкото си живял с него. С Петрозар сме били с 7 години и това значи, че ще ми трябват още 7. Истината е, че аз тогава ще бъда на 47 и нямам време да чакам . Ако не бях предприела тази крачка с края на връзката с дългогодишния ми приятел, нищо от това, което ми се случва сега, нямаше да ми се случва.
- Какво ти се случва сега?
- Всичко най-прекрасно. Много работа, много предложения за телевизионни проекти, прекрасни и уникални социални иницативи, които ме вдъхновяват. Не го казвам, защото е пиарско.
- Ти говориш само за работа. А според мен за човек най- важен е личдддният живот. Работата си е работа, минава и заминава – повече ти взима, отколкото ти дава. На 65 вече на никого не му пука за работата, най-важни са близките ти хора, личният живот. И е важно как си го изградил до момента, не е ли така?
- Катализатор на нашата раздяла с Петро беше работата ми. Аз обичам работата си, живея с работата си, аз не съм пиар от 9 до 6, а съм на линия нонстоп. Когато работният ми ден свърши и аз се прибера у дома, във Фейсбук се появяват хора, които ме питат за работа. Говоря с клиенти до полунощ. Човекът, който е с мен, трябва безкрайно да е търпелив и да ме обича, за да приеме това. Аз съм свидетел на връзки на мои приятелки, чиито мъже работят в моето темпо и те не се ок. Или когато някой трябва да пътува по работа, а другият да е вкъщи....ако хората не се уважават и не ценят постиженията на другия, връзка няма как да стане.
Отдадена на един от проектите си
- Не мислиш ли, че трябва да спреш малко и да отделиш поне 30 на сто от времето си за своя личен живот?
- Моят личен свят е Дара, а и не се е появил човекът, който да ме накара да намаля работното темпо, за да му отдам тези 30 процента.
- Това какво значи сега, че няма мъж до Ива Екимова?
- Да, няма мъж до Ива Екимова?
- И до кога така? Какъв ще е този мъж, който е подходящ за теб. Аз такъв не познавам!
- Сега, ти си обвързана, нормално е да не познаваш такива хора. Не се е появил човекът, заради когото да съм готова да оставя работата.
- Говорили сме много пъти на тема какъв трябва да е твоят мъж, освен да е търпелив и с чувство за хумор...
- Първо ще ти кажа шеговито. В кръга на шегата трябва да е умен, на средна възраст, богат, интелигентен, щедър, с чувство за хумор, да, разбира се. Смешката е всички тези да не се познават помежду си....
- Защо непременно богат?
- Защото бедността потиска и създава условия за съревнование, което винаги е извратено.
- Не може ли да градите нещо заедно двамата, да полагате усилия заедно....
- Аз съм на 40 и мисля, че,д ако мъжът до 45 не е изградил нещо, просто не става за тази работа. И ще му трябва много време, за да достигне моето ниво. Това е тотална загуба на време.
- Значи, трябва ти изграден мъж, тотално изграден.
- Готов, изграден мъж, търпелив, безкрайно широко скроен, за да може да приеме първо, публичността ми, второ, да не се съобразява с това, което се говори за мен, а да ми се довери напълно. Не ми се е случвало съвпад на мнение от тези, които ме познават и тези , които не ме познават. Но аз не страдам от това, на 40 трудно бих страдала.
- Трудно ще намериш такъв българин, може би някой от чужбина?
- Да, може и от чужбина. Едно е сигурно - ако ме търси, ще ме намери.
- Какво казахме за Петрозар сега, прежали ли го? Той пусна един фандък в публичното пространство, че никога не е изключено пак да се срещнете в живота....
- Това си е неговият си фандък. Няма нито една причина да отговоря каквото и да било. Няма еднозначен отговор. То е като двама съпрузи, които имат дете, дом, в който са живели. И какво – като се разделят, всичко това изчезва? Когато ние се срещнахме, Дара беше едва на 7, сега ще стане на 14...
- Смяташ ли, че той беше подходящ за теб?
- За този етап от живота ми - да. Той се появи да изживее с мен един период, който и двамата имахме нужда да изживеем (б.р. Петрозар е приятел на Дими и се появява в живота на Ива, когато тя е изгубила съпруга си). За мен Петрозар е затворена страница и то не само защото е минал периодът, в който сме били заедно. Вчера си мислех какво би станало, ако се съберем. Абсолютно нищо.
- Вярваш, че счупената ваза не се залепя никога?
- Абсолютно! Погледнах плота на печката си, който сложихме заедно с Петрозар преди, може би, 3 години. Просто плотът беше по-малък и избрахме по-голям. Имахме едно гости, на което гостенинът ни каза – аз ще сготвя днеска, ти си стой, хапвай си, гледай си живота и си гледай кефа. Аз седнах, но видях, че нещо се щура около плота и отидох все пак при него, за да му помогна. Извадих една купа, която сложих до плота на печката, където си има такова място. Той взе купата за салата и я изпусна върху керамичния плот, и той се счупи. До ден днешен счупеното парченце си стои там и много ме дразни. Много ме дразни! Има двойки, които преодоляват такива моменти при счупване на връзката- не съм сигурна, че аз съм този човек. Убедена съм, че това, което ми се случва в момента, идва да ме научи да бъда по-всеотдайна, по-предана. Аз знам, че това, което ми се случва, идва да ме направи и по-добър партньор.
- Със смях ще те питам за Вальо Михов, тъй като за него и теб се завъртяха някакви нелепици. Знам, че това е уважаван в средите си човек, тъпо прозвуча.
- Фактът, че ме спрягат с известна личност, не е новина.
- Те неслучайно те спрягат, а защото пък него го спрягат с настоящата приятелка на Петрозар. Клюки в зелени, кафяви, жълти медии….
- Дори мога да кажа, че сме приятели с Вальо, и, ако той ми се обади за бизнес и работа – винаги може да разчита, да го направим. За мен Вальо Михов е изключително доблестен, честен и благороден човек, и това е всичко, което мога да кажа за него.
- Виждате ли се с Петрозар?
- Чуваме се и се виждаме, защото имаме общ бизнес. Но все по-рядко. Предполагам, че сега е влюбен и може би новата му приятелката го ревнува от мен. И с основание.
- Знам, че пишеш стихосбирка – има ли посветени стихове на бившите ти любови?
- Всичките ми стихове са посветени на бившите ми любови.
- Дори и на Петрозар?
- Дори и на Петрозар.
- Защо тогава не я издаваш, знам, че е готова.
- Чакам октомври, чакам да дойде Димитровден.
- Ще я посветиш на загиналия ти съпруг?
- Най-съкровените стихове са посветени на него. Да не говорим, че съм писала текстове за негови парчета. Нещата, които са ме свързвали с Дими, са много повече от нещата, които са ме свързвали с който и да било друг мъж.
- Ти винаги говориш за времето след Дими, а как живееше с него?
- Живеехме чудесно и предполагам, че, както във всяко семейство, е имало и хубави моменти, и спорове, и несъгласия, а след това партньорство и сътрудничество, живеехме чудесно. Той все повече и повече ми липсва. Дара вече е тийнейджърка и аз срещам все повече трудности да се справям с това. Смятам, че фигурата на бащата е много важна в живота на един подрастващ тийнейджър. И на нея виждам, че много й липсва – постовете й, снимките, които гледа, песните му, които пее. На 29 юни е датата от неговата смърт. Не спирам да мисля какъв би бил животът ми, ако той беше с нас. Колко важен би бил за музиалната кариера на Дара. Как заедно щяха да правят музика и животът щеше да тече по съвсем друг начин.
Ива с Дими, който загина трагично в катастрофа с мотор
- Тя тръгва ли по неговия път твърдо?
-Твърдо, тя пее. Сега сме на матури с нея. Тя е избрала прагматичен избор за училище.
- Какво е наследила от Дими Дара? Тя екстремна ли е като него?
-Тя е много по-твърда от мен, например. Безстрашна е. Тя е изключително момиче, което очевидно е надраснало възрастта си, благодарение на това, че е дъщеря на баща си. И, за съжаление, отражението на загубата го има.
- Ти как компенсираш липсата на баща?
- Никак. Опитвам се да бъда и баща, и майка всеки ден с ясното съзнание, че това е невъзможно. Тя общува с родителите на Дими, както и с моята майка.
С Дара, дъщеря й от брака с Дими
- Ти самата общуваш ли с родителите на Дими?
- Рядко. Благодарна съм им, че те имат време за нея. Животът е това, което се случва в момента и ние нямаме влияние върху някои неща. Ние не можем да върнем времето назад. Днес я попитах как мина матурата по математика, тя ми обясняваше за една задача, как е можело да бъде решена по друг начин. Аз й посочих, че няма връщане, няма как да се влияе нито върху решението сега, нито върху оценката, и да не се безпокои. Същото е и с Дими – не мога да го заместя, не мога да го върна, не може и друг мъж да го замени. Но Дара само до няколко години вече ще стане самостоятелна. И ще тръгне по своя път.
- Трудно ще ти е на теб с мъжете. Ти не можеш да правиш компромиси. За да намериш мъж, трябва да бъде с компромиси, дори на 40, когато е трудно да ги правиш.
- Аз съм убедена, че компромисите, които изпреварват случилото се, са грешна нагласа за нещата, т.е., ако се появи той, ще го разпозная. Ако той ме търси, ще ме намери. И тогава компромисите ще си дойдат от само себе си. Всеки човек прави компромиси. Тук не става въпрос, че той ще се появи и аз ще кажа: Не, няма да правя компромиси. И на него също ще му се наложи да прави компромиси. Че не ни ли се налага в ежедневието всеки ден да правим копромиси?
- Как се виждаш след време, когато остарееш – с внуци, зад печката, като баба?
- Виждам се и като баба, ще гледам внуци. Но е рано, Дара все пак е на 13. Все някога ще напиша мемоари, надявам се главните герои или да не са в държавата, или...
- Знаеш много?
- Много. И много скандални неща, повечето, отколкото ми се иска. Много неща съм и забравила. Но аз имам преди това една друга мечта - да напиша книга за живота на Дими, защото хората не го познават.
- Тя може би се пише в главата ти? Защо не си я написала все още?
- Първо се захванах със стихосбирката си, после с проекта „България – памет и чест”. Идеята за създаването на албум със същото име се зароди, като следствие на полемиката между образователните институции и обществото във връзка със съдържанието на учебниците по история и литература. В изданието българската история е представена интересно и достъпно. В него са предвидени 120 позиции, които малчуганите ще откриват, за да залепят върху тях съответстващите на историческите факти и обекти цветни стикери. Те пък са специален подарък към книжка за оцветяване. Занимателните книжки отговарят на 30-те теми, застъпени в албума. Първата е озаглавена „Вяра и език” и излиза по повод празника на българската просвета и култура, и на славянската писменост. Този проект е знак на съдбата – случва се бързо, лесно...за две седмици направихме албума. А на 1 юни имаме събитие за дечица, които ще рисуват на асфалт исторически сюжети в Банската градина в Лозенец. Ангажирани са много институции и хора. Съорганизатор е район Лозенец, имаме много приятели, които ни подкрепят. Денят е посветен на децата, определяни като аутисти. Рисуването прави дечицата съпричастни към творческия процес. Направо е невероятно, но всичко се случва и то за дни. На 40 години се събудих и си казах – не може повече да живея за себе си, трябва да направя нещо.
- Дай, Боже, дповече такива проекти да им се случват на пиарите....
- Не знам на пиарите, но на осъзнатите жени, да.
- Какво правиш за себе си, все пак. Казваш, че няма мъже около теб. Хората остават с впечатление, че само с детето си се занимаваш и работиш, работиш, работиш...
- Не, няма мъже. Връзката ми с мъж няма как да остане тайна. Ние ще отидем да пием кафе и веднага ще стане ясно.
- Ще кажеш първо на мен, като го намериш...
- Не казвай "като го намериш", а като ме намери. Ти първа ще разбереш...
- Изглеждаш така, сякаш имаш мъж, сияеш...
- Има много хора, мъже, които искат да си общуват с мен.
- И ти поемаш от хубавата им енергия?
- Не знам дали тяхната енергия е хубава. На практика, аз в брачен съюз съм изкарала вече 22 години. Знаеш , че преди Дими имам един брак....
- Ще се ожениш ли пак с бяла рокля...Появи се с булчинска рокля на ревю, започнаха спекулации, ти ли му намекваше на Петерозар за сватба?
- Не, не съм му намеквала, говорили сме сериозно за сватба. Настина сме мислили за сватба. Опитвам се да си спомня дали последните години говорихме за това. Смятах, че след пет-шест години трябва да скрепим връзката си със сватба. В началото той ми говореше за това, после аз. Идеята за сватба съвпадна и с ревюто, дори бяхме договорили отстъпки и за организацията на събитието. Имах го като план в главата си, мъжете, знаеш, не се занимават с такива неща.
- Как тогава се случи така, че при толкова напреднала връзка не стана нищо. Кой счупи вазата?
- Аз имах съмнение, че не ми е верен. Виж, слава Богу, мога да си позволя, ако не съм щастлива с някого – партньор в личния ми живот или клиент, да кажа какво мисля, да застана честно срещу него и да му кажа: Не съм ок. И двамата сме виновни. Това, че аз съм имала съмнения, не значи, че и той не е имал съмнения спрямо мен.
- Някакво доказателство имала ли си за изневяра?
- Снимка нямам. Категорични доказателства нямам за негова среща с жена. Но, за да се разпадне една връзка – и двете страни са виновни. Може би той не е бил щастлив, но аз съм го казала първа.
- Но той сега е щастлив, а ти партньор нямаш...
- Това, че нямам партньор, не значи, че не съм щастлива. Ние не знаем и той колко е щастлив. Любовта трае три години.
- Цитираш Бегбеде....
- Нека минат три години.
- Иначе казват, че връзката трае седем години и после, ако продължи, продължи.
- Моите връзки винаги траят по 7 години. Дано някъде ми е драснато, да се появи този, който ще прескочи седмата година. За мен това не е на всяка цена – каквото, такова. Ако се появи – добре дошъл. Ако не дойде,-здраве да е. Така че, мислила съм си за това с Петрозар да скрепим връзката си с брак, въпреки че не е лесно, след като първият ми брак е завършил зле, а вторият трагично.
- Какъв беше първият ти мъж?
- Първият ми мъж е едно прекрасно момче, зодия Козирог, като Дими.
- Какво стана с него?
- Разделихме се заради Дими. Но както в личния си живот, така и в бизнеса, смятам, че съм добър, честен, коректен и всеотдаен партньор, и ти много добре го знаеш. Не се е случвало да шикалкавя, да се измъквам, да не благодаря за жест. Никога не се е случвало това в бизнеса ми. Така е и във връзките ми. Отварям скоба като казвам, че Дими не ме послуша за няколко неща. Първо, да се раздели със Сленг, когато нещата не вървяха. Второ, да му помогна като пиар да реализира себе си в музикалната сфера, обединявайки други музикнти около себе си. Защото той това го умееше.
- Не си ли го съветвала да се раздели с моторите?
- Никога. Даже смятах, че, ако бъда по-съпричастна към него по отношение на моторите, той може частично да се откъсне от тях. На един човек, зодия Козирог, да му казваш се раздели с моторите, означава да го изгубиш. Не можех да му кажа: или аз или моторите.
- Но хората може би те питат след трагичната катастрофа: Защо не го дръпна, защо не го махна от моторите?
- Говорили сме, че той е вече баща, че това е риск, на който той излага нас. Казвала съм му дори крайни неща: Ами, ако стане нещо, което не можем да излекуваме....
- И той какво ти отговаряше?
- Обожаваше моторите. Казвал ми е, че няма да се откаже от моторите. Казвал ми е, че моторите са нещо, което го разтоварва, карат го да се чувства свободен и то не заради самия спорт, а заради мощта на мотора. Единственото, за което ме послуша - в последната година се записа да учи здравен мениджмънт и то по мой съвет, но не натиск. Живеейки с Козирог, се бях научила да се аргументирам. И той работеше като медицински представител в една от големите компании, базирани у нас. Аз му казах: ако ти искаш да минеш на следващо ниво с целия си потенциал, опит, знания, акъл, трябва да вземеш следващото ниво на образование. Той записа и на 3 юли му беше защитата на второто висше. И трябваше към целия този опитен и научен ресурс да прибави просто още една диплома.
- Плачеш ли понякога за него?
- Вече не. Преди повече плачех. Не си спомням откога не съм плакала. Ти кога плака за последен път?
