ИВА НИКОЛОВА БРУТАЛНО: Каква е тая Канна ли, Кофа ли Рачева с лоши хигиенни навици, която прави задушевни интервюта с убиец? В една телевизия на продажни малоумници?
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
В тая наша китна родина всеки ден започват да се случват неща, от които излиза, че или си луд, или живееш в лудница.
Като оставим настрана всякакви протестърски простотии, чиято попара събраме вече години наред заради болните амбиции на шепа жадни за власт и пари хора, но без никакво покритие и с нулеви професионални и чисто човешки качества, от вчера и днес ставаме свидетели на нещо, минаващо всякакви граници на здравия разум.
Осъденият убиец Джок Полфрийман вече е интервюиран от една телевизия и цитиран от не една медия като фактор в нашия живот. Човекът, не просто отнел насилствено с нож живота на един 21-годишен български студент и ранил друг, но и категорично неизказал грам съжаление за зверството си, ръси мъдрости на развален български за живота на затворниците у нас и за корупцията в затворите. За първото със сигурност знае от личен опит, защото той е доказан и осъден убиец. Може би - и за второто.
Същият този убиец, който в момента се води за свободен гражданин, освободен с над 6 години предсрочно от съда на скандалния политикан в съдебната система Лозан Панов, който се прави на луд вече над 2 месеца и не се произнася дали това е станало справедливо и в съответствие със законите, си е наел офис в центъра на София и вече го играе фактор в българския обществен живот.
Такъв позор и такова падение трудно може да бъде преглътното от който и да било нормален човек. Дори не говоря за родителите на убития Андрей Монов. Дори не говоря за прокуратурата, която иска възобновяване на делото за освобождаването му. Дори не говоря за рязко нарастващото самочувствие на убийците, които виждат, че страшните им престъпления могат да им носят огромни дивиденти на уважавани граждани. Дори не говоря за подрастващите, които виждат, че в това да си убиец няма нищо страшно, напротив - чакат те чест и почитания.
Говоря за кочината, в която управляващи и бездарни журналисти превръщат държавата ни и се изхрачват в лицето на нейните граждани и институции.
Какъв е тоя Данаил Кирилов, наричан "любовно" от съдебните репортерки Барни Ръбъл, а от политика Румен Петков - надежден кадър на младежката организация на БСП, че да кани на разговор в правосъдното министерство на България един убиец, да му обещава ежемесечни срещи и да го обявява за свой консултат по състоянието на затворите у нас?
Каква е тая Канна ли, Кофа ли, Крина ли Рачева, която прави задушевни интервюта със същия тоя убиец и ги излъчва в една телевизия, която се ръководи от продажни малоумници и се опитва да манипулира по най-идиотския начин цялата нация?
А-а, една разюздана нискорасла кресла с лоши хигиенни и стръвни алкохолни навици, която цял живот се прави на съдебна репортерка, а всъщност е разсилна на цялата пасмина подсъдими олигарски, които вече години наред водят битка с българската прокуратура, именно защото са подсъдими. И без значение дали начело стои Цацаров, Гешев, или някой, който е извън крадливата им банда.
Същата кресла, която есента препускаше из коридорите на същата гнусна телевизия и крещеше за потрес на колегите си: "Този път ще победим!", имайки предвид налудничавите протести на гореспоменатата крадлива банда!
Същата кресла, която си редеше удобни и неверни изявления с въпросния Лозан Панов чрез есемеси, за да лъска прогнилия му имидж. Същата кресла, която на фона на двайсет души разказваше как "гражданите" протестират, но накрая взе да го прави все по тъмно, докато не обяви, че "това е последният протест за годината".
Тая, ако я изкъпеш и известно време не й даваш да бара чашата, може и да осъзнае какви безумия върши. Ама може и да не осъзнае, защото някои неща у човека на ментално ниво са за цял живот.
Само че на нас ни писна ей такива амбициозни и бездарни недоразумения да превръщат живота ни в свинщина.
Защото е свинщина един убиец да бъде превръщан в обществен фактор. Свинщина е банда некадърници да се гаврят с паметта на убитото момче и мъката на родителите ми. Свинщина е всеки расъл-недорасъл юрист да си мисли, че може да стане министър и да ръководи заседанията на съдебното правителство. Свинщина е някакви расли-недорасли репортерки да калят журналистическия занаят. Свинщина е другите медии да им пригласят като папагали. Свинщина всичко това да се разиграва пред благосклонния или безразличен поглед на премиера на една държава.
Всичко това е страшна свинщина. Но онези, които я създават, явно забравят, че за всяко прасе идва Коледа. И изобщо да не разчитат, че тяхната е далеч...
