ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Сигурната изборна победа на действащия президент може да се окаже и сатър, и дръвник за несъмнения фаворит и да го лиши от неоспорвания от никого втори мандат.
Това сочи горчивият опит от кратката, но изключително бурна най-нова история на България.
Оставяме настрана първия демократично избран държавен глава Желю Желев, който бе вкаран в сюжета на първите вътрешнопартийни избори за президент в България, за да бъде отстранен още там. Впрочем те бяха спечелени от слабо известния по това време бивш адвокат и бивш зам.-министър на правосъдието Петър Стоянов, който стана президент на България през 1996 г. и пое функциите си в най-размирните и критични дни за страната в началото на 1997 г.
Ще оставим настрана и заслугите на Петър Стоянов за излизането на държавата от страховитата политическа криза, изправила България на ръба на гражданска война. Както и добрата му комуникация, доброто му представяне в чужбина и добрата му репутация през първия му мандат.
По-важното е, че Петър Стоянов се озовава на прага на битката си за втори мандат с над 75% рейтинг. Никой от наблюдателите на започващата битка за "Дондуков" 2 няма и грам колебание, че Петър Стоянов без проблеми ще повтори мандата си като президент. А борбата се съсредоточава върху неговата кандидатура и тази на бившия вътрешен министър от служебното правителство на Стефан Софиянски - Богомил Бонев, останал на поста и в правителството на Иван Костов до 1999 г., когато той подмени половината си кабинет.
По това време младият председател на завряната в ъгъла след Виденовата зима и всенародните бунтове през 1997 г. БСП - Георги Първанов, има едва 17% рейтинг. При това той е издигнат за президент от червените атове в столетницата с ясното съзнание, че ще загуби тези избори и това ще е благовиден предлог да го отстранят от първи партиен пост. Още повече, че бе избран на него инцидентно на конгреса на БСП, на който Жан Виденов обяви, че подава оставка и от лидерството на партията, и като министър-председател.
Допълнителен фактор за очаквания провал на Първанов на президентските избори е фактът, че неговата кандидатура е издигната едва 42 дни преди самия вот. Той не се радва на широка популярност и заради репутацията на БСП по това време, и заради това, че самият Първанов е слабо известен, и заради ярката и силна позиция на Петър Стоянов начело на държавата.
След груба стратегическа и имиджова грешка на Петър Стоянов по време на решаващите дебати в БТВ ситуацията рязко се обръща. Стоянов се опитва да злепостави смятания от него за най-голям конкурент Богомил Бонев, като прочете чрез водещия на дебатите секретен доклад, обвиняващ Бонев, че се среща със съмнителни персони.
Информиран или не, Георги Първанов не присъства на тези телевизионни дебати.
Неоспоримата победа на Петър Стоянов е разклатена още на първия тур на президентските избори на 11 ноември 2000 г., когато той събира едва 34,9% от гласовете и е изпреварен от Георги Първанов с 36,6%.
На втория тур на 18 ноември Първанов прибавя още над 1 милион гласа към спечелените на първия тур, побеждава Стоянов с 8,2% и става президент на България.
Най-изненаданият от всички в нощта на изборите беше самият Георги Първанов. Както и червените атове, които се опитваха да му скроят шапката и да го елиминират от председателския пост в партията.
Първанов тръгва в битката за втори мандат с инициативен комитет, както подобава на бивш президент, задължен от конституцията да стои далеч от политическите пристрастия. Печели убедително на втори тур срещу лидера на силната по това време "Атака" Волен Сидеров с близо 76% срещу 24% за Сидеров и става първият български държавен глава, управлявал в течение на конституционно допустимите два мандата на този пост.
Впрочем, Георги Първанов също направи свой политически проект, но вече след втория си мандат. И след като бе изгонен от БСП - АБВ. Който обаче не му донесе особени успехи. Включително и със съдействието на Румен Радев, който грозно го излъга, за да получи подкрепата му за първия си мандат, а след това БСП я отхвърли и "храбрият льотчик" просто се скри.
Сега Румен Радев кове политическа структура със своите двама бивши служебни министри Кирил Петков и Асен Василев с надеждата тя да работи за втория му мандат. Но го прави преди първият му мандат да е изтекъл и изобщо не се знае в каква посока ще се отрази това на амбициите му, особено като се имат предвид биографичните особености на харвардското дуо и кои са съветниците, които бабуват на проекта им.
Ето как по нашите географски ширини сигурната победа на действащия президент може да се превърне и в сатър, и в дръвник за следващия му мандат. Още повече, че Румен Радев не може да се съизмери с Петър Стоянов по нищо - нито по авторитет, нито по успешното овладяване на политическа криза, нито по международно присъствие, нито по чар и опит. Не може да се съизмери дори по служебен кабинет. Защото когато служебното правителство на Петър Стоянов начело със Стефан Софиянски напускаше Министерския съвет, репортерите го изпратиха със сълзи на очи.
А когато самият Стоянов напускаше президентството, по същия начин го изпратиха гражданите.
Докато с трите си служебни правителства и особено с последните две през тази година Румен Радев натрупа само негативи. И едва ли черешката на тази горчива торта в лицето на двамата му бивши служебни министри, които смятат да подгряват втория му мандат, ще оправи и хаоса, и лошия вкус от властта на Радев.
