Последвайте ни в Google News Showcase
Може ли човек със скандалните проявления на Румен Радев и здрав разум в главата да иска втори президентски мандат? Особено ако се е сдобил с първия случайно, по недоразумение, със задкулисни игри и с гласуване на инат от страна на доста избиратели.
Не може.
Да започнем от най-елементарното.
Защо ще иска един такъв човек денем и нощем да му завират в очите съмнителното минало и разюзданото поведение на втората му жена и начина, по който му е станала такава, след като вече бе издигнат за президент?
Защо ще му се иска през ден, през два да му напомнят как се е отплащал за ласките й като негова любовница, а той в качеството си на шеф на ВВС я е дарил със заплата на два поста и служебно жилище?
Защо ще му се иска да обсъждат всяка крачка на децата му, да излавят вироглавото му синче в нарушение на разпореждания на властите, да развяват предизвикателни снимки на дъщеря му и да ги дебнат под път и над път?
Защо ще му се ще на един читав човек постоянно да го подозират в сериозно мотивиран лобизъм в полза на шведските изтребители "Грипен", чието поръчване се опита да прокара с решение на назначеното от него служебно правителство буквално в 12 без една минута?
Защо ще му иска на такъв човек постоянно да е във фокуса на прокурорското внимание и дирене заради шавливите си съветници, единият от които търгува с влияние, а другият е разследван за шпионаж и по тази причина прокуратурата му влиза в президентството и извежда единия едва ли не с белезници, а пък самият той да назначава посланици под диктовка?
Защо един човек поне с грам съвест ще иска да му напомнят и натякват как навръх деня на обесването на Васил Левски, когато цялата държава е в траур, той си е направел шествие с тонколони и ухилени привърженици в своя подкрепа?
Защо един нормален човек би желал да му припомнят какви глупости е дрънкал с фатмашко чувство за хумор на връх Шипка в разгара на коронакризата за двата щама COVID-19?
Защо един човек с чувство за дълг на редови гражданин към държавата си и към сънародниците си би искал под път и над път да чува как е хукнал с вдигнат юмрук по площада и е насъсквал вандалствата срещу сгради и хора и оскверняването на църкви от банда нехранимайковци, щедро финансирани от забегнали разследвани олигарси, и алчни за власт, до която нямат друг начин да се докопат?
Защо един също дори и съвсем редови гражданин би искал постоянно да му търсят сметка на всякакви нива, че е овластявал аферисти с международна слава, единият от които брутално гази законите и Конституцията на страната, с постове в изпълнителната власт на държавата?
Защо един що-годе почтен човек би търпял непрестанно да го обвиняват в гнусна неблагодарност и позорна подлост спрямо хората, които са му сторили най-голямата добрина да го измъкнат от анонимността и да го трудоустроят като пенсионер на най-високия пост в държавата, както направиха БСП и Корнелия Нинова, а в отговор той се е отнесъл с тях като проститутка с мъртво пиян клиент, когото тя обира и изчезва в мрака?
И още. И още. И още. Какво ли не?!
Възможно ли е един човек със здрав разум в главата да иска всичко това да му се случва ежедневно и ежечасно още 5 години?
Възможно е.
В два случая. Първо, ако разумът в главата му не е здрав. И второ, ако знае, че е извършил тези неща и още много други и последствията за това са описани в доста членове на Наказателния кодекс, по които трябва лично да отговоря.
И ако ги няма тези още 5 години, ще отговаря веднага.
В случая с Румен Радев и неговата жажда за втори мандат няма "ако - ако". А има пълно съвпадение на първото с второто - нездрав разум и панически ужас от неминуемите последствия от деянията му.
Колкото до нездравия разум, е трудно да се твърди дали това е плод на главозамайването от случайното му изстрелване на върха на държавата, което едва ли е подозирал, докато е щипал сегашната си женица в качеството й на бивша негова любовница само година по-рано.
Или не му е от сега. Все пак понякога под фуражките се крият чудовищни и невидими с просто око точно заради тях отклонения. Виж Пол Пот, Мао Дзъдун, Хитлер, Сталин...
Само че мандатът на невидимото с просто око за Румен Радев свърши. Сега вече може би не всичко, но много неща са видими и повече от ясни.
Както през целия си живот и през първия си мандат, с втория Румен Радев иска да решава личните си проблеми с държавни пари и за сметка на всички граждани.
Но пропуска един непреодолим личен проблем - фуражката вече не е на главата му.
Не биваше да я сваля - лустрото се изчегърта и скритото лъсна. А скритото се оказа всичко онова, което един приличен човек със здрав разум не само не би извършил, но и не би му хрумнало да направи.
Нормалните хора не вършат такива неща. Ако случайно са направили дори само едно от тях, просто казват: сгреших, извинете. И изчезват завинаги от очите на хората.
Нормалните хора постъпват така. А Радев?
