ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Самопровъзгласилите се "поборници срещу корупцията" от уличните метежи всъщност стягат редиците си за възможно най-корупционната схема в новия парламент след изборите догодина.
Провалът им да бутнат властта с яйца, домати и маскирани ултраси по нощите, за да получат бърз достъп до Народното събрание, ги тласна към нова схема, по която да насадят такова разположение на политическите сили в следващото Народно събрание, че корупционният алъш вериш да върви с пълна пара от сутрин до вечер. Това е възможно единствено, ако парламентът е силно фрагментиран, а най-големите партии обикалят политическата чаршия в него, на която безброй малки безродни или родоотстъпили формации са наредили сергиите от по 10-15 депутата и въртят амбулантна търговийка с големите каки и батковци.
Най-новата българска история е наситена с такива примери. А най-крещящите са от мандати в новия век, когато двама политически лидери бяха удостоени със званието "Златен пръст" заради решаващата им роля в задържането или функционирането на една или друга власт.
И това се случва в парламенти, в които има 4, най-много 5 политически сили.
Нека сега да видим каква ситуация ни вещаят социолозите след следващите парламентарни избори с цялата условност на сериозно отношение към техните изследвания, които не се знае колко почиват на реални данни, но на здравата логика - очевидно не. И въпреки това според тях в 45-ото Народно събрание със сигурност ще има 3 политически сили - ГЕРБ, БСП и ДПС.
Много сигурно пак според тях там ще се намърда и новата партия на татуирания шоумен Слави Трифонов, който ще се превърне в новия "златен пръст". Влизат и Обединени патриоти, а остават около чертата хората на проваления правосъден министър Христо Иванов от ДеБъ, Манолова и още един куп подобни бутикови организацийки.
По тъча загрява и неродената мома на обитателя на президентството Румен Радев, но доста генерал и русофил из България е бременен с нея. Това може да се окаже и политическата сила на генералитета на друг политически играч от резерва - разследваният за шпионаж в полза на чужда държава лидер на движението "Русофили" Николай Малинов, който преди дни оглави партията му "Възраждане на Отечеството".
Политическа треска тресе и забегналия хазартен бос с 19 обвинения Васил Божков, но тя му е още от пролетта, когато тръгна да събаря правителството под юмрука на обитателя на президентството Румен Радев. Макар неговото "Българско лято" да се превърна на "Кукуво лято", той продължава да е решен да атакува следващия парламент с такава формация.
В никакъв случай не бива да забравяме напускащите на тълпи БСП социалисти, които под пълководчеството или на Красимир Янков, или на останалия в БСП Кирил Добрев, или на червената вицепрезидентка Илияна Йотова, или и на тримата заедно се готвят да създадат партия, с която да се явят на следващите избори.
Както, разбира се, и разжалвания от всички постове бивш втори в ГЕРБ Цветан Цветанов и неговите "Републиканци за България", която вече е и регистрирана в съда. С единствената свещена реваншистка цел на изгонения Цветанов - да краде гласовете на ГЕРБ. Каквато би била и целта на партията на отцепниците от БСП - да крадат гласове от столетницата. Тоест, тия две партии няма как да ги броим за парламентарно представени след изборите догодина, понеже тяхната задача е единствено и само да смалят представителството на двете най-големи политически сили - ГЕРБ и БСП.
Но така широко може да разтворят ножицата за влизането на маргинални политически формации.
Тук е мястото да цитираме двама анализатори на политическата ни джунгла от последните дни. Политическият психолог проф. Антоанета Христова заяви, че в силно фрагментираните парламенти най-лесно се създават квалифицирани мнозинства. Ясно е с какви механизми - на многото "Златни пръсти". А доц. Татяна Буруджиева обобщи, че предстоящите избори ще бъдат на кукувичите партии, които ще търсят чужди гнезда, за да снасят яйцата си.
При нарисуваната от социолозите моментна картина е ясно, че сигурните партии в 45-ото Народно събрание са три - ГЕРБ, БСП и ДПС. Именно затова в него със сигурност няма да влязат партията на Цветан Цветанов и на отцепниците социалисти именно защото тяхната цел изобщо не е такава, а да подкопават досегашните си собствени партии. Но пък има вероятност да влязат още три или четири други формации. С по малко, но вътре.
И да започне големият алъш-вериш - политически и не само. Защото двете големи партии ГЕРБ и БСП ще търсят партньори не само за съставянето на правителство, но и за всеки закон, който се опитат да прокарат. А политическият планктон в лицето на останалите ще си набива цената и тежестта на маломерното си присъствие, като непрекъснато вдига мизата и наддава в яростна конкуренция с останалите дребосъци.
Сега става ли ясно защо самият Христо Иванов в прав текст в публичното пространство си призна, че коалирането му с ГЕРБ, срещу който вече месеци наред уж се бори, е напълно възможно след изборите. А сетне взе да се обяснява дали това ще стане с Борисов или без Борисов. Няма значение - той при всички случаи ще се коалира. Както вече веднъж влезе в управлението на Борисов като правосъден министър, а сега твърди, че тогава просто го е излъгал, че го харесва, за да се бори с него отвътре. Видя се кой кого пребори - отвътре, и отвън.
Просто всичките тия днешни уж поборници срещу корупцията, статуквото, мафията и не знам си още какво отсега са проточили лиги и потриват ръце за предстоящата възможно най-корупционна схема, която се канят да установят в следващия парламент - с две големи партии и безброй политически ситнежи, готови на всичко и срещу всякакви подаяния да им извиват ръцете, за да бъдат във властта и да получават.
Затова българският избирател трябва много яко да си опича акъла и преди да драсне съответното квадратче в листата или да натисне съответното копче на машината, да си отговори на следните въпроси:
- защо му беше на Христо Иванов да напуска правителството на Борисов и да не проведе съдебната си реформа, а сега да е готов да влезе в коалиция с ГЕРБ, за да провежда съдебната си реформа;
- защо й беше на Мая Манолова да излиза доброволно от парламента и да стане омбудсман, а сега да се опитва насила да влезе в парламента, да се търкаля по пода и да го атакува чрез други партии;
- защо му беше на Славчо Трифонов да напуска доходоносната му Би Ти Ви, да прави някаква маргинална телевизийка, от която неграмотно да агитира за политическия си проект, за да влезе в парламента, където по принцип никога не би трябвало да докопа толкова пари, колкото го правеше с шоуто си в най-гледаемото време.
Пътьом не е зле да си отговори и на въпросите защо му е на изгонения Цветан Цветанов да атакува парламента с бивши свои съпартийци; защо му е на оскандаления Румен Радев да си прави партия, която да му е патерица; защо му е на забегналия хазартен бос с 19 обвинения Васил Божков след 6 безплодни месеца да троши още пари за нещо, което също няма да го бъде, и разни други такива на пръв поглед уж ясни, но всъщност много мъгляви неща.
Затова българският избирател нека мисли отсега иска ли корупцията окончателно да надвие политиците, а съответно и него, или предпочита да смени схемата и повече да не я допуска поне в политическия живот. Ако иска да заложи на корупцията, да гласува за когото му падне.
Но ако наистина иска да я пребори, тогава да заложи само на сигурните играчи. Вярно, те са едва трима. И най-разумно би било да постъпи като лисицата от приказката, която си имала само три хитринки - трички, но добрички.
Струва си да се вслуша в народната мъдрост.
