ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Изборите свършиха и всеки си получи заслуженото. В президентството остана държавен глава - може би единственият в света - погазил Конституцията, сврял под крилото си позорни съветници, разследвани за шпионаж и търговия с влияние и засечени с неидентифицирани обемисти пликове, дар от бивши минтничари.
И още: тропкащ хорце на фона на стотици починали от коронавирус заради пълната некадърност на креатурите му да се справят със здравната криза. Докарващ до просешка тояга изтерзания от ограничения заради същата тази некадърност бизнес и изнемогващите хора с космическите цени за ток и газ и зашеметяващите увеличения на цените на най-насъщните продукти.
И още: вкарал държавата в безпрецедентен международен конфликт с Украйна и Турция; създал свое партийно формирование на двама напълно оскандалени и дискредитирани и в бизнес, и в законов план аферисти с алиби "Харвард"; обрамчил в непростима манипулация целия изборен процес в България, за да управлява еднолично държавата и чрез тези свои креатури.
И още: изгубил 500 000 гласа от онези, които го избраха да е президент за първи път, спечелил втория си мандат едва с 15-20% от гласовете на всички българи, очевидно вече нежелан от повечето и ненужен на никого, освен на собствения си навик да е вечно на държавна хранилка и на палавата си женица, която все си търси кой да я влачи на гръб.
Тоест, къде е Румен Радев сега? Там, където са лапачите - на врата на народа.
Пада му се на Румен Радев. Точно така му се пада, защото казал го е народът - лаком г.з глава затрива.
А къде е конкурентът му на президентските избори проф. Анастас Герджиков? Там, където е бил. Там, откъдето тръгна в тая опорочена до повръщане политическа битка. Там където са умните, интелигентните, цивилизованите хора - ректор на СУ "Св. Климент Охридски". С общата подкрепа на цялото Общо събнание на Алма матер, че там му е мястото.
Представяте ли си къде щеше да е Румен Радев, ако бе отишъл там, откъдето тръгна да става президент преди 5 години. Ако не беше тъпотията, а може би и наивността на Нинова и неговата лична задкулисна зависимост от всевъзможни злокобни сили от миналото, сега щеше да е пенсионер на опашка за социални помощи, та поне тока на квартирата си да може да плати.
Изборът на 14 и 21 ноември беше цивилизационен. И както винаги, у нас цивилизацията не спечели или, по-точно, спечели във варианта "криворазбраната цивилизация".
Както се казва, кой каквото прави, на себе си го прави. Лошото е, че в този случай едни българи го причиниха на други. Но в крайна сметка и те ще разберат какво са направили.
Понеже Радев показа, че за него има само един свят принцип - изтака си платното и си ритна кросното.
Но с това, което се задава в България като икономическа, социална, здравна, а вече и международна криза, така му се пада. А пък ние какво ли не сме преживели. 1300 години я е имало тая наша свидна татковина преди Радев и след пего пак ще я има.
По-важното е, че след тези избори всеки си отиде на мястото. Радев - в кашите, които забърка. Герджиков - в цивилизацията.
Толкова по въпроса какво ни се случи на президентските, че и на парламентарните избори. Сега някой да не вземе да се оплаква. И никакви аргументи от сорта на "искахме да стане по-добре, а пък то стана какво винаги" не се приемат. Главата, която човек носи на раменете си, не служи само да си слага шапката на нея, а и да мисли.
Ами, да бяхте мислили.
