ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Напънала се планината и родила мишка. Така изглежда тъй нареченият План за възстановяване и устойчивост на България, пръкнат очевидно след танталови интелектуални мъки в кабинетите на обитателя на президентството Румен Радев. И увенчан с карикатурата именно „модернизацията на България“ да се представя с остарялата програма „Пауър пойнт“ и елементарни схемички и графички, които и децата вече не използват поради сериозната си напредничавост в компютърните технологии.
Но дори и това не е работа на Радев. Той и от това нищо не вдява. Въпросната „презентация“ сто процента е плод на благоверната му президентша, която по счетоводителска и пиарска линия явно се е добутала само до пауър пойнта. И остави незабравими дири в този жанр с добавка от видео изявления при презентацията на самия Радев преди да гушне политическото поприще, която силно наподобяваше представянето на нова порода едър рогат добитък.
Обаче това е малката беда. По-голямата е какво каза Радев. Има един прост метод да провериш доколко значимо е изявлението на един човек. Опитваш се да го повториш. Поне нещо. Поне едно. В случая с Радев – пълна греда. 100 пъти да го слушаш и 20 да го прочетеш – пак нищо. Набор от думи в стил „дайте да дадем“, които могат да бъдат изречени по всякакъв повод от всеки вариклечко.
В случай като този важи правилото - „когато фактите говорят, и боговете мълчат“. Ако някой може, да каже какви човешки или иновативни проникновения се крият във фрази като:
„да разполага с технологични инструменти, информационна база и механизми да взима научни и обосновани решения на база научни анализи“.
Или „трябва да имаме ясни принципи и цели, които да водят към ефективно и ефикасно изразходване на финансовите средства“.
Или „трябва да имаме техническа система, която да позволява постоянен мониторинг на всички неблагоприятни фактори, да има анализ и оценка на риска в кратки срокове, да позволява предотвратяване на аварии, бедствия и катастрофи и управление на криза.
Или „трябва да се насочи по-голямо внимание върху ранната диагностика, превенцията и навременната медицинска помощ“.
Или „образованието трябва да стане стратегическа национална цел, но и всички извънкласни форми. Ако искаме България да бъде конкурентноспособна трябва да направим трансформацията в образованието в експресни срокове във всички форми“.
Или „трябва да се инвестира много повече в технологии, в развитие на човешкия капитал“.
Всичко това е чиста проба бля-бля, придружено с 6 проекта, от които стана ясно, че всеки мирен гражданин ще се въоръжава с дрон и най-вече със съкровения блян на Радев във вид на летателно средство хеликоптер с марка „Грипен“, които вкупом ще пърхат из натовското въздушно пространство да дебнат, каквото там им се дебне, та иновации да стават.
Дори не си струва да споменаваме за почерпената от Армения идея на Радев за създаването на някакъв център за извънкласно обучение на нашите хлапета, защото те и без него си жънат световни успехи и по математика, и като художници, музиканти и певци, и като компютърни корифеи. Ама какво да го правиш нашичкият президентин, като само в Армения са го пуснали и са му показали такъв център с „много добър интернет“. (Ей, сладък, България има най-мощния интернет с най-добро покритие в цяла Европа, ама ти от къде да знаеш с тоя пауър пойнт?!)
От Естония например го изгониха и то точно преди да му покажат натовската база край Талин. Иначе сигурно и такъв проект щеше да има в програмата му. Това е положението, когато човек 50 години е живял в казарма и дори любовница си е намерил оттам, а светът го открива едва на стари години през последните 4 и то все в преразказ и по картинка – каквото му кажат и покажат.
В пороя си от словесни клишета Радев дори не се усети как влиза в тежки противоречия. От една страна се кефи, че „положителното е, че въпреки изключително кратките срокове, липсата на обосновка и информация за конкретни проекти, множество научни и обществени съсловни организации представиха на сайта на Министерски съвет своите становища“.
От друга страна обаче пророчества: „ще има правителство, което няма да вземе решение за изключително кратко време в рамките на минути за милиард без достатъчно обосновки, без достатъчна информация и без ясни механизми“.
Е, сега, да се бърза ли или да не се бърза, когато здравната и икономическата криза е стиснала целия свят за гушата - не става ясно. Затова ще е най-добре Радев да си поговори за бързането с Мангъров, понеже той е голям капацитет по тия въпроси, когато става дума за продължителността на пандемията от коронавирус и ваксината срещу него например.
Но става ясно къде го стяга чепикът. Там където го стяга вече 4 години, а през последните месеци такъв мазол му направи, че хукна да го разтъпква с болезнено вдигнат от отчаяние юмрук по улиците. „Не след дълго ще има правителство, което ще има амбицията да работи ефективно и качествено в интерес на българските граждани, а не на определени бизнес кръгове“.
Не е чудно, че след толкова много вода, която изля под названието „План за възстановяване и устойчивост на България“, Радев откри и топлата – че скоро ще има ново правителство. Общо взето, така пише в Конституцията. Тъй че ново правителство ще има. Е, не точно, когато на Радев му се щеше, а както изисква основният закон.
И това ново правителство няма да работи за „определени бизнес кръгове“. За „Грипен“ със сигурност няма да работи. И за скъпата на сърцето на Радев „Емко“ надали ще работи. И за италианската частна фирма в Елин Пелин едва ли ще работи. Просто правителствата и президентите на държавите априори никога не работят за конкретни частни фирми и конкретните им бизнес интереси срещу конкретни… наричайте ги както искате. При всички случаи това е престъпление.
И Радевият фонтан от празни приказки под формата на някакъв си „план“ е престъпление. Не по Наказателния кодекс. А чисто морално. Защото е морално уродливо при положение, че не си е мръднал пръста за решаването на тежката здравна и икономическа криза в държавата и дори точно обратното – задълбочавал я е с бръщолевенето си, сега да обяснява как ще „възстановява“ и развива държавата. Освен ако неговият план всъщност не стартира предизборната му кампания и то, извършвайки грозна злоупотреба със служебното му положение – от терена на президентството. А това вече е морална патология.
Всъщност острият конфликт между Румен Радев и морала отдавна вече не е новина. Справка – цялото му житие-битие на висш военен и президент. Затова, какъвто Радев, такъв и планът му – имитиране на дейност, преливане от пусто в празно и в крайна сметка смях в залата. Е, в тия тежки времена поне се повеселихме. Съвсем по марксистки: „човечеството се прощава със своето минало, смеейки се“. И това вероятно ще е единственото добро, което Румен Радев е направил за нацията.
