ИВА НИКОЛОВА: Писна ми "Долу мафията!" да викат мафиоти, мутрите по улиците да зоват "Мутри вън!", а комунистическата номенклатура да гради демократична държава
Последвайте ни в Google News Showcase
Писна ми да живея в тоя шведски филм, който всъщност е съветски. С това фалшифицирано заглавие „Баба дала на войника“, което в действителност е „Балада за войника“. И с тия компютри, които все се оказват компоти.
WINBET – Ранно изплащане за брой голове за първи път в България! (18+)
Писна ми да живея в бездарните измислици на некадърници, побрани в публичното им олицетворение Канна Рачева.
Нека чуем какво ни говорят през последните дни.
„Долу мафията!“ Супер. Само че тия, дето викат срещу маф5ията, вземат пари от мафията, за да свалят мафията. Сиреч, има няколко мафии. И излиза, че едната мафия иска да свали другата.
А нас това какво ни засяга? Да си се свалят. Тая битка не е нашата.
„Мутрите вън!“ Супер. Ама това го викат на едни татуирани мутри по площадите. Значи просто викат мутрите да излязат по площадите. Ами то се вижда, че са излезли. Тъй че да спрат да се дерат на тая тема. Вече са вън.
Обаче при това положение нас няма как да ни има вън. Понеже не си падаме по мутрите и не искаме да си имаме работа с тях.
„Всички вън!“ Е, нали ви обясних, че няма как да сме всички вън. Защото освен мутрите, вън са и БСП, и Мая Манолова, и ония отровители на публичното пространство Бабикян, Хаджигенов и Минеков, и Костя Копейкин, и терористите от метрото, и оная изтрещялка на Десислава Иванчева, и онзи арестуваният за търговия със стоки ментета и какви ли не други „горди българи“. Дори онзи объркан нескопосаник в президентството, чиито хора разследват за шпионаж, от време на време също излиза вън. Че и юмруци размахва.
А, не! И по тия не си падаме. Те нека си стоят вън. А пък ние ще си стоим там, където ги няма. Така е по-хигиенично. Защото кратката ни, но страшно бурна най-нова история сочи, че всичките тия са крайно токсични.
„Смяна на системата!“ На коя система? Ние сме парламентарна република. Вие какво искате – президентска ли, монархия ли, може би конституционна монархия, а може би парламентарна? Че защо не и анархия?
Я първо се разберете какво искате, та и ние да сме наясно дали ни харесва. Че така малко нещата на изуй гащи отиват – рибата в морета, а вие тигана сте сложили. Тия номера с празните тигани вече сме ги гледали. И те са от шведския филм със съветското съдържание.
Сега да видим кой ги издига всичките ти лозунги на фона на тъпани, вувузели, плажен и кънпингов декор. Както се казва, да видим кои са запевчиците.
Лишеният от адвокатски права Христо Иванов, който иска да сваля главния прокурор. Министърът от правителството на Бойко Борисов, който иска да сваля Бойко Борисов. Наследникът на комунистически род, който се бори за демокрация. Позвателят на номенклатурни облаги по време на соца, който иска бонуси и от демокрацията. Човекът, който за едни е Иванов, за други – Бойкикев. Бонвиванът с неясен произход на средства, с които вечеря в скъпарския столичен ресторант „Ловен парк Виктория“, докато нахъсаните от него клетници лежат по паважа с евтин алкохол край тях и се борят да извоюват новите му права.
Значи ето защо не се уточнява каква смяна на системата се иска. Защото този човечец си е добре при всяка система. Затова не искаме да знаем какво мисли по който и да било въпрос и за правосъдието, и за системата. Нямаме нужда от хора с такъв бъркоч и в главите, и в живота си.
Един от пиарите на Бойко Борисов в зората на политическата му кариера – Арман Бабикян, който сега иска да свали Бойко Борисов. И на него му е все едно каква е системата, стига Бойко Борисов да му даде 3 милиона пак да му е пиар. Да де, ама той не му дал. Тогава – долу Бойко Борисов! А пък докато падне Борисов, ще ражда фалшиви новини за радост на Канна Рачева и Божков ТВ. Това поне е по-разбираемо, отколкото при Христо Иванов.
Ама ние не щем 3 милиона от Бойко Борисов, защото никога не сме се грижили за неговия имидж. И да ни даде, пак няма да се грижим. Тъй че грижите на Бабикян също остават доста встрани от нашите грижи. И за такъв не на паважа няма да легнем, но и бира дори няма да си купим. Дори срещу 3 милиона.
Завършилият в НБУ право адвокат Николай Хаджигенов, който май няма нито едно спечелено дело и, ако се съди по раздадените палатки, чадъри и храни на подмамените от него хора, по-скоро има диплома за доставчик. Защото, ако се съди по дипломата му за право, в тая посока никакъв го няма. Или го има само колкото да прибира парите на клиентите си, както и сега – за доставките си.
Обаче ние си осигуряваме доставките сами с наши си пари, пък и доставките по домовете са доста добре развити в България, тъй че нямаме нужда и от Хаджигенов. Да не дава господ пък да имаме нужда от такъв адвокат, ако ни се наложи. Затова няма как да му оставим държавата.
За Велислав Минеков няма да говоря по дълбоко лични причини. Само ще му припомня. Слави, предупредих те, когато отиде при Меглена Кунева. Лично. Предупредих те и сега чрез Зайчето Бъни, докато още имаше очи да се разхожда между хората и да се прави на журналист. Пак те предупреждавам. Лъжат те! Тези хора са всеизвестни измамници. Ако не вярваш, питай клиентите им. Мая Манолова например. Всеки ден сте с нея на площада. Питай я защо не стана кмет на София.
Изобщо, преоблякъл се Илия пак в тия. Но въпросните хора май наистина са го закършили с професионалната реализация, та затова си търсят политическа. Понеже там моженето явно не е най-важната характеристика.
И за Васил Божков няма да говоря. За него питайте Весела Лечева. И за Цветан Василев няма да говоря. За него пък питайте Делян Пеевски, защото самият Василев твърдеше, че той му е като син. Че, ако синът не знае какъв е бащата, кой друг да знае. За тях всички знаят, че бидейки клиенти на прокуратурата, най-демократично си се борят срещу прокуратурата. Съгласете се, друго не им остана да правят.
За голямата загадка на днешния ден Румен Радев също няма да говоря. Просто защото не знаем почти нищо за него. Освен че се пръкна пред очите ни покрай пребиваването на генерала от КГБ у нас Леонид Решетников. Че никога 1 лев не е изкарал сам, а все е бил на държавната хранилка. Че много е слушкал и яко е папкал, за да се сдобие с генералски пагони – в тая система просто няма друг начин. Че знае как да злоупотребява с държавни средства дори и за да се отплаща за ласките на любовницата си. Че е неуморен лобист, макар за тая скъпо платена дейност да трябват и качества, а той очевидно ги няма. Че е безотговорен съпруг и баща, защото е изоставил семейството си. И че му е много слаб ангелът, затова следващата мераклийка вече може да влиза в атака.
За Корнелия Нинова, Костя Копейкин, Румен Гечев, Таско Ерменков, Еленко Божков, Мая Манолова и присъдружни изкопаеми от политическия ни живот и дума не ми се отваря. И тия искат да разграждат системата. Какво ще разграждате бе, монтажници стари, както казваше един литературен критик. Нали вие я направихте тая система. Нов бардак със стари труженички като вас няма как да се получи. Само тежки геронтофили могат да ви поискат. Ние може да сме застаряваща нация, но герентофилията все пак е заболяване.
Напоследък са се навъдили едни езикови пуристи, които се обявяват за писатели. Нищо, че като им прочетат написаното, и графоманите се отказват да пишат. Но тези атавистични остатъци от миналите години, които се борят за утрешното светло бъдеще, затъмнено точно от тях, са прекрасна почва за постоянната им потребност да пишат. Нека пишат. Литературната нива трябва да се тори от такава голяма нужда.
А пък ние вече 3 пъти за тия 30 години си пускахме на компютъра тоя шведски филм „Баба дала на войника“. И все се оказваше съветски. И все се казваше „Балада за войника“. И сега това вашето пак изобщо не е никакъв компютър, а компот, само че страшно вкиснат и отдавна бракуван.
Младите ли? Ех, младите! Преди 30 години и ние бяхме млади. И през тия 30 години – все още бяхме млади. Но през цялото това време и сега запевчиците са все едни и същи. Те са като ламята – отсечеш им едната глава, друга им пониква. Ама пак от същия врат. Наистина са безсмъртни.
Тъй че, ако ще сменяме нещо, нека първо сменим запевчиците. Пък току виж най-сетне сме се сдобили и с компютър, та да го изгледаме тоя пусти шведски филм.
