ИВА НИКОЛОВА: Плакатът със "солистите" Радеви е епикриза - в ръцете на простака всичко може да се опростачи - от управлението на една държава до безсмъртното изкуство на гения
Последвайте ни в Google News Showcase
Мили Боже, какво доживяхме - да гледаш плакат на великия диригент на Мариинския оркестър маестро Валерий Гергиев за гостуването му заедно с неговите виртуози в България, заобиколен от семплите физиономии на родната президентска двойка. И да се чудиш - това афиш за предстоящото голямо събитие ли е или някакъв зевзек си е направил майтап с този колаж, заяждайки се с интелектуалното ниво на тия двамата.
Идеята на Румен Радев и най-вероятно на лакомата му за изяви съпруга Деса да курдисат безличните си муцуни до световния колос на музикалното майсторство си е същински антраша от читалищната самодейност. Но в същото време - и крещящо доказателство, че в ръцете на простака всичко може да се опростачи - от управлението на една държава до безсмъртното изкуство на гения. От класиката на един народ (нашата възрожденска, например) до световната класика.
Че и т.н. фондация "Жива вода" на президентшата замесили, която досега уж трябваше да се занимава с децата, но така и нищо не направи. Сега - на изкуство я избило. Каква ти "жива вода" с тия физиономии до Гергиев - това си е живо ДДТ за изкуството.
Само че маниакалната хрумка на обитателя на президентството и неговата втора жена, която пет години ни пробутват за "първа дама", да се изтипосат до светилото на световните оперни и симфонични сцени издава много страшни и буквално животозастрашаващи за нацията ни мании, обсебили съдържанието на черепните кутии на тези двама души, ако такова изобщо има. Появата им на плакат от двете страни на прочутия диригент на Мариинския оркестър показва, че по-скоро няма.
Но да проявим разбиране - какво ли са видели Радев и Радевица в живота си преди 5 години, че да могат да отсеят зърното от плявата. А пък през последните пет току се фотнат с някой по-така човек - готови и са и да приклякат, ако на кадъра е Путин. Та и сега "галиба", както се изразяват в радевия регион, с някой президент са се фотнали. Без да си дават сметка, че президенти наплодил Господ. Виж, хората като Гергиев са кът. Много кът.
Че Радев и Радевица са в предизборна кампания е ясно. Че това е причината да ги обземе внезапен пристъп на поклонничество към класическата музика и нейните виртуози също е ясно. Но появата им на афиша за концерта на Мариинския оркестър от двете страни на гения Гергиев си е същинска окончателна диагноза барабар с епикризата на клиничното им пребиваване начело на държавата - маниакална обсебеност на хора, достигнали нивото на своята некомпетентност.
За разлика от Гергиев и Мариинския оркестър, ние тая попара я сърбаме вече пет години. Особено през последната, когато цялата обсесивност на тоя простоват случайник във властта и подобаващата му половинка вкараха държавата в пълна безизходица и тежка криза. Но кой да предположи, че главозамайватето от върха на тяхната некомпетентност, където ги монтираха, може да изхвърчи до такива висоти, където липсата на кислород очевидно се отразява фатално на мозъчната им дейност.
В това, че наистина трябва да си маниакален безпросветен селяк, за да цопнеш муцуната си до един гений и да си изпишеш имената с по-едри букви, отколкото на Мариинския оркестър и Валерий Гергиев, няма съмнение. Само не е ясно защо тия двама хубостници са решили, че точно техните физиономии и имена ще привлекат повече зрители на благотворителното събитие уж за изграждането на акустичен музикален комплекс у нас, а всъщност за предизборна реклама на Радев и Радевица, отколкото името на оркестъра и лицето на диригента му.
По-вероятно е обаче наскоро да са разбрали кой е Гергиев и Мариинския театър и да са решили, че те са по-разпознаваеми за хората у нас. За такива като тях може и да е точно така.
Но здравият разум подсказва, че е точно обратното. Защото някои неизкушени, но сърцати в даренията хора могат да си помислят, че именно тия двама нашенци, едната от които току бичи хеви метъл във Фейсбук, ще свирят първа и втора цигулка в оргестъра на Гергиев. Понеже тия сценки с първата и втората цигулка в държавата ги разиграват вече пета година.
А пък изкушените ще се прекръстят и ще си кажат: абе, то бива да искаш да се отъркаш о великите, ама чак толкова не бива. Понеже да си лепнеш снимките и имената до тези на гения, не те прави равностоен на него, а само издава тежка комплексарщина на човек, който дълбоко в себе си знае, че е несъстоял се и се опитва да компенсира ощетеността си - яд го е на самия него или на Господа, че не го е целунал по челото и си го изкарва на другите по ей-такива начини. Още повече, че и други са водили Мариинския оркестър в България, ама такива простотии не са вършили.
Цялата тая история много прилича на един похват от старите съветски филми, когато изведнъж започва да се случва нещо извън сюжета, а от главата на героя излиза балонче, на което пише: "ему так кажется" (на него така му се струва). Та им се струва на Радев и Радевица, че с тоя колаж, на който се появяват като балончета около Гергиев, са се равнили по великите.
Че защо да не им се струва - накараха ли великия Пласидо Доминго заедно с българската прима Соня Йончева да ги чакат 15 минути да благоволят да си донесат простосмъртните задници пред "Александър Невски"? Накараха ги. Сега накарали ли са организаторите на гостуването на прочутия Мариинския оркестър да им лепне муцуните до лика на Маестрото Гергиев? Накарали са ги.
Хем Деса да поизлъска малко имиджа, че няма само като секретарка до чалгаджията Слави Трифонов да я изтипосват. Друго си е да се мъдриш до колоса на симфоничното майсторство. Един вид, окултурили са се за 5 години, пък нищо, че през тези пет се нагледахме на простотиите, малокултурието и неадекватността им за позицията, на която вкиснаха живота ни.
Вече не си наместват публично панталоните с лакти, както правеше Радев, и не са кючекчийки, както се хвалеше Радевица.
Тя вече не джитка с НСО по магазините за роклички, не носи минижупчета, не влиза в парламента и президентството заедно с Радев и преди вицепрезидента Илияна Йотова, не дращи невчесани мисли в социалните мрежи и не мляска чуждите президенти по бузите, пък сетне да ги бърше.
Той не наглася началническата си любовница на два поста с държавни пари, не зоба кебапчета и дюнери по улиците и площадите, не се кикоти като Тодор Живков на собствените си тъпи шегички в чужбина, не си прави веселяшки шествия в своя подкрепа в деня на обесването на Всил Левски. И с коронавируса май спря да се гъбарка.
На прага на кампанията му за втори президентски мандат на класика са го ударили.
И точно по този повод тази случка със скандалния плакат е много показателна и поучителна. За да си дадем ясна сметка какви главозамаяни до умопомрачение фалшификати ни се представят за истинските радетели за народни правдини и просперираща държава. Чиста проба ментета.
За радост на меломаните да внесем яснота - Радев и Радевица няма да свирят на концерта под диригентството на Гергиев заедно със Софийската филхармония. Споко! Само са си лепнали физиономиите до него. Колаж, уважаеми. Бездарен и просташки, но просто колаж.
Но тази яснота е и голямо изпитание на избирателите. Които най-сетне трябва да си дадат ясна сметка, че пет гдини ги принудиха да живеят в един бездарен и просташки колаж на демокрацията с Румен Радев начело на държавата и неговата поредна Радевица. И че е време да заживеем в истинския живот. С истински хора с истинска стойност, които да ни управляват. И които не се нуждаят от колажи, за да си придадат значимост, защото са работили много над себе си, за да я придобият и да им я признаят.
По какво да ги познаем ли? По най-простичкото, за което плакатът с Маестро Гергиев ни даде пример. На тях и през ум няма да им мине да си направят такъв бездарен, нагъл и просташки колаж. Защото знаят и мястото на Маестрото и виртуозите му, и своето място такова, каквото са го заслужили. В света на състоялите се хора е така - всеки си знае мястото. И си го харесва. А животът става по-лесен. За всички.
След ужасиите на политическата и управленската сцена, сътворени под юмрука на Радев и Радевица от задкулисието му, няма да е зле да зажиевеем поне малко по-лесно. Сиреч, нормално. Нали!
