ИВА НИКОЛОВА: Провалът на уличната банда метежници под юмрука на Радев - подмокреният Христо Иванов, Мая Общата и чичаците с криза на възрастта...
Последвайте ни в Google News Showcase
Странна работа се получава напоследък с мераците на метежниците да свалят властта. Направо сюжет за малък разказ на тема "да бъркаш желаното с действителното".
WINBET – най-голямото разнообразие от игри и джакпоти! (18+)
След месеци на неуспешни опити за метежи и преврат, няколко велики народни въстания с обедни почивки и некрофилска вакханалия с бесилки, ковчези и жажда за възстановяване на т.н. Народен съд, в края на годината валят обобщения.
Ако слушате обитателя на президентството Румен Радев, проваления и подмокрен на Росенец бивш правосъден минитър, а сега опозиционен лидер Христо Иванов, тримата чичаци, поразени от кризата на средната възраст - Хаджигенов, Бабикян и Минеков, болният от коронавирус видински Гошо от "Боец", обгрижван лично от премиера, Мая Общата от "Изправи се.бг", възвисила се до "Излегни се.бг" и Славчовите червенотиквеничковчета от шоуто му, маса народ искат незабавната оставка на кабинета. Но само ако ги слушате
След тия прокламации обаче тутакси започват да се чудят къде е тоя народ и защо не е с тях на площадите и от нямане какво друго да направят за така желаната власт, плетат някакви предизборни и следизборни плетки, които са си чиста сметка без кръчмар. Понеже "кръчмарят" в лицето на гражданите, иже и гласоподаватели, цяло лято им гледа сеира и сега ще реши дали иска да пуска в "кръчмата" си, сиреч, в държавата си, такива озверели вандали, които да му я маскарят и рушат.
Тъй че, както и да се каращисват гореизброените улични поборници за народни правдини преди изборите, избирателите ще кажат кой и дали ще влезе в парламента. А пък за това, дето го кроят да стане "сетне", хич да не се хабят, защото може и изобщо да не се стигне до там.
Обаче в този ред на мисли някакво пълно несъответствие се получава. Уж хиляди, маса, народ и де що български гражданин има по нашенско и извън искат да свалят кабинета от власт, хем не знаят как да стане.
Чакайте сега малко. Ако всичкото население наистина го иска, по-просто от това няма. Отива да гласува на изборите и готово.
Обаче, освен социолозите, ерго и повечето граждани, явно и въпросните улични политикани са наясно, че такъв развой на събитията на изборите не се очартава. Дори и най-предубедените или добре стимулирани от заинтересовани лица мерачи на общественото мнение посочват три сигурни партии в следващия парламент - ГЕРБ, БСП и ДПС. Именно в този ред.
След юнашкото помпане на шоумена Славчо, когото преди месеци курдисваха едва ли не втори в класацията за ново народно събрание с повече гласове от ГЕРБ, покрай приближаването на вота въпросните социолози слязоха на земята и сега му дават едноцифрени процентчета с уточнението, че само изборите ще покажат дали те са за чалгаря Слави Трифонов или за политическата му сила. Тоест, неизвестните покрай него са повече от известните. А пък другите не ги ловят в изследванията си и дори да ги ловят са под чертата.
И в редиците им, както и в едноличния строй на Румен Радев, вече царят видими шаш и паника. Защото едно е да вандалстваш и да врякаш по улици и площади на скара-бира, че ти си народа и "днес пишеш историята на България", понеже след час-два ще пометеш властта, друго е въпросният народ човек по човек да иде в тъмната стаичка и с химикалка или машина да каже кой иска да го управлява.
И сега уж народът - тъй, а пък уличните му вождове се чудят и маят какво да правят. Разбира се, не без изключителното съдействие на юмручния им пълководец от президентството, който с датата на изборите ги вкара в последния епизод на трагикомичния им летен сериал.
Чичакът Хаджигенов обяснява, че "вероятно ще се наложи да се кандидатира за депутат". Знайно е откъде ще се наложи. Откъдето му се наложи цяло лято да се тръшка по улиците - откъм Дубай и Белград. Другият чичак Минеков се цупи, че ако всички вандали не се обядинят на изборите, той повече няма да си играе с тях. Че на кой му се ще да се обединява с хора в тежка форма на критическата?
Видинският "Боец" Гошо тръгна да вади кирливите ризи на всички им, понеже му осрали протеста и не го щат при тях. На кого му трябва един файтон Гошовци, които уж мразят Борисов, а като се разболеят, увисват на врата му?
Мая Общата се върти като поръчана и невзета на всички страни и се чуди на кого да пристане за пореден път, та белким я върне в парламента, откъдето си отиде по собствено желание и именно на политическия си и здравен благодетел Борисов.
Славчо пък върти гнусливо нос от всички тия и казва - после ще му мислим. А многострадалният им минденски гуру Евгений Дайнов се вживя в ролята на Вазов и заговори за пиянството на протестиращите през лятото и махмурлукът, който ги е налегнал в момента. И може би за пръв път е прав - много пиянстваха през лятото по улиците и площадите, та затова сега ги мъчи тежко главоболие от безперспективността им и им се повръща от самите тях, както си личи от отношенията помежду им с днешна дата
И току някой от тях отчаяно се провиква, че трябва да се обядинят, за да свалят Бойко Борисов, ГЕРБ и главния прокурор от власт. Като че ли не бяха обединени цяло лято и си нямаха юмручен пълководец от върха на държавата. Но пак нищо не стана.
А не стана по една проста причина. Защото хората, гражданите, мнозинството в България няма такава нагласа. Колкото и да са недоволните от властта, то отвратените от тази улична банда вандали, непрокопсаници и маргинални политиканстващи, изпаднали от политиката, са още повече. Никой няма да си драсне клечката на къщата, когато е обсаден от тази башибозушка орда. Все пак не сме 1876 г. и България не е Батак. А европейска и натовска държава през 21 век. И техните велики народни въстания изобщо не са Априлското, пък дори и да си го мислят, уличните вандали вършеха това, което е вършил поробителят, а не народът.
Затова сега чичаците, Маите, Гошовците и онзи сбъркан човек в президентството правилно се чудят какво да правят, за да докажат, че не са лъгали гражданите и най-вече себе си.
И това е най-голямото доказателство за пълния провял на всеки, който приема желаното за действително. Особено в политиката.
