ИВА НИКОЛОВА: Румен Радев аут заедно с президентството си за 7,5 млн. лв.! Никой няма нужда от безделник срещу 15 бона държавна пара
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Колкото повече напредва кризата с коронавируса, толкова по-остро се възправя въпросът кой кой е в нашия общ живот, от кого има полза и нужда и от кого не.
След лавината от събития, които ни заливат през последните два кошмарни месеца, окончателно се избистри яснотата, че в държавата ни има една институция, която е не просто напълно излишна, но и изключително вредна заради нейния обитател през последните 4 години.
Това е президентството и загнезденият там Румен Радев. Барабар и дори още повече с първата му дама и втора съпруга.
Не, че през месеците, откакто пандемията върлува Радев е направил нещо, освен бели, но откакто се появи преди 2 седмици в БНТ и се изложи като кифладжия без кифли, съвсем изчезна.
Заради тежката ситуация в здравните заведения и масовото разболяване на медиците, скарани или нескарани, лекари и не само от всички политически сили се хвърлиха като доброволци на първа линия в битката със заразата. След като лидерката на БСП Корнелия Нинова премина през ада на заболяването, социалистите дори ги набират от собствените си депутатски редици, без оглед на професиите им. Понеже заразата не прощава ни на "нашите", ни на "вашите", нито на политически лидери и партийци, нито на обикновени млади и стари хора. Дори на Мангъровото семейство не прости.
Сал един Радев се поболя от друго - от тотална липса в политическия, обществения и здравния живот. Той и без това 4 години се бе отдал само на безсмислени рецитации пред микрофоните по села и паланки, но след обърканата ария, която изпя в "Панорама", съвсем се потопи в общественото небитие. И то при положение, че ако трябваше да спази конституционните си правомощия, отдавна трябваше да е свикал КСНС заради коронавируса и кризисната ситуация в държавата. Ако не тогава, поне сега.
Още повече, че в собствения му екип има човек, който едва оцелява с инфекцията във Военна болница. Да не говорим за военните, които се изпозаразиха покрай желанието му да се пъчи като главнокомандващ и да ги събира за щяло и нещяло. Че чак и в Естония да скандализира домакините с безотговорното си отношения на контактен, но некарантиниран.
Но сега Радев внезапно потъна в неизвестност и дори не предприема лобистките си обиколки из частните фирми в страната, с каквито се забавляваше по време на извънредното положение. Никаква я няма и напористата му женица, която инак си има и кабинет в президентството, и фондация, и коли на НСО, и модистки и коафьри. Но за 9 месеца здравна криза май дори не си е мръднала пръста лично да занесе поне топла храна на бедстващи хора. Или, ако го е правила, е била толкова добре екипирана в защитно облекло, че дори и тези, които са я видели, не са я познали.
Причините за това могат да са много - страх от заразата, не дай си Боже, заболяване, или може би ужас от неудържимата "народна любов", с която напоследък неизменно посрещат Радев къде ли не, включително и пред БНТ. Макар на един президент никак да не му отива да има психиката на 3-годишно дете, което изобщо не разбира как е възможно някой да не го обича, някой да му се кара или пък начаса да не му дават всичко, което поиска. Има едно такова ментално отклонение у възрастни хора.
Но при всички случаи тези 4 години мандат на Румен Радев остро поставят въпроса за състоятелността на президентската институция. Досега той не се бе възправял с толкова страшна сила в нито един президентски мандат - нито на Желю Желев, нито на Петър Стоянов, нито на Героги Първанов. Стоянов дори изпълни с огромно съдържание смисъла на тази институция в размирната 1997-а, когато, току-що встъпил на поста, успя да предотврати гражданска война. С обичайния си безшумен маниер Първанов също реши една доста сериозна политическа криза при съставянето на кабинета на тройната коалиция. Обединители или не, те изпълняваха задължението си да се намесват в кризисни ситуации и да бъдат арбитри при решаването на кризите.
За разлика от Радев, който не само, че не се стресна, и то от здравната криза, а през всичките 4 години и най-вече на разгара на пандемията правеше и прави всичко възможно да провокира криза. Всякаква - и политическа, и обществена, и здравна. И ако не е успял в метежническите си и превратаджийските си начинания, то е само защото, слава Богу, здравият разум на българина, а не на последно място и търпението на управляващите и част от опозицията се оказаха по-силни от безумието на някои властимащи. Оставиха го да се наиграе. Но и това е от серията за 3-годишното дете, което не разбира защо не му дават да пипа котлона, докато не го оставят да се опари.
Само че сега е Радев. Утре не се знае кой ще бъде и няма ли да е нещо още по-сбъркано. Наистина ли нашата клета държава има излишни около 7,5 милиона лева годишно за издръжката на президентството и след последното увеличение по 15 000 лева месечно само за издръжката на този безполезен и дори целенасочено вредящ безделник?
В момент, в който всички браншове претендират за компенсации от държавата, полицаите протестират за по-високи заплати, хазната вдига разходите за медици и учители, хората настояват за безплатни тестове за коронавирус, семействата се молят Богу да опазят работата си, за да изхранват децата си, възрастните чакат увеличените си пенсии.
Наистина ли българите са склонни да хрантутят със 7,5 милиона на година една институция, която от 4 години не е решила нито един техен проблем, а се занимава само с екзистенциалните проблеми на нейния пръв обитател и палавата му женица? Под чието предводителство и вдигнат юмрук бяха съсипани десетки сгради, унищожени тонове хранителни продукти и оскърбени множество хора? И същият този човек да иска промени в Конституцията с явния уклон да превърне държавата в президентска? Наистина ли всички ние имаме нужда от това?!
Кой там се ангажира с промените в Конституцията? След тези 4 години от мандата на Румен Радев няма начин да не е видял, че тази институция е напълно безполезна и дори вече излишна. Дори само ако пресметнем времето, което е изгубила на депутатите с ветата си, превърнати от него в нещо като сутрешно бягане. Тоест, също напълно дискредитирани и обезсмислени.
Радев изпразни от съдържание президентството. И може би това е единственото добро, което направи през мандата си. Крещящо видно е, че без него и дори въпреки него властите и обществото се борят и справят с проблемите си. Тогава защо ни е то? И без това през 90-а година беше измислено и създадено само за да се постигне баланс между двете яростно противоборстващи партии - БСП и СДС. И оттогава си седи като забравен пакет леща в килера.
Много атавизми в нашата най-нова държава вече са излишни и дори премахнати. Време е да се отървем и от този. Ако някой се съмнява, че повечето българи мислят така, да направи референдум. И тогава истината ще лъсне - да пръскаш пари за безполезни и дори вредни неща даже не е каприз. Това е безумие. Крайно време е да се имунизираме срещу синдрома на 3-годишното дете.
Нямаме нужда от президентство, хлопнете му мандалото! Имаме нужда от мислещи и дейни хора, които могат да носят отговорност, а не от инфантили.
