Ивайло Калфин пред ПИК и "Ретро": Няма да допуснем кражба на парите за пенсии!
Частните фондовете не гарантират „светли” старини
Последвайте ни в Google News Showcase
Ивайло Калфин е вицепремиер и социален министър в правителството на Бойко Борисов. Бивш евродепутат през 2009-2014 г., избран от квотата на БСП. Бил е зам. министър-председател и министър на външните работи в правителството на Сергей Станишев, както и кандидат за президент с подгласник Стефан Данаилов. На изборите за Европейски парламент през 2014 г. беше водач на кандидат-депутатската листа на АБВ. Народен представител е в 43-тото Народно събрание. В. "Ретро" разговаря с него седмица преди настъпването на Новата година.
WINBET – Ултра завишени коефициенти за топ спортни събития (18+)
- Г-н Калфин, колко тежи думата на лидер от партия с 4 процента в Народното събрание, имате ли конфликт с министър Владислав Горанов и как го преодолявате?
- Не съм в конфликт нито с министър Горанов, нито с друг член на правителството. В коалиция, в която има значителни идейни различия, е важно всеки да се чувства пълноценна част от нея, да вижда своите приоритети и същевременно да има доверие на партньорите. Увереността, че всеки деликатен въпрос ще се обсъжда, а взетите решения ще се изпълняват от всички, е от централно значение за стабилността на тази коалиция. Надявам се да няма много поводи за напрежение, както беше около пенсионните фондове и максималния осигурителен доход. Коалиционните проблеми раждат нестабилност.
- Не се ли разминават прекалено често позициите на подкрепящите кабинета партии по важни въпроси, какъвто например е пенсионната реформа? В обществото остава усещането за липса на диалог.
- В диалога се раждат разумните решения, които се подкрепят от максимално широк кръг граждани и имат устойчив характер. Приех аргументите на синдикатите за удължаване на срока за преговори по пенсионната реформа с три месеца, до март 2015 г., в името на едно устойчиво решение. Убеден съм, че е необходимо съгласие в обществото по дългосрочните параметри на пенсионната система, които да гарантират нейната сигурност, адекватност и справедливост.
- Не е ли в прекалено суров вид идеята за реформа в пенсионната система? Алтернатива ли е и каква е опцията за прехвърлянето на лични партиди от частните пенсионни фондове в НОИ и имат ли основание хората да се притесняват от кражба на парите им?
- Не мисля, че има основание хората да се притесняват от кражба на парите им. Уверенията на министъра на финансите са, че няма да се задължават хората, които вече са избрали фонд, да правят нов избор. Ако сами не решат да се осигуряват изцяло в НОИ, би трябвало вноската за втора пенсия да остане в универсалния им фонд. Това е правилният подход. Аз лично бих искал да имам достатъчно време за информиран избор, така че, когато ми дойде времето на пенсиониране, да мога да реша сам къде искам да сложа парите си.
Смятам, че човек би трябвало да участва в солидарната система и в капиталовите схеми. Но така, както е съставена системата в момента, няма увереност, че човек ще получи по-висока пенсия, ако използва всички възможности. Да, допълнителното осигуряване ще донесе втора пенсия. Тя обаче ще е толкова, колкото са натрупванията в индивидуалната партида на осигурения. Но за сметка на това пенсията, която той ще получи от НОИ, ще бъде намалена с 25%. Предстои фондовете да убедят хората, че ще получат по-висока пенсия в сравнение с варианта да се осигуряват изцяло в държавния пенсионен фонд.
- Как са гарантирани парите в частните пенсионни фондове сега?
- Знаете, че дейността на частните пенсионни фондове се наблюдава от Комисията за финансов надзор. Отделно - парите, които се акумулират в тях, се съхраняват в банка попечител. Всеки пенсионен фонд осигурява публична информация за целия си портфейл и конкретно за инвестиционните си намерения. По закон всички пенсионни дружества са задължени да заделят по 1% от капитала си, за да се гарантира минималната доходност на фондовете, което в момента прави общо за всички дружества около 72 млн. лева. Т.е. ако в някой фонд направят неуспешна инвестиция, тези пари ще гарантират допълване на партидите на хората.
- Тежък компромис ли беше задържането на възрастта за пенсиониране за сметка на стажа?
- Промените в пенсионната система се правят, за да се осигурят по-добри доходи на пенсионерите. Увеличаването на възрастта за пенсиониране е неизбежно, предвид тежката демографска картина в страната. Такива са и препоръките на Европейската комисия. Увеличаването обаче, според мен, трябва да бъде с дълъг хоризонт – 15-20-30 г. Не може цялата тежест да пада върху едно поколение от трудещи се. До март трябва да имаме яснота какви ще бъдат промените. Те трябва да бъдат с дългосрочен характер и приети с максимално широк кръг на съгласие.
Вече проведох срещи и с представители на Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи. Очаквам техните анализи и предложения за промени в условията за пенсиониране за “специалните ведомства”, които ще дадат по-голяма сигурност и на служителите в тях.
- Това правителство беше сформирано след тежки преговори и компромиси от страна на всичките 4 формации, които го подкрепят. Идеята за изваждането на България от кризата ли бе водеща, или зад това управление прозират партийно-лидерски амбиции?
- Правителството беше създадено, за да се даде глътка въздух и стабилност на България. Затова всички направихме компромиси. За мен по-важно е, че успяхме да намерим тази правителствена програма, която съчетава приоритетите на всички парламентарни групи, които поддържат правителството. Имаше и друг вариант – правителство на ГЕРБ и ДПС. Нямаше обаче политическо желание за него. БСП отказа да участва в голяма коалиция и затова се получи днешната конфигурация. За мен е важно, че в правителствената програма АБВ вижда ангажимент към над 40 от своите предизборни приоритети – съдебна реформа, реформа на изборното законодателство, увеличаване на доходите и намаляване на неравенствата, въвеждане на данък върху финансовите операции, борба с младежката безработица, ограничаване на бедността.
В този смисъл включването на АБВ в управлението се оправдава с постигането на политики. Ако успеем да повлияем, тогава то ще е оправдано. Засега има напредък – увеличаването на минималната работна заплата, коледните добавки за най-бедните пенсионери, промените в пенсионната система, които да доведат до по-адекватни пенсии, увеличаване на максималния осигурителен доход и съответно на таваните на пенсиите.
- Как вие лично успяхте да убедите министър-председателя Борисов за необходимостта от коледни добавки и за увеличението на минималната работна заплата?
- Един от ангажиментите на АБВ е свързан с увеличаване на доходите, а едно такова увеличаване за хората с най-ниски доходи са коледните надбавки. Те са полезна мярка за българската икономика, защото чрез тях се повишава потреблението. Допълнителна сума от 40 лв. вече получиха хората с пенсии или сбор от пенсии до 286 лева. По този начин подпомогнахме около 1 235 000 пенсионери с месечни доходи до определената линия на бедност. Личното ми желание беше коледни надбавки да получат всички пенсионери, но за съжаление финансовата ситуация в държавата е изключително тежка.
Що се отнася до минималната работна заплата, на 17 декември МС прие увеличението през 2015 г. да се извършва на шестмесечие. От януари 2015 г. минималната работна заплата ще бъде 360 лева, а от юли същата година ще се повиши до 380 лева.
- Може ли икономиката да си позволи подобни социални жестове?
- Не бих определил тези мерки като “социални жестове”, защото, от една страна, България изостава значително в доходите от труд на ниво ЕС, а от друга - политиците сме длъжни да направим така, че хората, които са работили цял живот и са си изкарвали с честен труд парите, да получат пенсии, с които да живеят достойно.
Както вече посочих, след 15 месеца дефлация българската икономика трябва да се раздвижи, трябва да се увеличи потреблението. Именно такива мерки като коледните надбавки и увеличаването на минималната работна заплата са решение на този проблем.
- Как се стигна до провала на “Южен поток”, чия е вината и има ли реална алтернатива след срещата с канцлера Меркел?
- “Южен поток” е поредната загуба на добър проект, чрез който страната ни да си гарантира газови доставки. Когато можеше да се строи и имаше желание, България беше пасивна, страхуваше се да се ангажира с ясна позиция и правеше процедури за изпълнение, от които лъхаше на корупция. Е, сега заради американския натиск “Набуко” отиде в Турция и Гърция, а заради руското решение - “Южен поток” също.
Всички опити газът да се избута към Турция, не са в наш интерес. Важно е оттук нататък да си направим нашия план за инвестиции и заетост и да мобилизираме всички европейски ресурси. ЕК също така трябва да изясни въпроса, както и да гарантира газовите доставки на засегнатите в резултат на промяната държави.
- Защо вече не се говори за обединение на лявото, чия е вината?
- Винаги съм искал да видя една силна и обединена левица. Тя трябва да бъде убедителна и принципна. Зад желанието за единство не можем да скриваме лоши практики, корупция, защита на различни лобистки интереси. Левицата трябва отчетливо да работи за намаляване на неравенствата и осигуряване на достоен живот на българските граждани. Ще се радвам, ако можем да започнем с БСП принципен диалог за тези политики. Това обаче няма да стане, докато някои лидери се занимават с реваншизъм, лични нападки и интриги.
