Гуляйджийското шоу на тъжния шут беше единственият начин да се казват истини за тоталитарния режим на Тато
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Изключен от Международния олимпийски комитет след скандал за подкуп, Иван Славков беше зет на Тодор Живков, телевизионен и спортен шеф. Беше прочут с винаги приповдигнатото си настроение, с арогантното си поведение към журналистите, с незачитане на общественото мнение.
Отиде си изненадващо след тежко заболяване на белите дробове на 1 май 2011 г. Близките му отказват аутопсия.
Батето – както го знаят всички, е роден на 11 май 1940 г. в София. Завършва висше образование по специалността "Двигатели с вътрешно горене" в МЕИ "Ленин". Играе водна топка в "Септември", "Академик", ЦСКА и националния тим. Някои твърдят, че по това време пишел стихове. От 1967 до 1969 г. работи като журналист в икономическия отдел на в. "Труд".
Първата му съпруга е стюардеса и загива в самолетна катастрофа. Няколко години по-късно той се запознава и бързо се оженва за Людмила (1942-1981) – дъщерята на несменяемия управник на България Тодор Живков. Докато тя прави докторат в Лондон за Четириевангелието на цар Иван Александър, той се води кореспондент на "Работническо дело". От онова време е първото му появяване по телевизията.
През лятото на 1968 г. за първи път влиза на живо в студио на БНТ, за да коментира някакво политическо събитие, но след като няколко пъти не успява да каже първото изречение, прекъсва предаването и напуска пред очите на зрителите.
Три години по-късно по волята на тъста и жена му е назначен за генерален директор на БНТ. Остава на този пост 11 години.
Името му се появява като съавтор на сценарии на игрални филми и публицистични сериали. Няколко годни по-късно след шумни скандали и скрити за обществото съдебни процеси няколко души от т.нар. негово обкръжение са осъдени и влизат за известно време в затвора. Твърди се, че така са прикрити негови тъмни финансови истории и далавери.
В средата на 70-те години сп. "Шпигел" и други западногермански и австрийски медии правят документални разкрития за участие на Славков в продажба на оръжие за терористични групировки в африкански и арабски държави.
Разкритията са подкрепени със солиден доказателствен материал, но по заповед на Живков българските власти и Държавна сигурност правят необходимото нещата да бъдат отречени и потулени.
След смъртта на Людмила Живкова през 1981 г. от обкръжението на Живков му препоръчват да напусне телевизията, а като компенсация му уреждат да ръководи Българския олимпийски комитет.
"Аз не напуснах доброволно, а ме принудиха моите съпартийци", признава Славков 22 години по-късно.
През 1987 г. е избран за пожизнен член на Международния олимпийски комитет.
Твърди се, че това е станало благодарение на тесните връзки на тъста му с тогавашния президент на организацията Хуан Антонио Самаранч.
Славков е зам.-председател на организационния комитет и разполага със значителни средства за двете неуспешни кандидатури на София за домакин на зимни олимпийски игри през 1992 и 1994 г. През 1995 г. е избран за председател и на Българския футболен съюз.
След редица яростни закани на тогавашния главен прокурор Иван Татарчев в края на 2000 г. Славков е оневинен от съда по дело, заведено срещу него 10 години по-рано. Процесът е за злоупотреби, извършени по време на режима на Живков за незаконно притежавано имущество и оръжие. Това е едно от най-дълго продължилите съдебни производства в България. Следствието го проверява и за злоупотреби със сметките на БОК.
От всичко обаче Славков винаги излиза невредим и във все по-добро настроение.
В началото на февруари 2003 г. на среща с посланикa на Ирак Яхия Махди, на която се обсъжда подготовката на иракски спортисти в България за летните олимпийски игри в Атина през 2004 г., Славков публично изразява желание да стане доброволец в Ирак. Той дори предоставя молба за "доброволец срещу американската агресия в Ирак".
Няколко дни по-късно учредената от него по модела на Берлускони в Италия партия "Напред, България" напуска "Коалиция за България", защото лидерът Славков не одобрява позицията на БСП около кризата в Ирак.
Опитът му да участва в политиката претърпява обаче провал.
На 17 октомври 2003 г. Славков е предложен за орден "Стара планина" първа степен. Повод за отличието е 80-годишнината от създаването на БОК и приноса на председателя му за развитието на физическата култура и спорта. Предложението идва от спортния министър в правителството на Сакскобургготски Васил Иванов-Лучано. Президентът Георги Първанов издава указа за награждаване на 23 октомври.
Славков получи своята печална световна известност, след като скрита камера на телевизия Би Би Си го засне през 2004 г. заедно със сърбина Горан Такач в софийския хотел "Радисън" по време на преговори с фиктивни лобисти, представящи се за бизнесмени от измислената компания "Ню Лондон венчърс" за осигуряване гласове на членове на МОК за кандидатурата на Лондон за олимпиадата през 2012 г. Записът бе излъчен в най-гледаното време на 4 август в предаването на Би Би Си "Панорама" във филма „Да купиш игрите“. На 7 август президентът на МОК Жак Рох обяви, че Комисията по етика отнема всички права, привилегии и функции на Иван Славков като член на МОК. Отнета му бе дори акредитацията за летните олимпийски игри в Атина.
Цялата статия и още интересни четива вижте на Retro.bg!
