Играя без пари за ЦСКА

Григор Долапчиев бележи по 2 гола на мач

Разгромната победа на ЦСКА срещу Чавдар (Етрополе) с 5:0 в Благоевград едва ли ще се помни дълго от феноветете на армейците. За 18-годишния нападател Григор Долапчиев обаче, гръмкият резултат вече значи много, защото успя да запише името си сред голмайсторите и така привлече вниманието на футболните специалисти. Скромният младеж от София доказа, че армейската школа е жива и макар с тежки поражения тя все още може да предоставя качествени попълнения. Долапчиев даде първото си интервю специално за ПИК. Интервю на Иван Атанасов   - Гриша, какво е чувството да вкараш за представителния тим на червените? - Най-хубавото чувство, което съм изпитвал през целия си живот! Не може дори да се опише с думи. [caption id="attachment_30862" align="aligncenter" width="620"] Гришата куфее след победен гол срещу Левски[/caption] - През този сезон правиш фурор в елитната юношеска група. Наказваш Левски, Славия, Черноморец и други грандове... - Да. От началото на първенството имам петнадесет гола в осем мача за юношите, набор 1994-а година. Най-важните ми попадения са срещу Левски през този сезон, когато срещата завърши 2:2. Получи се изключително кърваво дерби. Губехме с 0:2 до 20-ата минута, а в самото начало останахме с 10 човека. После вкарах два пъти, а през втората част и на тях им изгониха човек. Освен това отбелязах 4 попадения на Славия, когато ги победихме с 4:2, 1 гол на Черноморец в Бургас, хеттрик срещу Любимец, два гола във вратата на Ботев (Враца) и т.н. - Кога бе забелязан от Стойчо Младенов? - Викна ме в началото  на шампионата, когато ЦСКА имаше проблем с картотекираните футболисти. В първите четири мача от „А” група бях в групата, а срещу Миньор (Перник) ме пуснаха да играя за пръв път. След това отново ме свалиха при юношите. Щях да вляза и малко преди края срещу Литекс при 0:0, но те вкараха гол и останах на скамейката. - Освен теб, кои юноши на ЦСКА получиха шанс за изява при мъжете? - Юлиян Ненов (синът на бившия вратар на ЦСКА Румен Ненов, б.а.), който играе на поста ляво крило, Петър Витанов, вътрешен халф, набор 1995-а, Радой Божилов, зад нападателя, Богомил Христов – вътрешен халф, Васко Попов, който е десен бек, Ивчо Исаев, който е роден през 1996-а година и още две-три момчета. [caption id="attachment_30906" align="aligncenter" width="620"] Кадър от мача между ЦСКА и Чавдар (Етрополе)[/caption] -  Какво ви посъветва Младенов преди дебютната тренировка с отбора? - Аз и другите момчета влязохме в треньорската стаичка и той ни даде програми за седмицата, обясни ни какъв е тренировъчния процес. Определено ни надъха, каза, че сега ни се дава шанс и трябва да се раздаваме на 100% в името на клуба.  Подкрепи ни, за което му благодаря. - Срещаш ли подкрепа от армейските звезди? - От всички. Особено Тодор Янчев. Стойчо Младенов и Анатолий Нанков също много ни обясняват. Работи се правилно и учим нови неща всеки ден. - След два изиграни мача осъзна ли колко голяма е разликата между юношеския и мъжкия футбол? - Огромна е. При мъжете трябва да играеш с топката много по-бързо, защото веднага някой те среща и е необходимо предварително да знаеш какво ще правиш с нея. Темпото е много по-динамично. - Подписал ли си договор с ЦСКА? - Не, нямам подписан договор с клуба. Не получавам и пари. Най-голямата ми мечта за реализация остава ЦСКА. Този отбор завинаги ще остане номер 1 в сърцето ми. [caption id="attachment_30866" align="aligncenter" width="620"] Стойчо Младенов даде шанс на Григор, който му се отплати с гол във втория си официален мач
/Снимка: Спортал.бг/[/caption] - А би ли играл във вечния враг? - Не мога да кажа (смее се, б.а.), уважавам Левски като противник. Има спортна злоба между нас. - Какво ще кажеш за феновете на червените? - Много пъти съм бил в агитката на ЦСКА, пял съм заедно с другите, радвал съм се на победите, плакал съм, когато сме губили. Сърцето ми е на „Българска Армия”. Сега отново следя публиката на всички мачове и настръхвам, когато песните започнат. [caption id="attachment_30869" align="aligncenter" width="620"] С националния отбор на България в Щутгарт[/caption] - Досега имал ли си някакви по-сериозни контузии? - Преди година се разболях от мононуклеоза и отсъствах близо три-четири месеца. Черният ми дроб беше увреден, не трябваше да се изморявам и седнах на яка диета. Беше ми мъчно без футбол толкова много време, но добрата новина е, че вече всичко е наред. - Футболният ти идол? - Димитър Бербатов. Той е уникален. А и любимото ми първенство е английското. - Получи повиквателна и за националния отбор. Доволен ли си? - Владо Стоянов (треньорът на българския юношески отбор до 19 години, б.а.) ме повика в последните лагери и квалификации, дори играх. Класирахме се напред  и сега предстоят мачовете в елитните квалификации за Европейско първенство. Дано успеем. [caption id="attachment_30865" align="aligncenter" width="620"] Сокът от ябълка замества идеално така популярната немска бира (на футболен лагер в Германия)[/caption] - Да минем малко и на темата „Образование”. Пречат ли тренировките на учебния процес? - Всеки ден отсъствам от последния час, защото тренировките започват в 15 ч., съответно половин час по-рано трябва да сме там, а в училище и петте дни имам по седем часа, т.е. би трябвало да свършвам в 14:20 ч. Отначало ми правиха проблеми, но когато разбраха, че се подготвям с мъжете направиха компромис. - Ще продължиш ли да учиш и след 12-и клас? - Вече се подготвям за изпити. Сега ще кандидатствам в НСА, специалност „Футбол”, дано се получат нещата. Иван Атанасов/ПИК