Из хитовата биография "Доналд Тръмп: искам всичко": Има ли президентът сърце? Надали!

"Пътят нагоре е безпроблемен", смята Тръмп. А сега накъде?

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

Какво не знаем и какво само си мислим, че знаем за новия президент на САЩ? Какво превърна почти 70-годишния милиардер в това, което е днес? Всичко около е него скандално, пикантно, интересно до границата на абсурда, провокативно, изненадващо и далеч от общоприетите схващания за нормални човешки отношения, основани на уважение и взаимно зачитане. В това ще се убедите от хитовата биографична книга "Доналд Тръмп: Искам всичко" на американския журналист, носител на "Пулицър", Майкъл д'Антонио. Книгата, тиражирана у нас от издателство "Милениум", е обективна, критична, написана с не малка доза сарказъм и чувство за хумор. Публикуваме някои основни характеристики на Тръмп, откроени от автора в послеписа на книгата, озаглавен "Ключът към явлението "Доналд":

Имиджмейкър на самия себе си

Тръмп е прочут с това, че избягва да коментира миналото си, въздържа се от самоанализи и е предан като куче на имиджа, който сам си е построил.

Публичност на всяка цена

Усилията на Тръмп да привлече общественото внимание са повлекли след себе си върволица от публични изказвания, които могат да напълнят хиляди страници от албуми с изрезки. С течение на времето той е толкова често цитиран и по толкова много теми, че ако някой се опитва да проследи изявленията му, напълно би се объркал. Когато обсъжда „най-лошия президент“, никой не знае кого има предвид – демократа Барак Обама или републиканеца Джорджа Буш-младши. Всъщност според него и двамата президенти са такива. Буш е ужасен, защото води войната в Ирак. Обчама е непоносим по много причини.

Биткаджия, пълен с тестостерон

Тръмп споделя, че като дете е бил "много непослушен, буен и с непокорен характер". „Бях своенравен и знаех какво искам да постигна. Обичах битките. Винаги съм ги обичал. Всякакви битки. Бях най-добрият в спорта.“ Затова родителите му го записват във военно училище. Тръмп често говори за себе си като за продукт на военното училище – боец и атлет, и докато ни убеждава във водещата роля на тези елементи в изграждането на личността му той спокойно може да претендира за най-високото ниво на тестостерон сред присъстващите в стаята. Безспорно е благословен по отношение на нивото на хормоните, на което се дължи и състезателната му природа.  

Хомофобия

Самият факт, че родителите му събират багажа му и го изпращат във военна академия, където трябва „да се научи да оцелява“, е повлиял на способността му да съчувства на другите. Това може би обяснява твърдението му, че „повечето хора не стават за нищо и затова е невъзможно човек да изпитва каквото и да било уважение към тях. /…/ "Мисля, че вероятно очаквам от хората най-лошото, защото съм видял много неща.“

Той е победител, останалите са губещи

„Животът е борба за оцеляване. Винаги се свежда най-вече до оцеляване.“ В хода на общо десетината часа разговори Тръмп се разкрива най-вече когато се докосваме до темите за конкурентноспособността и човешката природа. Смята живота за постоянна надпревара, което обяснява защо толкова често използва думата „победител“, когато описва себе си, и определя хората, които не харесва, като „губещи“.

Генетично превъзходство

На моменти Тръмп се връща на идеята, че е по-добър от другите в много области – от голфа до бизнеса, заради генетичните си дадености. „Силно вярвам във вродените способности.“ Тази убеденост в наследствените качества, притежавани от фамилията Тръмп, присъства още по-осезаемо у Доналд-младши, който заявява: „Той е невероятно преуспял човек /…/, ще ми се да вярвам, че имам генетични предпоставки да постигна повече, отколкото средностатистическите хора“.

Оптимизъм

Много важно е позитивното мислене, поне според философията на Норман Винсънт Пийл, който смята, че оптимизмът е решение за почти всички житейски проблеми. Тръмп е закърмен с посланията на преподобния Пийл. /…/ „Силно вярвам в позитивното мислене – казва той. – Но и в това, че човек трябва да се пази, за да не тръгне надолу. Защото пътят нагоре е безпроблемен. Винаги съм го твърдял.“

Сензацията пред политкоректността

Аз съм пределно откровен и затова си навличам ядове. – обяснява той. – Мисля, че от това идват проблемите ми. Аз съм много умен човек. Мога да отговаря на всеки върпос, всичко казано от мен да бъде коректно и никой да не се заинтересува от думите ми, никой никъде да не ме цитира. А мога да отговоря и искрено и от това да се получи сензация. /…/ Смята, че ще има успех в политиката, защото „На хората са им омръзнали политически коректните фигури…“

Опит

Повтаря, че има интерес да се кандидатира за президент през 2016 година, защото с опита си в бизнеса е доказал, че може да се изправи срещу „хора, които са по-твърди и по-умни от онези, с които трябва да се справи Обама“. Смята, че умението да се сключват сделки е доказателство за мъжественост и добавя: „Обама не е сключил нито една сделка в живота си, освен когато си е купил къща…“

Модерен

„Имам профили в "Туитър" и "Фейсбук" – само в тях ще разполагам с 5 милиона поддръжници. Тази аудитория е по-голяма от зрителите на най-голяма медия.“ За разлика от други бележити бизнесмени, наближаващи седемдесетте, Тръмп е толкова словоохотлив по въпросите за попкултурата, че с охота коментира любовния живот на новите звезди. Тръмп разбира колко е важно да бъдеш в крак с тендециите и модите, за да звучиш актуално.

Отмъстителен

Той остава верен на философията си за „десетократното отмъщение“, когато някой го обиди.

Мразен и оплюван

Бет Мидлър пише в „Туитър“ по повод нападките на Тръмп срещу Обама: „Човекът, който опропасти Ню Йорк, иска да опропасти цялата нация. Покажете поне малко уважение към президента.“ Подиграва се и на „ужасно боядисаната му коса“. Отново в „Туитър“ Шер го нарича: „КРЕТЕН-РАСИСТ СЪС ЗЕЙНАЛА УСТА, ФАЛШИВ КАТО ПЕРУКАТА СИ, ВЕЧНО ГОТОВ ДА СИПЕ ЛЪЖИ ЗАРАДИ ЕВТИНАТА СИ ПУБЛИЧНОСТ.“ Нарича го и „зейнал задник“, на което Тръмп отговаря: „Шер да си гледа семейството и отмиращата си кариера!“, а по-късно добавя: „Не нося перука – косата си е моя. И няма да коментирам неуспешните ти пластични операции“.

В епохата на медиите стилът стилът на публичните дискусии се принизява все повече. В подобна реторична среда победители са често шумните профани, а не разумните мислещи хора. И макар че Тръмп има принос за този упадък в нивото на обществения дискурс, той съвсем не е единствен - коментира Майкъл д'Антонио.

Талантлив

През 2011 година Уилям Кохън от списание „Атлантик“ проучва загадката в статия на име „Каква е точно сделката на Доналд Тръмп?“ Кохън отдава дължимото на Тръмп като „ловък строителен предприемач, много креативен мислител и голям талант в сделките“, чийто мотив са парите като средство да поддържа преднина пред останалите. Година по-късно в „Чикаго Трибюн“ колумнистът Кларънс Пейдж посочва, че Тръмп знае как да превърне „дръзкия си, дори отблъскващ нарцисизъм в чисто злато“.

Има ли сърце?

С момчешкия си дух, дори и в напреднала възраст, Доналд Тръмп може да бъде очарователен по начин, който предизвиква любезна загриженост. Веднъж, докато говореше на тема добри дела, ми каза: „Виждате ли, и аз имам сърце“. /…/ Искаше ми се да вярвам, че цялата му надутост е някаква шега. После си спомних епитетите, с които напада хората, когато не са съгласни с него. Според него те са „грозни“, „глупави“, някои живеят като „свини“, или пък са „неудачници“. Обидните епитети са по-скоро стил на говорене, отколкото са изпълнени със съдържание. Зъб за зъб, око за око. По-важно в случая е мнението на онези, които са загубили пари или са понесли морални щети, когато са имали вземане-даване с Тръмп. Надали някой от тях мисли, че той има сърце.

Книгата "Доналд Тръмп: Искам всичко" може да закупите от големите вериги книжарници, да поръчате през сайта на издателство "Милениум" или по телефона от книжна борса "Болид".