ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Ако успеем да се докоснем до любовта, щастието и свободата, би било прекрасно. Но може би целият ни живот преминава в търсенето на баланса между тези три неща.
Това заяви в интервю за БГНЕС белгийската писателка, актриса, певица Изабел Уерѝ. Уерѝ идва за пръв път у нас, за да представи романа "Мерлин обезкостена", с който печели Наградата на Европейския съюз за литература. Творбата излиза на българския книжен пазар с помощта на издателство "Персей". "Мерлин обезкостена" е разказ за една събуждаща се жена, възхищението от живота, откриването на любовта и свободата. Романът е "разчленяване" на душата на едно момиче, което обхваща три периода от живота й и е своеобразно пътуване сред мислите на главната героиня Мерилин. Изборът на името съвсем не е случаен и е заигравка с култа към холивудската звезда Мерилин Монро.
Трите "обезкостявания" в три отделни периода в живота на главната героиня представят не само времето на невинността, мечтите и експерименталната любов, но и на разочарованията, разцъфтяването и успокоението. "В Мерлин Монро ме привлече контрастът между идеалната жена и вътрешния свят на актрисата, преплитащ толкова различни неща. Тя е звезда и символ на идеалната жена, но в същото време зад този образ се крие много крехък и чувствителен човек. Мерлин Монро впечатлява не само заради това, но и защото е много добронамерена", обясни Изабел Уерѝ.
Точно в това се крие и своеобразната препратка на романа към вътрешния свят и чувствата на главната героиня. Тя пътува между различите периоди от своя живот, за да разгърне чувствата и желанията си. Търси истинската любов и в трите етапа на живота, но в крайна сметка не я намира. Въпреки този сюжет, белгийската писателка вярва в голямата любов. В същото време смята, че не бива да я идеализираме.
"Любовта е качество се срещнеш някого. Мисля, че има толкова различни типове любов, колкото и хора на земята. Всеки изгражда някакъв идеал за нея, но когато двама души се срещнат, заедно създават различна култура, традиции и собствени ритуали", сподели Изабел Уерѝ. Освен таланта на добър разказвач, тя притежава и този на актриса. Казва, че в момента ролята на писател й харесва, защото й дава възможност да представя интересни истории. Според нея двата образа взаимно се допълват – работата в театъра е екипна, докато писането е самотно занимание.
"Онова, което се опитвам да търся и чрез литературата, и чрез театъра, е свободата. Искам да предложа различни гледни точки и възможности. Най-много се радвам, когато накарам хората да се чувстват по-свободни и когато някой читател дойде при мен и ми каже, че е по-чувствал по-силно желание за живот. Работих много с текстове на Бертолт Брехт, който казва, че изкуството трябва да създава желание за живот.
В този смисъл съм много повлияна от него", разказа писателката. Белгийката призна, че не познава добре българската култура. Идва за пръв път в България, но е много впечатлена, защото открива изключително различен и нов свят.
