Последвайте ни в Google News Showcase
Искам да ви припомня един разказ на Чудомир - „Наската“, който според мен описва точно ситуацията в момента, а именно – пазареното кой ще купи партията на Волен Сидеров. Разбира се, същото се отнася и за произведенията на Алеко Константинов.
WINBET – забавление онлайн с над 2000 слот игри! (18+)
Но в момента няма по-подходящо описание на алъш вериша в парламента от това, написано преди повече от половин век. Историята се повтаря, защото няма кой да я помни и кой да чете. Разказът започва с предизборната кампания на Наската, когото наричали Хитлера. (Всякакви прилики с действителни лица тогава са били случайни, но днес са направо пророчески). Та Наската обикалял село след село и се опитвал да накара хората да гласуват за него и да го направят депутатин. Хората го обичали, той обещавал светло бъдеще. Срещу него се бил изправил кандидат от голяма партия, но хората не го обичали. Е, в крайна сметка разказът свършва така, както ще приключи и историята на 42-рия парламент:
"Мили братя сиромаси, пишеше в писмото на Наската, от шефа на бившата ни партия получих нареждане да отстъпя мястото си на г-н Зяпко Лапков, търговец на едро от София. Той също бил наш човек и имал големи връзки с Европа, имал женена дъщеря за банкер в Швеция и Норвегия и щял да нареди да се отпусне заем на държавата от хиляда милиона, които да се раздадат на земеделските стопани. Като истински изпълнителен член на партията, подчинявам се на наредбите и ви препоръчвам господин Лапкова. Гласувайте за него всички единодушно и с акламации, за да прокара същата програма, за която ви говорих аз..."
В село му думат Хитлер, ама и Кемал паша, и Мусолини ще тури в джеба си. Наската, хей! Продаде си мандата, кучето проклето, заедно с избирателите, и толкоз! Три хиляди лева похарчи, а двайсет и три му наброил дебелият кандидат. Натракал му ги: трак-трак-трак, до стотинка, купи си два коня, нова-новеничка каруца, качи си фамилията целокупно и отиде на панаир, а дебелият кандидат нека се поти, широките народни маси нека да зяпат и чакат да им настъпи благоденствието на конския великден”.
Какво повече да се каже, освен, че трябва да се четат книжки, преди да се гласува?
Мина Христова, Горна Оряховица
