ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Гърция е в предизборен режим. Може да се усети във въздуха. Предавките на държавната машина, които така или иначе никога не са били бързи, започват да буксуват, заедно със системата за взимане на решения. Изборите не са твърде далеч, опитните играчи в по-широкия публичен сектор – които вече могат да бъдат чути как твърдят, че нямат никакви партийни пристрастия, докато в същото време са на лов за нови приятели и познати – подсказват за това, пише гръцкият журналист Алексис Папацелас в коментар за електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini, който „Фокус“ цитира без редакторска намеса.
Ще бъде тежка кампания. Министър-председателят Алексис Ципрас показа, че има страхотна издръжливост и малко задръжки. Той не трябва да бъде подценяван. Разбира се, нещата не изглежда да се случват в негова полза през последните няколко месеца. Действията на правителството при спора за името със Скопие и печалният му отговор на опустошителните пожари в източна Атика показват, че законът на Мърфи е в сила в имението Максимос (официалната резиденция на гръцкия премиер), докато умората нараства, а „Денят на страшния съд“ наближава.
Част от електората, обаче, все още вярва в аргумента за новото срещу старото и чувства, че Ципрас може да предостави спасителна мрежа. Със сигурност има много малко ентусиазъм сред гражданите, ако изобщо има такъв. Всичкият се изпари, заедно с празнословието на СИРИЗА за разкъсването на споразуменията за спасителната програма и отписването на дълга.
Безразличието е най-голямата заплаха, пред която Ципрас е изправен, в частност сред младите гласоподаватели. Така наречените „гласоподаватели ЕНФИЯ“, граждани от средната класа, които са преминали към лявата партия, заради обещанието ѝ да премахне единния данък върху имуществото (и други подобни обещания), няма да направят същата грешка отново. Знаейки това, Ципрас ще прибегне до всякакви похвати, за да се задържи в играта. Това означава, че ще се опита да консолидира статута на СИРИЗА като основна алтернатива на консерваторите (с други думи, да установи СИРИЗА като новия ПАСОК) и от там ще планира политическо завръщане.
Трудно е, обаче, да се прогнозира колко далеч е готов да отиде той. Европейците са склонни да се съгласят на прекратяване на пенсионните съкращения през януари, но единствено ако Ципрас се откаже от определени придобивки, които се надяваше да предложи. Всякакъв опит да се представи това като едностранен ход на Международния панаир в Солун през септември, може да бъде ключово за по-нататъшното развитие. Финансовите пазари ще следят за държавните харчове, отмяната на реформи на трудовия пазар (и други сектори) и всякакви потенциални повишения на заплатите в държавата и частния сектор.
Всичко това, междувременно, ще се случи в атмосфера на поляризация и подстрекателство към скандали. „Нова демокрация“ ще трябва да избягва грешки, излизащи от прекалената им самоувереност. Някои гласоподаватели ще трябва да бъдат убедени, че „Нова демокрация“ не е прераждане на старата ѝ версия, докато други, че тя ще направи повече, отколкото само намаляване на данъците. Голяма част от обществеността разбира щетите, които СИРИЗА е нанесла върху образованието, сигурността и държавния апарат и почти сигурно ще гласува за „Нова демокрация“. Въпреки това, консерваторите ще имат нужда и от подкрепата на тези, които поставят под въпрос дали тя представлява нещо ново и дали е готова да раздвижи нещата.
