Изборният триумф на Орбан и Вучич е шанс за християнските ценности и шамар за идиотиите на евробогоборците с извратено мислене
Последвайте ни в Google News Showcase
Изборният триумф на Александър Вучич и Виктор Орбан е най-добрата новина от последните дни. Двамата политици, които с пълно право могат да бъдат наричани лидери, не само победиха, но отвяха като горещ вятър своите противници.
С избора на Орбан и Вучич бе направена демонстрация, че още има шанс за истинската нормалност - такава, каквато я проповядва християнството, а не някакви новоизлюпили се богоборци с извратено мислене. Двамата лидери защитиха семейните ценности и напълно отхвърлиха неолибералните тъпотии.
И това далеч не е единствената причина за изборната победа на Орбан и Вучич в Унгария и Сърбия.
Какво всъщност лъсна след техния изборен успех?
Стана ясно, че хората искат лидери, което не на хартия и думи, а на практика да застанат зад националните интереси. Орбан не се поколеба нито за миг да отстъпи от позицията си да не се кланя на чужди посолства и да не лети след химерата "Обединена Европа". Майките с деца и пенсионерите са най-обгрижваните съсловия.
Вучич пък не се уплаши нито за миг да заяви твърдо позицията на страната си в този момент. Народът му не клекна, когато над главите му падаха натовските бомби, няма логика сега да трепне. Впрочем, сърбите винаги са живели по-добре от нас - и по времето на комунизма дори. И тогава бяха източна страна със западен стандарт.
Хората, и в Сърбия, и в Унгария, усещат по джобовете и хладилниците си дали да гласуват за лидерите си.
Орбан беше охулван, представян като кръволок и какъв ли не още, но народът го избра, пропагандата не сработи. Защото той заложи на прагматизма в името на по-добрия стандарт на живот в родината си. Същото направи и Вучич за Сърбия. Защото днешният свят е територия, в която място за идеологии вече няма. Те са отживелица.
И не на последно място, от изборите стана ясно, че хората искат една по-умерена и некреслива политика спрямо войната. Политика, която няма да им наруши спокойствието и нормалния живот. Пещерната русофобия, избиваща в безрезултатни санкции, истеричната пропаганда и крокодилските сълзи не се нравят на повечето хора. Те искат неутралитет, който не застрашава доставките на газ и свободната икономика.
