Извън клишето. Актьорът Христо Петков за ролята си в „Дяволското гърло” и обратите в живота си
Последвайте ни в Google News Showcase
Актьорът Христо Петков влиза в ролята на Асен Чанов от сериала „Дяволското гърло”. Пред сутрешния блок на Нова телевизия той разказа за впечатляващата си роля и за обратите, през които е преминал живота му досега.
„Не бих определил героя си Асен Чанов от „Дяволскотко гърло” като лошо момче или лошо ченге – казва Христо. - Той има просто силно чувство за свобода. Не го възпрмемам като лош. Обичам планината. В Родопите бе невероятно по време на снимките на филма.. Това е една магична планина. Това, че дълго бяхме там е една от причините сериалът да има успех. Смяната на обстановката ми подейства много добре. Бе невероятно. Иначе с Владо Карамазов, който във филма играе моят брат, сме съученици от ВИТИЗ. Всички от екипа обаче си станахме много близки по време на снимките В начолото Владо и Теодора Духовникова веднага след снимките се качваха по стаите си. Ние осатналите обаче си оставахме навън, заедно. След седмица-две вече абсолютно всички си станахме семейство. С Васил Банов, който във филма играе моят баща – прокурор Чанов, бе много приятно да снимаме. Той е много респектиращ. Тепърва сега предстои развръзката на филма. Много добре се завърза целият възел около убийството и случая. Тепърва предстои разплитането на цялата работа. Не мисля, че най-важното е кой е убиецът, а как ще се разплете цялата работа. Защото всички са свързани с тия убийства. Абсолютно всички имат пръст в тази работа. Ако внимателно сте гледали, вече сте виждали убиеца. За мен Асен е интересен за игра, защото е много противоречив образ . Това е човек с много противоречия. Свързани са с детството му, семейството и самият него. Колкото и да всява респект и да е мъжкар, той има голяма доза страх в себе си. Както и брат му. Интересно ми е да влизам, по принцип, в образите на герои, които имат второ дъно. Асен е такъв. Още като отидох на кастинга, не знаех нищо нито за историята, нито за нищо около филма, този герой ми хареса. Тогава видях, че има нещо интересно в това, има някаква тайна, нещо което не е съвсем разкрито и веднага ми допадна като персонаж. Вече и по улицата започнаха да ме спират и да ме поздравяват. Подхвърлят ми. Нямам „Фейсбук”, така че нещата са по-кротки при мен”.
Христо Петков говори и за обратите в живота си.
„Имах детска идея да стана адвокат, но станах актьор – разказва той. - Вярвам в това, че нещата в живота на човек се случват така, не само поради обстоятелствата, а всеки си има път, който извървява. Не съжалявам за нито едно решение, което съм взел и съм насочвал развитието си. Докато живеех в Холандия няколко години, като бях тийнейджър, много ми липсваше България и често се връщах. Хубаво ми бе да се връщам. Така че, не съм направил голям компромис, като се върнах окончателно. Следвал съм пътя си. В Софийския университет ме приеха арабистика. Вече бях спокоен, че ще уча нещо и няма да ходя в казарма. След това кандидатствах във ВИТИЗ и ме приеха там и куклен театър и драма. Отказах се от държавната поръчка при куклите и отидох в драмата. Не мисля, че в живота съм труден. Гледам съвестно да си върша работата. Обичам да се концентрирам върху работата си. Иначе най-много, докато бях в Холандия, ми липсваха приятелите. Много неща ми липсваха там, всъщност. Най-вече, може би, храната. Климатът също не ми допадаше. Там е много дъждовно и много ми влияеше. Сега имам някаква носталгия към София. Тя е един разграден двор в момента, който се надявам да се промени за добро, след като тези ремонти приключат някой ден”.
