ИЗВЪНРЕДНО В ПИК TV! Кирил Петков, Стефан Янев и Теодора Генчовска на разпит заради напрежението НАТО-Русия (ОБНОВЕНА)
Последвайте ни в Google News Showcase
Депутатите разпитват премиера Кирил Петков, военния министър Стефан Янев и външната министърка Теодора Генчовска за напрежението по оста НАТО - Русия заради Украйна. Заседанието на парламента е извънредно, свикано по искане от вчера на ГЕРБ-СДС.
WINBET – забавление онлайн с над 2000 слот игри! (18+)
Александър Ненков от ГЕРБ предложи първо да бъдат изслушани министрите, след което да се изкажат експертите и накрая да бъдат задавани и конкретни въпроси.
Допълнението от Христо Гаджев бе след изслушването на министрите заседанието да премине към закрити врата, което да бъде подложено на гласуване.
Йордан Цонев от ДПС се обърна към присъстващите в залата и заяви, че не е нужно всеки път опозиция и управляващи да бъдат на различно мнение: "Нека изложенията и на министрите, и на експертите да бъдат преди въпросите. Съвсем логично е. По-добре ще протече заседанието и ще бъде по-полезно".
Настимир Ананиев от ПП репликира и заяви, че няма как да бъде обсъждана информация, получена на закрито заседание.
Георги Свиленски от БСП заяви, че това заседание се прави за българските граждани, а ако някой иска по-специална информация - има съответните служби, които да отговорят на въпросите.
Последва гласуване на отделните предложения.
Първи развиха своя въпрос от ПП на ГЕРБ. Той бе зададен от Даниел Митов. "Настояхме за свикването на извънредно заседание на НС, за да може в ситуация на конфронтация между американското и руското правителство да видим управлението доколко е готово за различни сценарии. Да се оформи национален дневен ред, очертаващ недвусмислено интересите на българската външна политика. Готови ли сме в тази ситуация да браним тези ценностни разбирания или ще демонстрираме консуматорски ресурс? Наблюдаваме тежки институционални парадокси в управлението. Оказа се, че премиерът, МВнР и МВР излизат с три отделни декларации, вместо да има една единна отчетлива позиции", отбеляза той.
Митов подчерта, че ПГ на ГЕРБ-СДС ще подкрепи присъствие на съюзнически войски, ако това е в национален интерес. Той припомни, че управляващите имат възможността да продължат модернизацията на армията, започната от ГЕРБ и подчерта, че "право на всяка суверенна държава е да прави своя независим цивилизационен избор".
Премиерът Кирил Петков отговори: "Ясно искам да заявя, че позицията на българското правителство е много ясна и изчистена: Първо, ние ще сме конструктивен съюзник на НАТО и ЕС и нашата позиция е декларирана от самото начало - България е и ще бъде отговорен съюзник с предвидима позиция и никой не би трябвало да се упражнява по тази тема. Първата и най-важна позиция за България е, че ние трябва да работим с всички възможни дипломатически средства за деескалиране на напрежението. Деескалацията е целта, която ние като правителство си поставяме на най-висок приоритет. От друга страна искам да заявя, че вчера свикахме заседанието по сигурност към МС и аз като министър-председател бях информиран от службите, както ще бъдете информирани и вие днес. Ескалацията е реална и българското правителство следи на ежечасна база всичките развития в този конфликт. Мога да ви уверя, че нашата стратегия за пръв пот има идеята да не сме консуматор на сигурност, а да сме конструктивни партньори, съюзници и да сложим българската армия като приоритет за нашата стратегия за отбрана".
Петков изтъкна, че инвестициите в отбрана оттук нататък ще бъде на база наличните дефицити: "Като държава ние имаме различни варианти как да участваме и нашият избор е да приоритизираме българската армия с български войски, под българско военно командване. За пръв път това е основният приоритет. И когато това е основният приоритет, дефицитите реално ще се откроят къде са. Ще използваме кризата, за да инвестираме в местата, където има най-реална нужда. Армията трябва да има пълна боеспособност в своята отбрана. Тази стратегия изцяло се контролира от нашите съюзници от НАТО и сме ги информирали, че с тях ще говорим в един глас. Като стратегия предлагаме - следим ескалацията, работим за деескалация и всички дипломатически приоритети са приоритет №1. Втори приоритет - инвестираме в българската армия под българско ръководство".
Военният министър Стефан Янев изтъкна на свой ред: "Говорим за мерки, които страната ни като член на НАТО е в състояние и има желание да вземе. Както премиерът каза - най-напред да се направят всички дипломатически усилия да се предотврати възможен конфликт. И на второ място - като възпиращ потенциал на границите на НАТО да приведем съществуващите мерки, налагани през годините - като укрепване на източния фланг на НАТО".
Янев заяви, че част от новите мерки на върховното главнокомандване на НАТО предвиждат и възможността за разполагане на т.нар. сухопътен елемент или бойна група, която според терминологията на НАТО има три държави, в които може да бъде разположена такава група: рамкова държава, държава-домакин и държави, които дават своя принос. "Ние потърсихме най-добрата опция за нас и днешното решение на МС показва мисленето ни в тази посока. Дилемата, пред която бяхме поставени - НАТО да дойде и да ни пази или да развием нашите собствени боеспособности", заяви той. "Ние трябва да обърнем словореда и да кажем - да, съгласни сме да направим такава бойна група, но тя да бъде българска. Един български батальон ще бъде определен за изпълнението на тази задача. Ние не предвиждаме ескалация, нито планове за защита на националната територия, нито този контингент да отиде извън територията на България и да изпълнява други задачи".
Външният министър Теодора Генчовска заяви, че България дава превес на дипломатическите усилия за намиране на изход от кризата. Тя изтъкна, че Русия очевидно се стреми да внесе разнобой между съюзниците "като ги третира като страни различни категории". Генчовска изтъкна, че в началото на януари се е състоял диалог на Съвета НАТО-Русия. "За пореден път се потвърдиха принципните различия между страните-членки и Русия, но положителен знак е възстановяването на диалога и обсъждане на въпроси по същество", заяви тя.
Атанас Зафиров от БСП попита военния министър може ли да потвърди, че нито един български войник няма да вземе участие в конфликт или операция на територия на Украйна или друга държава. Стефан Янев бе категоричен: "Да! Такова решение няма. Става въпрос само за по-интензивна бойна подготовка - нашите войни да бъдат готови да бъдат защитници на родината".
Стефан Янев отговори и на въпрос дали България прави необходимото по отношение на своите отговорности в Черноморския регион: "Да, категорично. В последните години Черноморският регион стана място за засилено военно присъствие и елемент на отбранителната картина. В този смисъл наличието на кораби и тяхното присъствие се приема с разбиране и от страна на НАТО, и от руската страна. Не мисля, че това носи сериозни конфронтации. При спазването на международното право този тип плавания са увеличени, но се спазва договора "Монтрьо" и пак ще подчертая - военните кораби водят единствено учения, не други операции".
Янев изтъкна, че подготовката и тренираността на всяка войскова единица зависи от различни фактори, включително и от нейното оборудване: "В този смисъл е необходима модернизация и инвестиции във въоръжените сили. В случая пак се връщам към това, че всяка криза е една възможност и това е движещата сила, която ни кара да мислим, че поставяйки нещата на преден план - по-голяма идентификация на тренировъчния процес на подразделенията, ще видим техните дефицити и ще търсим решения за усъвършенстване на междуинституционалната база за придвижване на проекти за модернизация".
Николай Дренчев от ПГ на "Възраждане" попита: "Как оценявате вие риска от наличието на чужди военни бази на наша територия и няма ли опасност да се окажем приоритетна мишена в условията на един бъдещ вероятен конфликт?".
Стефан Янев отговори: "Тази риторика отдавна съществува в българското общество. Чужди бази на българска територия няма. Това, което цитирате, се нарича съвместни съоръжения между Република България и САЩ по договор, сключен през 2006 г. На практика съществуват тези географски места - Полигонът Ново село, летище Граф Игнатиево и Безмер".
Проф. Георги Михайлов от БСП попита какви действия са предприети за защита живота и сигурността на българските граждани, живеещи на територията на Украйна. Министър Генчовска му отговори, че има план за временно изтегляне на гражданите на Република България в случай на ескалация на напрежението.
Елена Гунчева от "Възраждане" иронизира Кирил Петков като заяви, че няма харвардско образование и не разбира много неща. В този смисъл тя заяви: "Има ли някаква промяна в отношението на българската държава към българското малцинство в Таврия, Донбас, както и в много други размирни райони? Отговорете какви действия ще предприеме българската държава по защита на българското малцинство в Украйна при едни евентуални военни действия?".
Генчовска заяви, че са в постоянен контакт с българското посолство в Киев. Тя пое ангажимент да задвижи процеса по получаване на българско гражданство и Агенцията за българите в чужбина да не бъде повече "гумен печат".
След краткото си изявление в кулоарите на парламента премиерът Кирил Петков отново влезе в зала.
Даниел Митов от ГЕРБ заяви: "До момента дебатът по отношение на въпросите и отговорите тече - ние задаваме въпроси и получаваме странни отговори, които са буквално едни и същи. Сега ще ви задам още един въпрос и се надявам да получим някакъв отговор по същество". Митов попита дали ще се присъединим към санкциите спрямо Русия и каква ще е позицията на правителството по отношение на тези санкции - и към Русия, и конкретно към президента Путин.
Кирил Петков отговори: "Във връзка с мерките, които може да се наложат като част от общата позиция на ЕС. Ако се наложи да се стигне до там, особено ако има реално нарушаване на международното право от страна на Руската федерация, ние ще бъдем конструктивен партньор на ЕС - така че да се види, че съюзът е единен и че всеки, който нарушава международното право, ще има своите последствия".
Йордан Цонев от ДПС заяви на свой ред: "Господин премиер, позицията "България - лоялен член на НАТО, максимум дипломатически усилия", я приветстваме. Тезата, че ние ще бъдем консуматор на национална сигурност, не е вярна. Моят въпрос е свързан с друго - доколкото тази криза е предвидима и тя да ескалира до санкции... Ясно е, че икономиката ни е зависима от Русия. Въпросът ми е - предвижда ли правителството кризисен сценарий, при който ще има достатъчно ресурси, за да покрием евентуалните нужди, дефицити и загуби? Попълнен ли е резервът - от енергийни суровини, от храни, от всичко онова, от което има нужда България при една евентуална кризисна ситуация?".
Кирил Петков отговори, че в момента се анализират всички сценарии, за да има готови мерки в аванс, а не като се случи ситуацията. "Най-важната част е енергийната ни сигурност. Имаме редица предложения, които биха компенсирали до голяма част риска за националната сигурност от енергийна гледна точка. Надявам се, че използвайки тези стъпки българските домакинства и бизнеси до голяма степен няма да усетят сериозна криза. От финансова гледна точка министърът на финансите няма вариант на бюджета в този момент, който да предвижда някакви остри военни положения, но има буфери, които могат да се използват в момент на криза".
Христо Иванов от ДБ заяви, че кризата в Украйна се случва в много по-голям контекст - реваншистката политика на Кремъл за преразглеждане принципите на международния ред и възстановяване сферите на влияние на Русия, особено в Източна Европа. Кирил Петков отговори на тезата му: "Един от главните дефицити, които в момента откриваме, е възможността за контрол на кибер сигурността. Министър Божанов се е заел много сериозно с тази тема. Поканих го да бъде част от Съвета за сигурността, защото оттук нататък традиционните методи за сигурност може би не са напълно достатъчни за новите предизвикателства".
Цончо Ганев от "Възраждане" заяви: "След като България вече години наред е член на НАТО и това членство струва милиарди и сме участвали в "мироопазващи мисии" и сме дали свидни жертви и кръвен данък за имперските амбиции на някои държави. В тази връзка няма как да приемем, че България е суверенна държава, че има 4 чуждестранни военни бази. При условие, че в една от военните бази може да влезе само един български генерал и то след изричното разрешение на командващия на базата - там важат американските, а не българските закони. Днес ние входирахме искане парламентът да задължи Министерски съвет да прекрати след едногодишно предизвестие въпросния договор за ползване на 4 военни български бази от САЩ. Въпросът ми е - трябва ли да има в България, според вас, господин премиер, чуждестранни военни бази, в които ние не знаем какво се случва".
Петков разви тезата за връзката между суверинитета и начина на мислене и самоопределяне. "Българското правителство вярва, че България е суверенна и независима държава и във всяко свое действие слагаме интереса на българския народ като първи. Едновременно с това ние сме в два съюза. И е неправилно да се казва, че това са "чужди бази". Това са чужди съоръжения. Това са и български съоръжения и техният капацитет трябва да се използва максимално".
Христо Гаджев от ГЕРБ-СДС попита Стефан Янев: "За да може всичко това, което представихте като ангажимент на правителството, да стане реално, трябват много пари. Питането ми е, господин министър - ще настоявате ли за 2% увеличение на разходите за отбрана. Ако не го предложите, то тогава означава, че всичко, което сте говорили досега, са били празни приказки".
Янев отговори: "Да, въпросът с финансирането на собствената армия струва пари. Понякога струва и повече пари, отколкото сме предвидили, защото не успяваме ефективно да харчим наличните пари. В този смисъл усилията, които правим като екип - ръководството на МО, е точно да се фокусираме върху ефективността. По отношение на бюджета за 2022 г. сме направили предложения, като цифрите, които вече са публични и вървят на обществено обсъждане. Те са между 1,73 и 2%. Този процес не е приключил, предполагам при подходяща аргументация и с възможностите на закона, може да се направят още необходими промени".
Министър Янев изтъкна, че способностите и възможностите на българската армия да изпълни "определен вид задачи", са фиксирани в конкретни документи. Такъв документ е Годишният доклад за състоянието на армията.
Екатерина Захариева от ГЕРБ-СДС отправи своя въпрос към министър Генчовска. Тя попита каква е била причината да не извика тя или нейни колеги и да изразят острото си несъгласие относно поредната намеса във вътрешните работи на Република България от страна на Руската федерация.
Теодора Генчовска отговори, че заради изказването на външния министър на Руската федерация на този етап в контекста на дипломатическите отношения не е било удачно да бъде извикан руския посланик.
Настимир Ананиев от ПП призова да няма политическа ескалация в страната относно тази в Украйна и подчерта, че на първо място трябва да е винаги националният интерес и интересът на българските граждани.
От името на ГЕРЛ-СДС Радомир Чолаков заяви, че подобна дискусия за състоянието на страната за евентуален военен конфликт съвсем близо до границите ни, не се е водила 12 г. :"Притеснен съм за това, че нямаме силно лидерство в момента. За това, че продължаваме да се надяваме на деескалацията. Един държавник от много далечното минало казваше: "Другари, трябва да се снишаваме". Такова чувство оставя у мен тезата на управляващите... На мен лично ми липсва лидерството, конкретиката, усещането е, че само се снишаваме. Държавата служи, за да пази гражданите си в случай на война и бедствие. И на мен ми липсваха ясните послания на правителството какво то е направило и ще направи от не дай си Боже това, от което всички се страхуваме".
Лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ заяви: "Има теми, по които не е задължително да има различия, разделение и противопоставяне и по които не е нужно всеки да се прави на специалист и говорител. Тази тема е такава. България направи своя геополитически избор - ние сме членове на ЕС и НАТО. Ние трябва категорично да заявим: 1. Ние сме лоялен и надежден партньор в съюзите, в които членуваме. 2. Украйна и Русия са наши съседи по море. 3. Независимо дали гори чергата у комшията, трябва да имаме предвид това. 4. Трябва да се противопоставим на ескалацията на напрежението, колкото сили имаме. 5 Ние сме против прекрояване границите в 21 век, още по-малко чрез военни конфликти".
Александър Александров от ИТН заяви, че от групата приветстват заявката на премиера по отношение съществуващите дефицити на отбраната на страната. "Разбира се, решението да се изпратят тук самолети Ф-35 и Юрофайтър, също испанската фрегата в Черно море, са израз на солидарност. Но истинската солидарност се проявява по чл. 5 от Северноатлантическия договор. Така че решението за формиране на основата на български въоръжени сили, на батальонна бойна група за изпълнение на задачи и подчинена на командната верига на българската армия е добро решение и то ще има своите ползи".
Христо Иванов от ДБ отбеляза, че от партията са имали притеснения относно сектор "Сигурност". "Тази криза и тази ситуация донякъде започна да променя приоритетите. Струва ми се, че е позитивно и си заслужава да се отбележи, не защото сме част от управлението, а защото това е добре за България".
Костадин Костадинов от "Възраждане" заяви на свой ред: "Големият въпрос е - представлява ли Русия за нас заплаха или не. Ако е заплаха, давайте да говорим, да действаме, да се подготвяме и да мобилизираме нашия осакатен мобилизационен и военно-стратегически потенциал. Едва ли има български гражданин, мъж, който да не е готов да реагира веднага. Обаче... Аз не чух отговор на този въпрос. Чух, че България била суверенна държава. Обаче явно не е суверенна, защото министър-председателят веднага щеше да отговори - да, заплаха е, не, не е заплаха. Вие наричате това поведение "лоялно", ние го наричаме слугинажно. Тази истерия, която тук коментираме, е само за вътрешна употреба. Тя ще отмине. Но проблемът с цената на тока и хляба ще остане. Истината, дори да е грозна, трябва да си я кажем. Крайно време е в българската политика да има повече мъже, мъжко поведение. Но обтекаемо поведение и избягване на отговора, това вече не е мъжко".
Гледайте на живо по ПИК TV!
