ИЗВЪНРЕДНО В ПИК TV! Патриарх Неофит отслужва тържествения водосвет по случай свещения български празник на просветата, културата и писмеността 24 май (ОБНОВЕНА)
Последвайте ни в Google News Showcase
Започна тържественият водосвет по повод Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. Той се отслужва от Белоградчишкия епископ Поликарп под звуците на църковен хор и се състои пред Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий".
WINBET – Ранно изплащане за брой голове за първи път в България! (18+)
Тук бе и крайната точка на шествието, в което се включиха президентът Румен Радев, вицепрезидентът Илияна Йотова, политици и общественици, представители на столични училища, ректорът на СУ "Св. Климент Охридски" проф. Анастас Герджиков и представители на академичната общност. Част от събитието е и генералният директор на ЮНЕСКО Одри Азуле. Пред паметника на светите братя присъстват представители на политически партии, ученици, учители, десетки родолюбиви граждани, които носят знаменца.
Минути преди началото на водосвета градинката пред Националната библиотека бе огласена от звуците на химна "Върви народе възродени", или така наречения Български всеучилищен химн, чийто автор е Стоян Михайловски, а музиката на химна е написана от Панайот Пипков.
Да подражаваме на светите братя Кирил и Методий и да утвърдим в ежедневието си трите големи християнски добродетели - вярата, надеждата и любовта, каза белоградчишкият епископ. Според епископ Поликарп трите добродетели сплотяват и ни учат в живота как да преуспяваме, как да изграждаме и църква, и държава, и род, и Родина, за да бъдат устойчиви и да имат своето достойно място в света. Той отчете, че всяка година на 24 май българите се събират пред образа на двамата братя първоучители, за да склонят сърцето и главите си пред тяхната памет и дело.
"Да им засвидетелствуваме особената си благодарност, за техния труд, тяхното вдъхновение, затова че ни научиха не само да пишем и четем, но и ни откриха просветата на Евангелската Христова вяра, на наш познат език, чрез който усвоявайки божествените наредби и заповеди, нашият народ да възраства и да заема своето достойно място не само на географската карта, но и на картата на науката, просветата, образованието, духовния и социален напредък", заяви епископът. "Честит и благословен празник", каза още епископ Поликарп.
"Празникът на буквите е празникът на нашата сила, а тържеството на знанието е тържество на свободата. През 885 г. учениците на Кирил и Методий намират убежище в България. Историците казват, че княз Борис жадувал за такива хора, които под негова закрила създават Преславската и Охридската книжовни школи", посочи на свой ред Фандъкова и допълни, че през последвалия Златен век България се превръща в духовен център.
"Вече 12 века нашата азбука е нашият пазител, а четмото и писмото са българското верую. Празникът на буквите е празникът на нашата сила, а тържеството на знанието е тържество на свободата. Всяко наше освобождение е преминавало първо през знанието, през онова общо мечтание, което прави от хората народ, който бленува, желае, постига заедно. Тази заедност е единение за смисъла, за пътя и за посоката. За това и днес, когато празнуваме думите, да помним, че празнуваме и смисъла. Невежеството ражда заблуди и страх, а страхът омраза и конфликти. В днешното забързано време, в което търсим отговори на всички въпроси в компютъра и телефона си, нека отделяме от времето си за общуване с нашите деца за книгите", заяви Фандъкова. "Честит празник на знанието и на духовността", каза още Йорданка Фандъкова.
"Дълбоко в темелите на нашата държавност са вградени писмеността и духовноста. Благословени сме да имаме като покровители светци, дарили ни буквите. Не е случайно, че техните последователи равняваме с апостоли. В нашия български език нашият народ е откривал своето спасение от робството, от мракобесието, от отчаянието. Българската писменост се е превърнала в наш щит. Дълбоко в темелите на нашата държавност са вградени писмеността и духовноста. С днешната все по-напредваща глобализация, всяка година угасват езици, а с тях чезват културите. Всяка осакатена и забравена дума отнема не само от националната, но и от световната съкровищница. С нея си отива и част от паметта на човешката цивилизация. Затова ние българите сме призвани да пазим нашият език, защото нашата българска кирилица не е достояние единствено на български народ. Озарява едно много по-широко духовно пространство", посочи държавният глава.
"24 май е празник на всички светли умове, които не се примиряват с невежеството и вярват в просветения прогрес", заяви държавният глава. "Позволете ми пред всички вас най-сърдечно да благодаря на генералния директор на ЮНЕСКО, че прие поканата ми да бъде с нас именно в днешния вълнуващ ден", допълни Радев. "Вярвам, че вашата визита е признание за приноса на България към световното духовно богатство е ясен знак, че на полето на културата няма малки и големи държави", коментира той и изтъкна, че нашият народ тепърва има какво да даде на света. Румен Радев изрази своя дълбок поклон пред делото на учителите.
